Тук някъде вероятно е моментът човек да се сети за съня си. Помните ли въобще сънищата си? А те хубави и прекрасни ли са? Изпълнени с цветенца и малки червени летящи сърчица? Или пък са препълнени с приключения и непознати земи, със страхотни мадами навсякъде? А може би пък има зли същества и прояждащи мозъка зли сили? Дали са пренапарфюмирани сапунки или злокобни и манипулативни кошмари?
Първо ми се иска да изразя възмущението си от iso версията на Dissidia, чийто сейвове (28 часа геймплей) спряха да работят след ъпдейт на firmwire-а на PSP-то. Не е истина просто! Толкова много часове игра за толкова кратко време и точно на финалната битка. Кой ме блъска по главата да го ъпдейтвам. Затова сега съм решил да направя едно бързо обновяване до оригиналния firmwire и след това дълго време ще си играя само на двете оригинални игри, които притежавам ;ДД
Но не това беше идеята…
Има едно гадно усещане, а май е и по-скоро чувство. Дълбоко вътре в тебе спи и чака. Рано или късно идва момент, в който то се събужда. Хваща те здраво за сърцето/гърлото/топките/стомаха (insert random element here) и стиска ли стиска. Искаш да се отървеш от него. Знаеш как да се отървеш от него, но… Знаеш, че не можеш. Макар да няма нищо невъзможно, има неща, които внушението може да попречи да се осъществят. Решаваш, че не можеш; че е невъзможно; че колкото и да ти се иска няма да стане и… Така и ще бъде! А и винаги има смотани фактори, които могат да пречат, които съвсем несъзнателно ще представляват пречка, която да бъде прекалено голяма за преодоляване.
И чувството си остава там, за да те задушава. Разбира се, винаги има и краен вариант – гаден, неприемлив, с лош край за тебе, но… Поне ще спомогне за разрешаване на проблема. Не, че веднага ще ти стане по-хубаво, но има разни дребни нещица, които със сигурност рано или късно ще спомогнат това да стане. Можете ли да пренебрегнете същността си и да постъпите по друг начин?
И трето, установих, че такова нещо като много добри приятели не съществува. Всеки гледа себе си и е готов да те прецака в момент, в който на него му е удобно да го направи. Какво от това като вече едно 10 години сте толкова добри приятели… Всяко нещо си има край. Сигурно е до човека, може и аз да съм прекалено претенциозен, но… Някои неща не ги разбирам просто. И ако това е приятел, то явно моите разбирания за приятели нямат нищо общо с действителността. И боли! Винаги боли! :Д
А като добавим в комбинацията и прекрасната сесия, която тече, това ще бъде най-шибания месец в цялата година. Вече нямам търпение да свърши!