Когато човек си помисли, че няма как да попадне на нещо по-лошо и съдбата му изиграва грозния номер да му поднесе точно такова. В случая говоря за поредицата на Стефани Майер (Да, отново за нея!) за вампири, които блестят на дневна светлина. След като лично се убедих в жалкия стил на писане на авторката, малоумната и най-грозно окрадена история, реших, че всяка една вампирска книга, на която попадна след това, ще бъде много по-добре. Оказа се, че съм грешал, жестоко съм грешал!
Нека Ви представя „Белязана”, книга първа от поредицата „Домът на нощта”, която нашето издателство превежда като „Училище за вампири”. Като казвам „по-зле” нямам предвид, че е нещо кой знае колко по-лошо от “Здрач” (не мисля, че някоя книга може да достигне такова дъно), но е почти на същото ниво. Годината на първоначално издаване е 2007ма, което значи, че е породена от “Здрач” манията в Щатите или поне подобна асоциация е неизбежна. Писана от майка и дъщеря Каст, първата книга от трилогията разказва за шестнайсет годишната Зоуи, която бива белязана, че ще стане вампир и трябва да се премести във въпросното училище от заглавието, в което да се научи как да се държи. Разбира се, като в приказките, главната героиня е избрана от вампирската богиня и има способности, които дори вампири на няколко века не притежават. Разказът тече през първо лице, а стилът на писане на моменти даже пада под нивото на споменатата в началото поредица.
За щастие (А дали?) тук любовните трепети не са на преден план. Те присъстват и отново са поднесени по един подобен жалък и смешен начин, но са много малка част. Но от друга страна в основата на сюжета стои друго, което явно също изглежда толкова смехотворно – съперничеството на най-престижната ученичка с името Афродита и Зоуи. Просто не виждам смисъл да го коментирам. Самият факт, че пиша този пост в почти полунощ, най-вероятно е, защото съм щастлив, че приключих книгата и ми се искаше да направя нещо, което да ме накара да се почувствам добре :Д
Макар на пръв поглед това да не е един Здрач клонинг, Белязана спокойно може да бъде поставена в тази категория и да бъде избягвана на всяка страна. Историята е поднесена по един изключително жалък и смешен начин, а стилът на писане отново напомня на някое 12 годишно момиченце, което негодува от несправедливия си живот. Самите персонажи са толкова плоски, стереотипни и клиширани, че на моменти чак са смешни. Авторките явно тотално са оставили всичко в ръцете на съдбата, защото всякакви опити за оригиналност са замрели някъде след измисляне на заглавието.
Следва „Академия за вампири”, чието описание поне звучи малко по-обнадеждаващо :Д