В опитите си човек да обръща внимание на все повече и повече неща, да направи колкото се може повече и повече и с други думи да следи за цялостното развитие на нещата, той забравя за малките неща. Опитва се да прегърне цялата картина, но като пренебрегва детайлите й, в които именно художникът е вложил цялото си старание и любов. А именно тези най-малки неща са най-значителни и важни. Един намек не е достатъчен вече за да бъде проумяна реалността и да се обърне внимание на това, което наистина е от значение. В днешно време е необходимо много повече от един намек или едно действие, за да ни върне към това, което трябва да гледаме и на което да обръщаме внимание.
Вече никой не го е грижа за всичките тези дребни детайли, които ни заобикалят. Всеки гледа себе си в една глобална и напреднала перспектива :Д И всъщност остава сляп независимо колко силно го удря истината…
Нещо не мога да си формулирам мисълта като хората :Д
Но си признавам, че и аз напоследък не забелязвам малките неща и не виждам неща, които по принцип биха били много по-полезни 🙂 Но понякога ми се иска и други хора да видят също тези неща… объркана работа 🙂