The Neon Demon (2016)

   Пуснато от: Silentium   в horror, movies



mv5bntayotkxntq3nv5bml5banbnxkftztgwmjq1nzqxote-_v1_sy1000_cr006481000_al_Признавам си, че чаках с интерес този филм. Чух и четох ред суперлативи за творението на Рефн, гледах множество ревюта, в които авторите се възхищаваха на работата на датчанина. Като цяло очаквах нещо яко, уникално и добро.

Мисля, че, с тези три уводни изречения, става ясно в каква посока ще поеме мнението ми.

Неоновият демон е една дълга двучасова неонова скука, изпълнена с eye candy сцени без реално съдържание и контекст. Убеден съм, че много хора ще намерят различен смисъл и ще интерпретират по коренно различен начин идеите, но нека караме едно по едно.

Филмът разказва историята на Джеси – младо момиче от нищото, което идва в големия град с едно единствено умение – да бъде красива и да стои добре пред камерата. Тя сама си казва, че не умее да пее, да танцува, да рисува и така нататък. Оказва се, че наистина я бива и бързо започва да се изкачва по “стълбицата” на модния бизнес, спечелвайки си приятели и врагове по пътя.

Няма да изпадам в излишно разказване на историята, защото реално такава почти липсва. Филмът е изпълнен с дълги сцени на мълчание и визуален хаос. Тук обаче идва и най-големият плюс на лентата – адски красива е. Всяка една сцена почти е истинска наслада за очите, изпълвайки екрана с канонада от цветове. Премигващи светлини преливат сред неонови гами и бляскави момичета позират или се разхождат пред камерата. И всичко приключва до тук. През голяма част от първия част очаквах да се случи нещо и без доста изненадан когато забелязах, че вече съм подминал шейсетата минута без да се е случило кой знае какво. Героинята на Ел Фанинг, която трябва да изобразява неземната и съвършена красота, седи по-скоро неловко и объркано, без да е много наясно какво трябва да прави. Реакциите ѝ и са изкуствени и дървени през по-голяма част от времето, а изпълнението фалшиво до безобразие. За останалите ѝ “колежки” дори не искам да споменавам. Джена Малоун, която изпълнява ролята на гримьорката-лесбийка, надяваща се на страстна нощ, е що-годе свястна, но двете “съпернички” на главната героиня са меко казано ужасни. Държат се повече от изкуствено и нереално през всяка една секунда, през която са пред кадър, а ужасните паузи, които правят преди всеки отговор и реплика са направо влудяващи. Което всъщност се отнася за повечето от диалозите във филма – героите правят нереално дълги паузи между изреченията и преди да започнат да говорят, все едно това е нещо нормално и естествено, а събеседникът им от другата страна приема това като нещо ежедневно. Единствено Киану Рийвс, който има около 5-6 минути екранно време, прави сравнително свястна роля, макар и на пълен боклук. Признавам си, че му отиваше.

Като изключим всичко по-горе, идва момент за финал. Не знам какво очаквах, но определено не и това, което получих. Обичам ужаси, обичам брутални и кървави неща, но… Финалните сцени бяха толкова не на място, толкова извън всякакъв контекст и смисъл, че бяха бутафорни чак. Говоря основно за натуралистичността на насилието, на кръвта и отново поведението на персонажите. Все едно имаше подобни сцени (без да спойлвам), само да ги има, насилствено вмъкнати след всичко. Наблягам най-силно на финалната сцена преди надписите.

Та така, The Neon Demon за мен е едно претенциозно и изпълнено със скука визуално пиршество, което можеше да се побере в рамките на късометражен филм без всичката плява. Слаб актьорски състав, слаб сценарий, слаб диалог, силна визия. Някакви си малкото силни страни по никакъв начин не могат да надделеят над всичките му минуси.
4/10

Етикети: , ,

This entry was posted on Wednesday, November 9th, 2016 at 1:43 pm and is filed under horror, movies. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
КОМЕНТИРАЙТЕ