Мракът беше разперил своите пипала над цялото място. На пръв поглед приличаше на работни помещения, с разнообразни стругове, преси и разни дребни инструменти като триони, ножовки, чукове и прочие. Единствената разлика беше в близо метър високата ледностудена вода, която покриваше пода и сякаш идваше от нищото. Имаше някого до мене. Опитвам се да си спомня лицето му, но всичко е като някаква мъгла. Може би е било познат, а може би просто лице, което съм видял на улицата предния ден. При всички положения този някой не млъкваше. Дори не помня какво говореше. Повече приличаше на ‘бла бла’ отколкото на нещо смислено. Но беше като картечница и думите се редяха една след друга. Дори не се опитвах да го следя. Вървеше пред мене и се опитваше да отчасти крачи, отчасти плува сред мътната течност.

Достигнахме до някаква стая с липсваща предна стена и врата в дясно. Странните коридоро подобни помещения, които приличаха на недовършена сграда отстъпваха място на нещо като фабрика с огромни турбини и реактори из цялото си продължение, чиито край дори не се виждаше. Точно в тази „граница” светлината сякаш беше успяла да си пробие път и да открадне някакво място за себе си. Тъмнината плахо отстъпваше към ъглите и сякаш криеше нещо в себе си. Но дори и в това ново място мътното вещество продължаваше да се лее свободно и напълно спокойно. Дори при нашите движения водата не помръдваше на милиметър. Сякаш нишо не минаваше през нея. Нима беше просто плод на въображението? И ако беше, то защо преминаването през нея беше толкова трудно?
Моят „спътник” се насочи към новото, по-голямо и по-осветено място без дори да обръща внимание на каквото и да е. В този момент обаче от към врата се разнесоха звуци като от много голяма и тежка връзка ключове. Някой се опитваше да си отключи особено ожесточено. Обърнах се към другия, за да го предупредя да внимава, но той сякаш не ме виждаше или чуваше. Крачеше смело към някаква фуния, от която се опитваше да прелее плътна черна течност. Обърнах се обратно към врата точно навреме, за да я видя как бавно се отваря и една тъмночервена ръка се опитва да я избута навътре. Бавно се наведох и потопих почти цялото си тяло в ледената вода, която отново дори не трепна. Приплъзнах се към една каменна колона и се опитах да видя какво се кани да излезне от стаята.
Създанието беше около метър и осемдесет високо и без нито едно косъмче по тялото си. Имаше много тъмна червеникава кожа, която беше покрита с най-разнообразни белези и гънки и това му придаваше вид на сто годишен старец. Главата му, плоска и гола, беше също толкова силно набраздена от странни гънки кожа, а ушите му приличаха на елфически, с малката разлика, че стърчаха настрани, а не назад. Но не това беше зловещото във вида му. Най-страшни бяха очите му – светещи в ярко червено в пълен контраст с тъмната му кожа – те излъчваха чисто и просто зло. Още щом го видях, знаех, че то не би ме посрещнало с топла прегръдка или приятелско ръкостискане. Дългите и заострени нокти на ръцете и краката само потвърждаваха тези опасение. И през цялото това време чувах гласа на моя спътник.
Отместих се още по-близо до колоната, но без да изпитвах някакъв страх. Беше по-скоро отвращение от това създание. И до някъде любопитство. Исках да видя какво смята да прави. То се затътри съвсем бавно към някакъв струг и започна да извършва някаква работа. Не можех да видя точно какво, но от машината излизаха странни и непривични за нея звуци. След около минута (гласът на другия замлъкна, за което бях изключително благодарен) съществото се насочи в моята посока и на мене ми се наложи много бавно да се придвижа към отворената врата където беше много по-тъмно и нямаше опасност то да ме забележи. Отново се захвана с някакви странни занимания, които не успях да видя добре и пак се премести. Направих още една крачка и без да разбера се озовах в стаята, от която то беше излезнало. Осъзнах, че всичката вода около мене я няма и това сякаш ме стресна. Завъртях се рязко и бутнах някакво дълго дървено сечиво, което много приличаше на коса, но изцяло дървена. Тя се удари в металния плот, на който беше облегната и се строполи на пода със силен трясък.
