Идеята за подобен пост ми се върти от няколко месеца, но безкрайният мързел в мен все намираше извинение да не го свърши. Наскоро обаче постовете на Ламота за филмите от различните десетилетия (в това число и 80те) ме върнаха към тази идея. В комбинация със скуката, която цари на работното ми място и липсата на кой знае каква работа, са идеалното извинение за изпълнение на поставената цел.
Самата идея е много просто – ще си говорим за филми, които са излязли през 1984та година, годината, в която светът се е сдобил с моята светла персона; грешка, за която сигурно още съжалява (светът де). Класация няма да правя, защото смисъл в това не виждам. Някои от заглавията, които ще спомена по-долу, са много любими, докато други харесвам малко или много. Трети пък споменавам, защото смятам, че трябва да бъдат споменати, но не е задължително да харесвам.
Разбира се, както повечето могат да се досетят, ще започнам с най-очевидното, а именно… Ужасите :Д (Нима някой остана изненадан?!)
1984 е година, която поставя началото на няколко поредици, кои успешни, кои не чак толкова. Може би най-известната и позната на много хора, е
Първата част, с безсмъртния и озлобен Фреди Крюгър, който дебне жителите на малкото градче в сънищата им и превръща най-големите им кошмари в реалност, превръща Робърт Инглънд в хорър икона, а Уес Крейвън в име, което се запомня (не, че той не го затвърждава с “Писък”, но това е друга тема). Лентата ражда още 6 продължения, сериал, римейк, че и спин оф, в който злото създание се изправя срещу друго себеподобно в лицето на Джейсън от “Петък 13ти”.
Първият от серията филми, базирани слабо по разказа на Стивън Кинг, става факт през тази година. Групичката деца, които се крият в царевичните полета, кланят се на зловещо божество и избиват възрастните, дълги години ще продъжават да тормозят телевизионните екрани. Лично аз успях да намеря информация за 10 филма, но може да има и повече. Не мога да кажа, че който и от тях струва кой знае колко, но все пак не са малко като количество, а това предполага и солидна фен база.
Може би най-кратката поредица от всички. Само с пет филма в актива си. Silent Night, Deadly Night разказва историята за сирак, който става свидетел на убийството на родителите си от крадец в костюм на Дядо Коледа. Когато пораства, той откача и започва да избива жителите на градчето, облечен точно по същия начин. Като цяло първата част е доста малоумна, а продълженията по никакъв начин не се подобряват. Все пак сметнах, че е важно да я спомена.
Разбира се, не можем да не споменем и едно продължение, което едва ли има нужда от представяне.
Friday The 13th: The Final Chapter
Признавам си, че не съм фен на поредицата, но образът на Джейсън като ултимативния бад асс злодей (особено като придобива “свръхсилите” си), ме кефи максимално. Все пак това е поредица, която има едва ли не култов статус сред хорър маниаците. Фен базата е огромна и безкрайна. А римейка от преди няколко години само потвръждава тезата, че е безсмъртна машина за пари.
Нека сега обърнем внимание и на няколко хоръра, които определено си заслужават вниманието (годината не е била много богата, затова и ще бъдем скромни).
Прекрасната интерпретация на Нийл Джорждан за Червената шапчица и Големия Лош Вълк. История за върколаци, която обаче е поднесена по един наистина красив и различен начин. Определено не е филм, който може да се хареса на всеки, но е изключително красиво и интелигентно заснет.
Още един филм, който поне за мен, е класика в жанра. Хорър-комедията (с наблягане на комедийните елементи) на Джо Данте е забавна, плашеща и сладка едновременно. Малките пухкави топки (и най-вече Гизмо) са малки, сладки и игриви, но ако наручите правилата да не ги мокрите с вода и да не ги храните след полунощ, се превръщат в злобни, грозни и противни зелени твари, които убиват и рушат всичко, което се изпречи на пътя им.
Това, поне за мен, не беше кой знае какво, но все пак не е чак толкова зле. Историята се върти около две момичета, които се събуждат една сутрин, за да установят, че повечето живи хора са мъртви, а на тях им предстои битка с някакви зомби подобни същества.
Нямам кой знае какъв спомен за този филм, затова ще си спестя коментарите.
Това е австралийски хорър, който разказва за побесняло… прасе (добре де, глиган). Жертвите падат една по една, но никой не прави нищо по въпроса. Обаче се намират ентусиасти, които да тръгнат да търсят истината и да се изправят срещу… ахъм… злото. И от това нямам много голям спомен, но е правено по книга и е малко над средното ниво за филми за бесен добитък. На скромния фон от ужаси, няма как да не откроим заглавието. Още повече, че идва от Австралия.
Не съм кой знае какъв фен на версията, но все пак става за гледане. Малката Дрю Баримор е прекрасна в ролята на пирокинетичното момиченце, което разказва играта на лошите. За последвалото продължение години по-късно не ми се говори.
