Случва се понякога да рискувам и да пробвам напълно непознат автор. Понякога този риск може да бъде неоправдан, понякога да е много добро попадение, да се ядосвам, да се радвам. Случаят с Карлос Руис Сафон е по-скоро от типа на “къде съм гледал досега, че не съм попадал на този”. Но нека Ви представя и първия ми досег до този толкова изключителен автор, като се надявам да не се окаже единствено. Това обаче времето ще покаже като се сдобия и с други негови произведения.
Сега ще си говорим за “Марина”. Това е неговата последна книга, която спада към юношеската литература. Тук главен герой е петнадесет годишният Оскар. Животът му не е от най-интересните или напрегнати и той обича да обикаля местността около своето училище. И така, докато си вре носа на места, на които не трябва, попада на Марина и нейния баща.
Бих искал да спра с разказа до тук и да отворя една много голяма скоба. “Марина” е книга с две лица. От една страна имаме приключението на Оскар и Марина – едно мрачно и изпълнено с много опасности разследване на миналото, което е по-добре да си остане потулено. От друга е и любовната история между двамата протагонисти – един разказ за детска наивност, срамежливост и много болка. Не бих искал да се впускам в подробности, за да не развалям удоволствието от четенето на тези, които още не са се докосвали до тази красота. Второто лице на книгата е клиширано и става ясно още по средата на повествованието, но въпреки това е поднесено по начин, който ще Ви очарова, удиви и натъжи едновременно. Що се отнася до основната сюжетна линия, която на фона на цялостното повествование, изглежда по-скоро като спомагателна, тя е изпълнена с много мрак и ужас, с мистерия и зловещи описания.
И двете страни на “Марина” не могат да се похвалят с изобретателност що се отнася до сюжета. Те следват познати и ясни пътеки, които вече са отъпкани от много други автори преди Сафон. Тогава какво е толкова хубаво тук, ще се запитате Вие? Стилът на автора! Дори и най-невероятният и оригинален сюжет, когато е поднесен постно и сухо, това може да развали цялото удоволствие от четенето. Именно правилният подбор на думите, доброто структуриране на изреченията и поднасяне на историята играят ключова роля. Сафон, признавам с ръка на сърцето, е свършил невероятна работа. От много време не бях оставал толкова очарован от начинът, по-който е разказано. Читателят може да усети мрачната и злокобна атмосфера, която тегне над местата, които Оскар и Марина посещават; да почувства страхът и желанията им; да се постави на тяхно място дори. Атмосфера, атмосфера и пак атмосфера. Ето това е най-големият плюс на “Марина”. Буквално можете да се потопите из улиците на Барселона и да станете част от множеството съдби, които се преплитат и, които Оскар и Марина постепенно нареждат в своя мрачен пъзел.
Голямата смесица от жанрове може да предразположи към микс от хаос и безсмислена смяна на сцени, но тук такова нещо няма. Сафон перфектно прескача от един в друг стил, като преминаването е толкова плавно и нежно, че дори няма да усетите как стискате устни в уплаха за главните герои, докато те се изправят срещу зловещия антагонист и неговата жестока тайна, в един момент, а в следващия вече потискате напиращите сълзи.
Ако от всичко, което изписах по-горе, не Ви е станало ясно колко красива и същевременно мрачна е книгата, то нека го повторя още един път. “Марина” е кратка и лесна за четене книжка, която е задължителна за всеки, който обича да чете. Стилът на Сафон е изключително добър, без много подробности той успява да Ви потопи в атмосферата, да Ви направи съпричастни с мястото и героите си.
Силно препоръчвам!
А аз ще събирам пари за другите две книги, които вече се водят за възрастни 🙂