Ако сега кажа “Казах ли ти!” ще звучи тъпо, защото аз така или иначе го казах, а това “Казах ли ти!” звучи още по-не-на-място-или-време, отколкото когато и да било. Защо? Защото не е добре човек да си говори сам, а още повече да се кара със себе си. Другите започват да си вадят грешни изводи за него. Не защото това трябва да е така, а защото хората са ограничени, криворазбрани и като цяло следват стереотипите като мана небесна.
Мина близо месец. Точка А се върти смело около оста си, но оста, която би трябвало да се движи по своята собствена траектория, всъщност е заяла не едно място. (Или може би дори се движи в обратна посока, което, както и да го погледне човек, не трябва да се случва или най-малкото не е правилно). Точка Б (или B ако следваме латинската азбука, но кой всъщност му пука) е с изцяло неясен и напълно неизяснен характер. Не е ясно дали се върти, дали се движи, или дали съществува въобще, но поне е там някъде. А точка В (или C) е подобна на предната, но поне е ясно, че я има и не е потънала в необятното небитие, както другата има навик да прави.
И после какво правим? Казах ли ти! Точно така, нека оставим всички да ни чуят как си спорим, как се караме и как се трепем по между си… Нали рано или късно всичко започва отначало. Друг е въпросът дали започва с всички или не.

Нека сега обърнем друга страница или буза, зависи дали харесвате плътски или академични удоволствия. Но по-добре е когато има избор, че ако и той липсва, даже “Казах ли ти!” няма да помогне.
На какви ли не глупости се наслушах и станах свидетел тази събота (първия ми уикенд от много време насам, в който успях да остана трезвен и двата дена хахаха), че в един момент ми идваше да си изкарам музиката, да си сложа слушалките и да не слушам никого… Е, имаше и няколко забавни момента, но те по никакъв начин не бяха благодарение на диалозите или хората… Но както и да е… Явно нещо не е като трябва, нещо трябва да се промени… И би било хубаво ако не го чувах през 2-3 месеца :Д Но за момента толкова 🙂