След като Ви нахранихме с малко манджа, е време да продължим с духовната такава :Д
В интерес на истината си купих тази книга, защото видях, че авторът (неизвестен ми до този момент) е автор и на книга по любимия ми “Престиж” на Нолън. След това забелязах, че въпросното произведението е считано за едно от най-значимите в научната фантастика за двадесети век. И определено исках да харесам тази книга, наистина исках. Но… за това малко по-надолу.
Историята ни запознава с голям град, който се движи по релси и не трябва никога да спира, в гонене на своя оптимум. Последиците иначе биха били катастрофални. Имаме младеж, който става чирак в една от гилдиите в града и започва своето чиракуване и израстване, променяйки се както визуално, така и духовно.
Разказано, така в две изречения, звучи доста абстрактно и неясно, но с времето има все пак развитие и дори “интересна” развръзка.
За съжаление обаче на мен ми дойде прекалено мудна и скучна книга. Първата половина реално не ни запознава с нищо съществено. Главният герой си живее живота, чиракува си, жени се, възмъжава един вид. Освен това постепенно започва да научава истината за града и неговото функциониране, за да се превърне в тесногръд и ограничен, верен на убежденията си индивид, в самия край. През по-голямата част не ми беше ясно за какво е всичко това. А може и аз просто да не съм достатъчно схватлив, че да разбера.
Това, което също остава загадка за мен, е защо гледната точка се променяше във всяка една от петте части на книгата. От първо лице се сменяше на трето и обратното. Разбирам, че е добре когато действието се развива през очите на друг, а не на главния герой, но във втората част примерно нямаше особено смисъл. Явно е някакво странно решение на автора или писателски подход, с който не съм запознат. От друга страна все пак искам да отбележа, че стилът на писане на Прийст е чудесен. Книгата се чете бързо и лесно, а описанията и действията винаги са достатъчно точни и ясни, без излишни претрупаности. Няма да спойлвам какво точно се случва в самия финал, но дори и това не беше достатъчно да ме спечели. И дори и този финал не беше чак толкова динамичен и интересен. Може и аз да съм имал прекалено високи очаквания, знам ли. Но като цяло книгата ми дойде безинтересна. Нито един от героите, нито за момент, не ме спечели по какъвто и да е начин. Всички ми бяха безразлични и ми беше все тая какво се случва с тях.
Също така искам да изтъкна, че явно редакторът не си е свършил много добре работата, защото на доста места имаше малки, но досадни грешки от типа на повтарящи думи (“влезе жената влезе”)и липсващи такива (най-вече “че”, “се”, “те”… и подобни). Не е нещо кой знае какво, но просто се набива на очи, особено в първата половина на книгата.
В заключение ще кажа, че въпреки всичко искам да прочета “Престиж”. Не ми допадна как Прийст е поднесъл историята си тук, но стилът му ми хареса и смятам да му дам още един шанс :Д