С не особено малко закъснение се появява и моето скромно мнение за концерта, който се състоя точно преди една седмица в клуб Блу Бокс в София.
В интерес на истината денят си беше адски каръшки и за малко да не стигна до София, за което със сигурност след това щеше да ме е доста яд :Д Причината за това е, че нямаше места в автобуса в 18:00 часа, което ме принуди (след минутен размисъл) да взема билет за 19:00 (и то във втория автобус). Успокоявах се, че така или иначе началото няма да е точно в 20:00 както бяха обявили, че колкото и време да свири подгряващата група, все ще успея да стигна с максимум 1-2 пропуснати парчета от страна на титулярите. Все пак, за мое щастие, нещата се наредиха сравнително добре и успях малко след 21:00 да влезна в клуба, където тъкмо беше приключило изпълнението на Pantommind. Никога не съм ги слушал, а и този път не ми се отдаде тази възможност, което пък от друга страна засилваше безразличието ми към този факт. Повъртях се малко, срещнах обичайните заподозрени по тези концерти и постепенно започнах да успокоявам нервите си от случилото се последните 3 часа. Някъде половин час по-късно беше поставено и началото на изпълнението на поляците с откриващите ритми на Hyperactive, което все пак беше и целта на посещението.
Каквото и да кажа сега, ще бъде малко. Каквото и да кажа, няма да може да предаде адекватно емоциите, които тези хора акумулират чрез своята музика. Каквото и да кажа, ще бъде само безлични думи.
Групата, която си идваше със собствено озвучение и техници, поднесе едно наистина незабравимо шоу с перфектен звук и атмосфера. Българската публика, която не беше нито прекалено много, нито прекално малко, а в едно сравнително балансирано количество, окуражаваше музикантите през цялото време. Те откровено останаха изненадани и дори леко стреснати от подобно посрещане, но бързо успяха да се окопитят и да дадат най-доброто на което са способни. Поднесоха абсолютно целия нов албум, разпръснат из сет листа за сметка на повече от по-старите си неща, които поне на мене ми липсваха, но дори и така няма място за оплакване. Музиката те вдига, поднася и хвърля в един вихър от най-разнообразни емоции. Единственото, което можеш да направиш в такива моменти, е да й се отдадеш и да й се наслаждаваш максимално.
Освен вече споменатите пет парчета от новия албум, Riverside зарадваха феновете си и с изпълнения на Cybernetic Pillow, Conceiving You, Rainbow Box, Parasomnia и Dance With The Shadow. Концертът завърши с последната песен от последния албум Anno Domini High Definition, а именно Hybrid Times. Но всеки много добре знае, че това не е краят и много бързо групата излезна за първия си бис в лицето на Rapid Eye Movement и 02 Panic Room. Последваха поклони, благодарности, радости и… бурните викове на публиката. Тук сме свикнали на втори бис все пак ;Д И той не закъсня с Lucid Dream IV.
За пореден път се убеждавам, че именно тези концерти са нещото, което ме кара да се чувствам жив и внася огромна доза разнообразие в и без това не особено разнообразното ми ежедневие. В момента дори не мога да си представя (просто такава опция не съществува) какво би било ако спра да ходя по концерти. Riverside ми се издигнаха изключително много в очите след това представяне и се надявам, че някой ден пак ще се върнат.
И накрая (този път малко по-кратко се получи, но толкова) благодарности на Иво, че ме приюти в тях вечерта, че определено 4-5 часа щяха да се побъркам от чакане на влак и чудене с какво да си губя времето ;Д
Един страхотен концерт, една страхотна вечер!