Затаих дъх и се загледах по посока на тромавото създание. Оказа се, че гледам в грешната посока. Нещо до мене изквича като заклано прасе. В огромно легло с чисто бели чаршафи лежеше подобие на създанието в другата стая, но в по-малък размер. Сякаш му беше… дете. То се изправи рязко и на мига осъзнах, че не е толкова бавно и тромаво като своя баща (или може би майка). Притежаваше всички останали качества на своя предшественик обаче – искрящите червени очи, от които сякаш надничаха огньовете на ада, заострените нокти и покритата с бележи и бръчки тъмна кожа.
Отскочих и се опитах да излезна от стаята. Малкото изчадие грабна един трион и поряза ръката ми малко под лакътя. Опитах се да го ритна, но то пъргаво отскочи обратно на леглото си. Грабнах дървената коса точно на време, за да блокирам поредния удар на изключително добре заточения му трион. Този път се оказах по-бърз от него и ритникът ми го свари неподготвен. То изквича за пореден път и отхвръкна назад. Възползвах се от моментното му неразположение и побягнах навън.
Но всичкия този шум беше привлякъл вниманието и на голямото създание, което най-мило ме посрещна с една ножовка с ръка – също така добре наточена и остра. Отскочих в последния момент и се насочих бавно към мястото, където би трябвало да е моят спътник. В този момент обаче малкото същество изскочи от нищото и се опита за пореден път да ме разсече с триона си. Дървената коса пое удара, който и беше последен. Двете парчета паднаха в мътната течност и потънаха завинаги. Не се оставих обаче това да ме плаши. Грабнах някакъв остър предмет на един от рафтовете и замахнах яростно към гадината. Черна лепката течност покри ръката ми. Бях успял да нанеса доста дълбока рана от лявата страна на врата му. И за да съм напълно сигурен в победата си, замахнах повторно и забих оръжието си в другата страна – нека има симетрия. То се задави със собствената си кръв и потъна сред фонтан от черна ледена течност.
„Родителят” явно загуби интерес към мене и се затътри бавно към стаята си. Използвах момента и пристъпих в съседното помещение. Огледах се внимателно за някакъв изход или поне път, който да ми подскаже как се излиза от тук. Не знаех как съм се озовал тук, но исках час по-скоро да се махна. Но единственото нещо, което видях, беше един прозорец с много ситна мрежа, която нямаше начин да сваля. Добрата новина беше, че виждах трева и небе, а това говореше, че поне не съм под земята. И изходът трябваше да е близо.
Отново се огледах и забелязах някакво полуизядено тяло, което се рееше свободно над водата. Отстъпих с отвръщение и тогава забелязах ниска платформа, която беше закрепена върху две високи стоманени колони. Върху тази платформа видях двама души. Единият лежеше с лице към тавана, а другият се беше надвесил над него и сякаш хапеше врата му. Поне така изглеждаше отстрани. Същия този втори човек носеше дрехите, с които бях запомнил своя спътник. Дали беше той? Бавно запристъпях към платформата и се опитах да се провикна. От устата ми обаче не излезна никакъв звук. Това не попречи на надвесилия се да надигне глава и да се обърне. Две ярки червени очи се втренчиха в мене и яростно ме изгледаха. Цялата брадичка на създанието беше покрита с кръв и парченца кожа, която се стичаше бавно по краищата примесена с ужасната му слюнка.
Този път вече не знаех как да реагирам. Нещо ми подсказваше, че този мой спътник е важен и не трябва да го изоставям, но как се беше превърнал в едно от тези злокобни създания? Нямах време дори да довърша мисълта си, когато чудовището се нахвърли върху мен. Завъртях се рязко и го избутах в над петнайсет метровата яма, която се намираше в ляво от мене. То залитна несигурно и полетя към бездната. Направи ми впечатление, че долу има друг тунел, който продължаваше към вътрешността на фабриката или каквото беше това място. Изпсувах няколко пъти и също се хвърлих след съществото. Не знам защо, но нещо ми подсказваше, че това е най-правилното нещо в този момент.
И тъй като имах желание да излезна по-бързо от това място, а пътят надолу не би ме извел навън, просто отворих очи и сънят свърши.