Така и не намерих време и желание да го довърша това… Но ето го сега 🙂

dawn_of_the_new_athens.jpg5. Aesma Daeva – Dawn of The New Athens
Ето сигурно и най-приятна изненада за годината. След 4 години тишина групата се завърна с невероятно силен албум. Изцяло са се отказали от експериментите в предните албуми и са заложили на симфоничен/готик метъл. Също така са с нова вокалистка, която отново е с оперно образование и това си личи в песните. Едно, че въобще и не очаквах нов албум от американците, и второ, не съм и предполагал, че може да е толкова силен. Определено си заслужава да бъде чут 🙂

front_website.jpg4. Autumn – My New Time
След доста любимия ми When Lust Evokes the Curse последва не толкова силния Summer’s End и за момент реших, че тази група (както някои други) е тръгнала надолу по едностранно наклонена плоскост. Да, ама не! Третият албум на холандците е повече от чудесен във всяко едно отношение. Стилът им доста се е развил и променил спрямо първия албум, а и вокалите на мацката също като че ли стават по-добри и по-добри.
По-хубави песни в албума са: Satellites, My New Time, Closest Friends Conspire, Epilogue.

200px-the_divine_conspiracy.jpg3. Epica – The Divine Conspiracy
Тука като първо изречение спокойно мога да повторя това от горния албум. След наистина много силен първи албум, последва не чак толкова лош втори, но все пак по-слаб. (ОСТ-а не го броя) И ето, че тази година Епика просто погребаха всичките ми негативизми с този концептуален албум. На първо слушане си признавам, че не ме грабна чак толкова, но след още 1-2 и вече бях очарован. Единственото, което мога да посоча като някакъв минус, е прекалената продължителност на повечето песни. Но сигурно музикантите си знаят защо са им толкова дълги песните :Д
Любими парчета: Never Enough, Fools of Damnation, Chasing the Dragon.

be_labyrinth210.jpg2. BlutEngel – Labyrinth
И от тези хора не съм очаквал толкова силен албум. Имайки в предвид стила, в който творят и самото по поп ориентирано звучене (което в този албум е особено осезаемо и сякаш расте с всеки следващ), си беше чак странно, че наистина толкова много ми хареса. Определено е по-добър от Demon Kiss. Голяма част от старото звучене на BlutEngel е напълно погребано и явно никога няма да се върне, а и самите вокали не са като в първите албум (предишните вокалистки си бяха по-добри :Д). Все пак това е един много добър и силен албум.
По-силни песни: Shame, When The Rain is Falling, Singing Dead Men и още други 🙂

200px-violent_acts_of_beauty.jpg1. London After Midnight – Violent Acts of Beauty
Ето я и най-голямата изненада на годината 🙂 След близо седем години новият албум на американците е вече факт и то от съвсем скоро. Един невероятен албум във всяко едно отношение… Просто тука думите са излишни. Трябва да бъде чут… Освен това някъде в по-предните постове съм говорил достатъчно за него 🙂

Е, толкова за таз годишната класация 🙂