Мина известно време, откакто въртя новия “албум” на британците от Anathema и доста се чудех дали да пиша нещо за него или не. Причините, поради които се чудех, бяха, че все пак това не е чисто нов официален албум, а компилация от стари песни – преработени в полу-акустичен вариант. Има реално само едно ново парче. Ето и трак листата:
01. Fragile Dreams
02. Leave No Trace
03. Inner Silence
04. One Last Goodbye
05. Are You There?
06. Angelica
07. A Natural Disaster
08. Temporary Peace
09. Flying
10. Unchained (Tales Of The Unexpected)
Но пък след като го преслушах 6-7 пъти си казах, че няма как да не напиша нещо. Все пак това са Anathema, а и това се оказа един просто страхотен албум. Всеки, които е слушал последния албум A Natural Disaster, веднага ще разпознае стила. Няма нещо ново. Няма нещо революционно. Бандата продължава да твори лиричен, бавен и тъжен атмосферичен рок, който може да ви отнесе в една друга реалност направо. Гласът на Дани Каванах никога не е звучал по-чувствено и в същото време толкова тъжно. А добавянето на виолончело към песните ги прави направо божествени. Изпълненията на Angelica и Inner Silence примерно са просто… убийствени 🙂
С други думи, Anathema се завърнаха и са по-добри от всякога. Сега очакването на нов албум, с изцяло ново съдържание, който трябва да се появи по-късно тази година, става още по-голямо. Групата все още не се е изчерпала и има какво да покаже (да се надяваме :Д)…
Лична оценка: 8/10
пу, аз пък явно го нямам този албум, срамота!!!
въпреки че някои песни са от старите им албуми, други версии ли са?
И аз ги прослушах доста пъти тези пачрчето, наистина са много добри и показват някои от парчетата в по-различна светлина. Любима ми остава Flying въпреки всичко. А доколкото до Inner Silence тя е може би най-първото ми любимо парче на групата и затова към него имам специално отношение. Оригиналната му версия е толкова кратка, но затова пък приковаваща… и някак си текста е свързан с всеки тон и звук от песента. Затова може би не мии хареса толкова новата по-дълга версия. Между другото песента има и още една акустична версия – Danny Cavanagh feat. Ville Valo of HIM, кочто дори за мое учудване също не ми хареса особено. 🙂
Я, колко много коментари 🙂
@inaccessibility: Песните са преработени като акустични версии (почти де, полу-акустични ги водят) 🙂 Има го на замунда.
А иначе, Силве, аз вече мисля, че на тебе ти казах… Angelica най-ме радва мене 🙂
много съм зле! имал съм го албума, но съм го записал като “2008 – Acoustic” 😀 😀 😀
и все пак, това е повод да се подсетя отново и да ги слушам! :Р
И аз го слушах и е добър … Но на мен все още ми действат много , хм как да се изразя, дълбоко и .. някак особено болезнено :о( Иска ми се да вярвам, че някой ден ще съм достатъчно силна да ги слушам както си му е реда …
А, Сис, Flying … определено ми се е закотвила надълбоко …
Спомени? Минало? Хора? Минало? Спомени?
Музиката е хубаво нещо, особено в подобни комбинации 🙂
Да, но трябва да си достатъчно силен да се подложиш на това … Нищо, в петък ще разберем колко съм силна аз :Р
Успех в такъв случай 🙂