Darkness Ahead

   Пуснато от:    в day/night



Понякога хората се опитват да бъдат оригинални, интересни, дори забавни. Понякога другите хора не разбират първите и ги смятат за скучни, простовати, обикновени. Въпросът е в това дали си струва да се правиш на нещо, за което на никой не му пука. Отговорът се крие във факта, че то и без това на никой не му пука и за това, на което не се правиш. С други думи, все тая.
До края на света (до края на вашия свят) остава малко време. Какво са 20 или 30 или 50 години? Ей сега ще минат без дори да се усетите. Колко може да продължи преструването? Колко е силна волята на индивида и до каква степен може да се пребори той със самия себе си? Опитвали ли сте се да убиете призрак? Някои неща просто не могат да бъдат убити. Те могат само да бъдат погребани… живи. Идеята е, че трябва да са погребани много, ама много дълбоко и никога да не се сещате за тях.
Всъщност идеята на поста беше друга, но взех, че се отклоних и вече забравих какво исках да напиша 🙁 Понякога просто боли… или просто ми липсват определени неща.
Утре си обещавам да драсна няколко реда за концерта на Таря, защото го заслужава 🙂

Етикети:

This entry was posted on Friday, October 31st, 2008 at 12:31 am and is filed under day/night. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
КОМЕНТИРАЙТЕ