Ми май това беше с ужасите. Явно е било скромна година. Но все пак има още филми, за които трябва да говорим.
Едва ли тази лента има нужда от представяне. Кой не я знае? Лично аз повече харесвам втората част, но все пак и първия филм на Джеймс Камерън е класика, която не трябва да остава пренебрегната.
Още един филм, който ще остане в аналите (без мръсни мисли :Д) на киното дългоооо време. Комедията на Айвън Райтман е просто перфектна в толкова много отношения, че няма накъде повече. А изпълненията на Сигорни Уивър, Бил Мъри, Дан Акройд и компания са повече от чудесни.
Indiana Jones and The Temple of Doom
Още една поредица, която не смятам, че има нужда от представяне. Втората част от приключенията на безрасъдния антрополог и търсач на съкровища Индиана Джоунс е може би най-мрачната и зловеща от всички (щях да кажа от трите, ама се усетих, че наскоро пуснаха една, която май беше повече грешка отколкото нещо друго). А сцената с вечерята така се отпечата в детското ми съзнание, че още я помня.
Едно красиво фентъзи, поднесено от Волфганг Петерсън. Историята на момче, което попада в магичен свят, посредством страниците на книга. Следват множество различни приключения, през които то трябва да премине. Красива и детска история, която не съм сигурен дали би ми харесала сега… Толкова много години минаха откакто последно съм я гледал.
Версията на Дейвид Линч по романа на Франк Хърбърт е малко странна на моменти, но лично аз я харесвам. Малко трудно в началото се възприемат герои, които говорят малко, а през повечето време чуваме само мислите им, но все пак се свиква. Филмът е бавен (поне в три часовата си пълна версия), но много добре пресъздава историята на книгата.
1984та година поставя началото и на пародийната поредица за група полицаи, които трябва да се справят с неволите в академията, а след това и с живота на улиците. Първият филм ни запознава с плеяда от персонажи, кой от кой по-забавен и уникален по свой собствен начин.
Не съм кой знае какъв фен на поредицата, но филмите бяха забавни и с прилично количество екшън, а Еди Мърфи неотразим с голямата си усмивка.
Не мога да не спомена и гийкърския The Last Starfighter, който имахме навремето на касета (мир на прахта й). Историята разказва за момче, което е много добро на видеоигра, която обаче се оказва тест за уменията му да управлява звездолет и да се трепи с лошите. Много свежо и забавно филмче беше навремето. Сега нямам идея дали би ми харесало толкова.
Още един филм, от който имам приятни спомени от детските си години. Правителството провежда таен експеримент, при който цял кораб бива пренесен напред във времето. Експериментът обаче не е от най-перфектните и екипажът на кораба умира по ужасен начин. Само двама души успяват да се спасят и те трябва да намерят начин да разбулят мистерията.
Това заглавие спокойно може да бъде поставено в графата “Guilty Pleasures”. Джеки Чан и неговия съквартирант работят в модифицирания си микробус, като правят бързи закуски и напитки. Те обаче се обединяват със своя приятел, който се изживява като частен детектив, за да помогнат на момиче в беда. Знам, че много хора не биха нарекли това кой знае колко добър филм, но мен супер много ме забавлява. Определено е от веселите филми в по-добрия период на Джеки Чан.
Още няколко заглавия, които смятам, че заслужават внимание:
Bachelor Party, The Bounty, Top Secret!, Romancing the Stone, Nausicaä of the Valley of the Wind, 2010
Освен това си отбелязвам да гледам:
Amadeus (който вече съм свалил и беше прехвален от Ламота), както и Sexmission (отново прехвален от Ламота, и който съм сигурен, че съм гледал, но в американски вариант, или поне нещо подобно)
Мисля, че това беше. Може и да съм забравил нещо, затова не се срамувайте да споделите и своите предпочитани филми от тази година. А който има желание, може да направи и подобен пост за своята година. Дори и да се повтаря… Сигурен съм, че ще има заглавия, които аз няма да съм включил (или с когото Ви съвпада годината).
охо, роден през Оруелската година 🙂 I’m your Big Brother 😛
кефят ме почти всички филми, дето си изредил 🙂 Е, дано ти хареса Амадеус де, ама се съмнявам :р
Хахах, мда… Оруелската година наистина :Д Аз и този филм не съм гледал де… :д
Иначе за Амадеус и аз се съмнявам, ама ще видим, свалил съм го, няма връщане назад :Д
Брей колко силна година е била 84-та, чак да не повярваш, на фона на съвременната отврат.
Вече не ги правят такива… 🙁
Да ти кажа, чак и аз се изненадах колко са много… Някои от заглавията не помнех, че са от тази година…
Но да, вече наистина май май не ги правят такива филмите :/ На година я има 2-3 стойностни заглавия, я не…