Weather Systems (2012) by Anathema

   Пуснато от:    в music, releases




Нямах намерение да пиша за този албум, както не писах и за предния, макар да имах наполовина написан пост-чернова, който в последствие затрих. Който следи блога от време на време или пък ме има във фейсбук, знае колко много обичам Anathema и тяхната музика. Едва ли сега ще има много изненадани ако кажа, че това е един страхотен албум.

Списък с песните:
“Untouchable, Part 1”
“Untouchable, Part 2”
“The Gathering of the Clouds”
“Lightning Song”
“Sunlight”
“The Storm Before the Calm”
“The Beginning and the End”
“The Lost Child”
“Internal Landscapes”

Признавам си, че харесвам творчеството на групата както от death/doom периода им с Дарън Уайт, така и всичко, което следва след това с Винсънт Кавана като вокал, в това число и завръщането им след дългата пауза преди 2 години. Макар да е имало тук или там някоя и друга песен из аблумите, която да ми е харесвала по-малко, всеки един техен албум е не по-малко от шедьовър. “Weather Systems”, тяхното най-ново творение, не се различава по никакъв начин от споменатото. Групата леко измени стила си от “Alternative 4” и дори “Natural Disaster”, но музиката им си остава все така опияняваща и красива. Може би дори, смея да заявя, по-красива и епична от преди. Но едно от най-новите и определено запомнящи се неща тук, е наличието на доминиращо женско присъствие. Изглежда, че групата е решила, че бек вокалите на Лий Дъглас залужават повече внимание и в “Weather Systems” тя вече пее наравно с Винсънт. Много добър опит да покажат контраста е още първото парче, което е в две части – Untouchable. В първата версия, по-бързия и енергичен вариант, Винсънт поема цялата роля на вокалист, докато във втория – по-нежен и мелодичен – той само открива с първия куплет, след което Лий изнася цялото изпълнение на своя гръб, показвайки пълните възможности на своя глас. От тук нататък следват красива след още по-красива композиция. Мъжки и женски вокал се преплитат в магична приказка, карайки Ви да мечтаете, да плачете и треперите едновременно.
Както и в много други техни песни, Anathema започват бавно изпълненията си, само за да засилят постепенно темпото, завършвайки в бърза и енергична рок еуфория към края. Голяма част от мелодиите имат това усещане за нещо голямо, нещо епично. Само чуйте вече споменатия момент със забързването (което в случая е по-скоро като избухване) на мелодията в “Lightning Song” (това парче го имаше в демото от преди сигурно 4-5 години, но тук е почти неознаваемо) и ще разберете за какво говоря.
Единственото нещо, което малко ме подразни, беше прекално дългото интро на последното парче “Internal Landscapes”, но това се преживява. В този албум също така се забелязва и доста повишената продължителност на по-голяма част от песните спрямо другите творения на групата. Това обаче в никакъв случай не пречи, дори напротив – композициите са толкова добре структурирани, че дори и не разбирате кога са минали тези 7-8 или 9 минути, даже искате още.
И така, Anathema е лична музика за мен, тя е една от малкото групи, които успяват да ме трогнат по някакъв начин (а това е трудно :Д). Тяхната музика е като магия, красива, ефирна и отнасяща. Разбира се, всеки възприема мелодиите по различен начин и винаги ще се намерят хора, които да плюят и да клеветят. Всеки си има право на вкус, лош вкус, но все пак вкус.
Аз няма да спра да го слушам този албум дълго време. Личните ми фаворити са “Untouchable Part I”, “The Beginning and The End” и “”The Storm Before the Calm”, но и останалите са само на милиметър зад тях 🙂
Лична оценка: 9/10

Етикети: , ,

This entry was posted on Friday, March 23rd, 2012 at 10:31 am and is filed under music, releases. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
КОМЕНТИРАЙТЕ