Ако приемем, че всичко се натрупва, че има една граница там някъде горе, нещо като таван. И когато човек достигне до тази граница, ако се изтряска в този таван с огромна скорост, то е логично да достигнем до заключение, че нещата би трябвало да тръгнат в обратна посока.
Нещо като израза, че като достигнеш дъното, единственият път е само нагоре. Само, че тук става дума за обратната посока. Ако всички гадости се струпват на купчинка, то в един момент би трябвало да стигнат до положение, в което няма какво повече да се добави. И тогава просто започваш да се… съвземаш.
Честно казано ми се иска да си мисля, че вчера беше точно такъв момент. Че най-после съм достигнал това състояние, за което говоря и сега нещата могат да започнат да се оправят. Но, разбира се, може и да си остана с мисленето.
Директен отговор: Причини много – някои известни (ясно кои нали :Д), други не толкова, но и без това без връзка с другите 🙂 Не всичко е толкова лесно напрактика колкото на думи, нали?