Искам да започна с това, че току що изпих последните капки от NesTea-то, а това не е хубаво, защото е едва десет часа и, учудващо, не ми спи ни най-малко. Температурата в стаята е точно 20 градуса по целзий, но благодарение на голия ламиниран паркет и днешното „унижение”, атмосферата е неучудващо студена. Да живее климатикът и неговата функция да духа топло! :Д
И след тази напълно ненужна и никому неинтересуваща интродукция, нека обърнем внимание на основната идея на поста, която е също толкова „интересна” и „информативна” за случайно попадналия тук читател, а дори вероятно и за неслучайно попадналия такъв.
След като най-после мисленето по университета беше приключено (временно) се замислих какво следва. Човек трябва да се развива, да прави нещо, да мисли над нещо, да опитва да усъвършенства поне малко уменията си. Ако повече от месец зацикли на едно място без да има напредък в каквато и да е насока, значи нещо не е както трябва и е добре да се замисли. Като един бивш хостинг съпортер (не че имам кой знае колко опит като такъв зад гърба си, но поне знам какво беше да си един) мисълта да трябва да пиша тикет до техническата поддръжка на хостинг компания не е от най-приятните за мене, но… наложи се. След абсолютно подробно и максимално обяснение на проблемите си и формулиране на въпросите си точно и ясно посредством номериране на всяка една точка, получих бърз, но сякаш прибързан отговор. За момент дори не успях да разбера, че съм получил отговор на втория си проблем, който беше много по-обстоен и важен за мене, като там имах няколко подвъпросчета, които няма как да бъдат обединени в едно единствено изречение. Въпросното изречение беше написано веднага след отговор на проблем номер 1 и въобще не стана ясно, че се отнася за нещо друго. Но, както и да е. Идеята беше, че закупих домейн за аниме каталозите и мисля да наблегна точно на този проект. Ако правилно съм разбрал отговора на съпорта, като обновя хостинг плана си, автоматично ще си получа обещаното аддон домейнче и ще мога спокойно да отделя аниме каталозите от общите каталози и да ги превърна в един отделен сайт, който постепенно да започна да попълвам като си пусна интернет (което трябва да стане през декември по последни планове). За целта обаче част от кода – този, който в вързан към основните каталози – ще трябва да претърпи лека промяна, за да се превърне в самостоятелен. А покрай него сигурно и други неща ще променя; основно по външния вид сигурно. Както казах, човек винаги трябва да се стреми да прави нещо, което да го учи на нови неща…
Обаче, като гледам по-голяма част от старите си постове, вече все по-рядко има лични постове в най-истинския смисъл на тази дума. Май Лори ще се окаже права в това отношение. Мисля, че цялото ми желание постепенно замираше бавно, много бавно, през последната година и малко. И изминалите 1-2 месеца достигна своята най-критична точка, давайки отражение и в блога. Дори и самите ревюта на филми, анимета и албуми понамаляха. От друга страна обаче аз обичам да пиша. Няма значение какво и дали е разбираемо за останалите. Важното е аз да си го разбирам. Не претендирам, че мога да пиша; мързи ме да си проверявам постовете, затова и сигурно има прилично количество граматически грешки най-вече (да речем, че речниците хващат повечето от правописните :Д); не се стремя към интересни, завладяващи или информативни статии… Просто ми харесва от време на време да пиша. Усещането е странно, не мисля, че мога да го предам и да кажа какво точно чувствам, но… Аз лично се чувствам по-добре като пиша (може би и затова пиша и този пост в момента… заради „обидата” и „унижението”, които ми бяха нанесени днес… един вид да се почувствам по-добре). Още едно време установих това. Именно това беше причината и за всички онези „детски” и „наивни” разкази, които се появиха тогава и които могат да бъдат намерени на основния домейн, който хоства този блог. От много години не съм завършил нищо, защото идеята се появява, но бързо умира след 2-3 страници, което е и причината да имам близо десетина незавършени творения вече, които сигурно никога няма да видят бял свят :Д Но на кой ли му пука вече… Колкото и да е странно аз знам точно какво искам и към какво да се стремя и дори отказа ми да завърша смотания университет си има дълбока и скрита причина :Д Научих се на все по-пълно и всеобхватно спокойствие, което много рядко може да бъде нарушено и от всичко това установих, че все по-малко неща и все по-рядко могат да ме трогнат или впечатлят, а това… повярвайте ми… не е много хубаво :Д Сякаш губиш част от емоциите си и ставаш безчувствен към голяма част от заобикалящите те… неща…
Но това не е толкова важно… В момента слушам Skyforger на Amorphis и се подготвям за концерта, който сигурно ще е прекрасен и изпълнен с много емоции, но… които със сигурност бързо ще бъдат охладени след това от прекрасното време навън докато чакам да стане време за влака :Д