Нарочно забавих писането на това ревю няколко дни след като прочетох самата книга. Причината – по-умерен хейт по адрес на творението на господин Фридмън. Въпросният е автор на сигурно над сто книги от подобен характер, по-голяма част, от които в Star Trek вселената (ако качеството им е като на подложената на разстрел в момента книга, не им завиждам на феновете на поредицата), има новелизация на четвъртия Батман (който аз по някаква случайност имам, но нямам никакъв спомен), както и книга в света на Хищниците със звучното име Predator: Flesh and Blood (която бих прочел от чисто любопитство, но определено съм убеден, че не струва). Aliens: Първороден грях е от типа “джобни” книжки, от които човек не очаква кой знае какви литературни качества, а просто иска да се забавлява със съдържанието (за справка екранизацията на Денис О’Нийл по последния Батман).
Но да оставим това настрана и да се концентрираме върху самата книга. Историята тук започва години след края на четвъртия филм от скоро да се превърне в пенталогия тетралогия. Рипли, Кал, Джонър (кой помни Рон Пърлмън тук :Д) и Врайс си имат екипаж и обикалят станциите в търсена на информация за извънземните. Всъщност от тук започва и разказът – как те я намират на поредната станция. От друга страна имаме нещо като ботаническа планета (забравих точно как се наричаше), на която група учени отглеждат… растения. Скоро обаче на поредната доставка има нещо допълнително – едно прекрасно яйце, което е готово да се излюпи. За съжаление Рипли и компания идват с една идея по-късно и съществото… извинете, съществата… вече се е родило и те трябва за пореден път да се борят за оцеляване.
Всичко написано в горния абзац звучи нормално, нали? Обаче съм убеден, че дори и човек, който не е запознат с филмите и цялата история, пак ще забележи всичките пропуски и дупки в повествованието, което авторът се опитва да наложи. Едно от най-малоумните неща в цялата история е, че на станцията доставят ЕДНО яйце, от вътре излиза само ЕДИН фейсхъгър и в последствие се “ражда” ЕДИН чесбъстър (или поне така излиза от текста, макар след това да се опитаха героите да обясняват как не гледали и може и още да са излязли (Bitch, please!)). В последствие обаче имаме не 1-2 или 3-4, а цели 12 напълно развити пришълеца, които да щъкат свободно из куполите и да похапват вегетарианци. Обяснение, поне нормално, липсва изцяло. Фридмън явно не е успял да измисли как да вкара толкова много извънземни, затова просто ги е… телепортирал (?) там. Може пък да са нов вид, който напада растения и изниква от тях ;Д Но шегата настрана, малко несериозно е да направиш на пух и прах цялата идея за развитието на извънземната форма на живот, позната от толкова филми, и дори да не се опиташ да намекнеш защо и как е станало така. Новородените се развиват по-бързо от познатото, имат екзоскелет и са оребрени по ръцете (или беше рамената?). Отново… чудесно, но защо! Дори не е намекнато поради каква причина тези екземпляри са различни. Свободата е пълна, разбирам, но ако не можеш да обясниш нещо, се опитай да го избегнеш. Никой нямаше да ти се разсърди ако пришълците си бяха старите. По този начин щеше да има една причина за мразене на тази книга по-малко :Д
Във всяка една част на филма героите правеха гадините на пух и прах посредством най-разнообразни оръжия и методи за масово унищожение. Сега, Рипли е доста напред с материала, има си кораб, екипаж, явно и пари – малко или много. Уж е свят, много напред в бъдещето… Защо, питам аз, защо те имаха само някакви шокови пушки, с които има бяха нужни по 30-40 секунди (и поне двама души, разбирайте две пушки) да убият пришълец? Нима е трудно да си намерят по-сносни оръжия, които правят по-сериозни… поражения? Глупаво като цяло, но как да е.
Едно от най-специфичните неща в пришълците обаче, поне за мен, е тяхната киселинна кръв. Който е гледал филмите, знае много добре, че като ги нараниш и те “прокървят”, течността, която излиза е по-силна и от най-силната позната киселина. Тя може да прояде всякакъв материал и да тече доста нива надолу и надолу. С други думи е силно смъртоносна. Споменатите по-горе пушкала само опърляха жертвите си, без да има правят други видими поражения. (Колко били мизерни и слаби тия пришълци, баси :Д) В цялата книга нито едно от тях не беше наранено до състояние, в което да си пусне кръвта. Нямаше и капка киселина в близо 300тата страници! Просто съм потресен. Какво правим сега – хуманно умъртвяване на невинните животинки ли?
До тук явно вече стана ясно колко недоразумения има в книгата и що за глупости е сътворил авторът. Но да погледнем какво имаме всъщност. Стилът му е много простичък – действие, действие и пак действие. Описанията, когато има такива, са тема табу. Сега, вярно е, че аз не обичам прекалено подробно описване на цялата обстановка като се почне от почвата по земята и се стигне до цвета на луната в този момент, но все пак… Добре е, най-вече за читателя, да има все пак, макар и кратко, описание на това, което е около героите. “Купол с дървета в него” не е най-добрия начин да можеш да си представиш какво има там. А ако четящият не може да се постави поне малко в ситуацията, то той ще бъде дистанциран и чужд и бързо ще загуби интерес. Освен това Фридмън е отделил доста да разказва цели сцени от предните филми, изкуствено удължавайки си обема на творбата. Също така той по най-безцеремонен начин е пресъздал други сцени от оригиналите, като е поставил настоящите си герои и е пригодил обстановката. За пример мога да дам вечерята на екипажа на Ностромо в първия филм, малко преди честбъстърът да излезе от корема на Кейн. Тук имаме подобна ситуация след като заразеният ботаник се събужда и е гладен като вълк. За предателския робот дори не искам да споменавам, че да не спойлвам прекалено много. Примери като тези колкото искате. Половината книга сигурно изобилства от тях под една или друга форма.
И тъй като ревюто ще подмине 1000 думи (!) с това заключение, мисля да привършвам. Няма да си кривя душата, това беше слаба книга, дори и с оглед на това какво представлява и какво трябва да очаква човек от нея. Мисля, че всички тези абсурди биха били обидни дори и за един човек, които не е гледал филмите и не е запознат с основната идея. А какво да говорим за феновете като мен?!
В послепис искам да кажа, че съм разочарован и от самото издания на АртЛайн, които досега винаги ме впечатляваха с качеството на продуктите си. Този път обаче да те е страх да я разгърнеш малко повече книгата, защото може да се разлепи и да се разпадне в ръцете ти, а никой не иска това. 🙂