Ето това е най-прекрасното време за писане на пост. Точно 12 часа вечерта :Д Всъщност докато го напиша то ще мине 12 така или иначе, но кой го интересуват дребните подробности.
Първо искам да отбележа, че този уикенд сигурно беше първият тази година, в който не съм излизал никъде нито петък вечер, нито събота… и едва сега, неделя, се разходих за 2-3 бири с Явор. Винаги поне една от двете вечери е имало, ако не тежка, то поне лека вечер с прилично пиене. Не и този път. И защо? Заради някакви тъпи изпити, които така или иначе знам, че няма да взема ;Д И не, всъщност не звуча нито отчаяно, нито здухано, нито депресирано… Истината е, че дори не ми пука. Знам, че един ден ще ми запука много и ще бъде адски неприятно, но… Явно сега ще го караме на принципа, че по-важно е настоящето… А времето си лети…
Дори си нямам идея защо го пиша този пост. Ще бъде от тези „яки” постове, които пълнят, както четох някъде, интернет пространството с безсмилени и ненужни лични грижи и проблеми, от които никой не се интересува. Това е така, не споря по този въпрос. Въпросният човек, чийто пост четох тогава, обясняваше как резутатите за търсене са пълни с подобни, разбираш ли, глупости, че само пречели и колко по-добре би било ако някой ги затрие (че да не пречат на него, явно). Мога само едно нещо да кажа на този човек: да си гледа работата. Аз ще си пиша за каквото и както искам, и ако някой реши да затрие моите резултати от гугъл (или където и да е), това няма да ме спре по никакъв начин да си пиша същите „глупости”.
Но до тук с глупостите. Това е поздрав за един много специален за мене човек, който май (казва май, защото си нямам идея кой чете този блог от моите познати и кой не; а, и както узнах преди време, има такива, които четат, но никога не са писали тук) не чете този блог, макар да ми се иска да го правеше, но това е без значение 🙂