Сборникът с вампирски разкази, както научих в последствие, е една част (една трета, да сме по-точни) от голямото издание “The Vampire Archives”, което също притежавам. Уви, тази книжка си я купих преди по-голямата, но сега поне ще си спестя закупуването на другите две.
По принцип на подобен род сборници е много трудно да се даде ясна и обективна оценка. Тук не става дума за един автор, а в случая дори и за близки години. Различни времена, различни стилове, различно мислене. Толкова голямо разнообразие от стилове, че чак главата да ти се завие. И, както може и да се очаква, тук имаме много добри разкази, имаме и ужасно отегчителни такива. Всичко това обаче е продиктувано от моя субективен и абсолютно личен вкус. Но все пак нека набързо нахвърляме съдържанието.

Съставителят Otto Penzler е избрал да започне с “Good Lady Ducane”, който разказва за бедно момиче, чийто късмет се е усмихнал и тя получава възможност да работи за ексцентрична възрастна дама в Италия. Този разказ беше скучен общо взето. Случващото се, доколкото може да се каже, че има такова, ставаше бавно и мудно. Тук нямаше реални вампири, а само идеята на Елизабет Батори за вечен живот или поне удължаване на текущия колкото се може повече. И има прекалено весел щастлив край. Но предполагам за времето, през което се е появил, това е било предпочитано.
“An Autnticated Vampire Story” е от този вид разкази, които имате чувството, че нямат нито начало, нито край. Те разказват история, която не успява да впечатли или спечели по никакъв начин, поне мен. Толкова ми е бил безразличен, че дори не го помня вече.
“The Sea Was Wet As Wet Could Be” на Gahan Wilson е един от по-интересните разкази в сборника, но прекалено предвидим и ясен, от началото до края. Все пак беше интересен за четене.
Рей Бредбъри едва ли има нужда да го споменавам. Той беше и един от малцината ми познати имена в сборника. Неговият “The Man Upstairs” е странен разказ, без особен смисъл или обяснение. Много ми е трудно да преценя дали ми харесва или не. Мисля, че по-скоро клоня към не, но пък и не е от тези разкази, които те отегчават или приспиват с безразличието си.
“Chastel” на Manly Wade Wellman е един от любимите ми разкази в компилацията. Той разказва за група приятели, които отиват да гледат пиеса, в малко и затънтено градче, което се оказва пълно с вампири. Авторът много добре се е справил да предаде едновременно мистичност и достатъчно злокобна атмосфера на мястото, както и случващото се.
“An Episode of Cathedral History” беше от разказите, които четеш, ама не успяваш да вникнеш в него. Може и аз в този момент да съм бил разконцентриран, но сякаш изпуснах нещо. Не че беше лош, напротив, но… Не успя да ме грабне. Не знам дали заради начина на изразяване на автора, дали заради предаденото действие… Просто не се получи.
Брам Стокър и неговият “Dracula’s Guest” едва ли има нужда да споменавам. Той дори наскоро беше издаден и на роден език.
“The Old Portrait” е като сън. Той разказва за човек, който реставрира рамки и картини и попада на странна находка. Нещо се крие под старата картина, друга картина, която сякаш е била скрита. И много скоро сън и реалност се сблъскват в едно… Или поне така героят си мисли. Кратко, но много ясно разказче, което постига точно това, което и цели. Много обичам точно такива директно в целта творби, които не се опитват да занимават читателя с излишни пълнежи.
“Bite-Me-Not” на Tanith Lee беше още един от тези странни разкази. Разказ, който е толкова отнесен, че в даден момент не можеш да разбереш дали авторът не е сънувал. Проклятие тегне над стар замък и зли същества искат да избият всички вътре. Едно се промъква, бива пленено, но една от слугините, в която полуделият собственик разпознава мъртвата си дъщеря, се влюбва в него и те избягват заедно, за да консумират любовта си (о.О). Мисля, че с това кратко описание става ясно за какво иде реч… или по-скоро не става. Не мога да кажа, че ми хареса. Случващото се е изцяло безсмислено и лишено от логика. Героите са скучни и нереални. Както казах – като в някаква неизяснена фантазия.
“The Silver Collar” е отново разказ за любов, но не точно. Млад мъж бива помолен от красива жена да й изработи сребърна яка, която да не може да се сваля от врата. Той се влюбва, разбира, че мъжът й е вампир, бла бла… и така нататък. Разказът е достатъчно кратък, за да няма време да задълбае в глупости, но и така си е сравнително добре построен. Не е лош, а и финалът е точно това, което трябва да бъде финал на подобен тип повествования.
“The Story of Chugoro” е подобен на горния, с малки разлики и вариации, разбира се. Основната и най-съществена от всички е обаче, че не е толкова интересен. Освен това е толкова кратък, че докато вникнеш в историята и тя… приключи.
“Stragella” на Hugh Cave е още един от силните разкази в сборника. Той разказва за двама моряци, които са останали единствените живи на своя малък рибарски кораб и са готови да посрещнат смъртта, но… попадат на голям изоставен кораб, в който нещо сякаш не е наред. И наистина се оказва така. Той е скривалище на три жестоки кръвопиеца, които са готови да убиват, за да запазят тайната си. Прекрасен разказ във всяко едно отношение.
“Popsy” на Стивън Кинг сигурно е достатъчно познат на всички. Не е от най-силните неща на автора, но все пак е интересен, а има чуден финал.
“Blood” е разказ, по-кратък от две страници, но с наистина много хубава идея. Може би дори е добре, че авторът – Fredric Brown – не се е опитал да го разшири. Той ни представя двойка вампири, които успяват да съградят машина на времето и потеглят напред с идеята да избягат от свят, в който са едва ли не последните оцелели от своя вид. Те искат свят, който вече е забравил за вампирите и е пълен с храна. Уви, еволюцията има друго мнение по въпроса.
Признавам си, че започнах да се отегчавам от писането на този пост, а и дължината му от над 1000 думи вече е достатъчно показателна. Все пак ще се опитам с по още едно изречение да спомена и останалите разкази.
“Revelations in Black” е чудесен разказ за мъж, който намира в антиквар три книги, писани от мъртвия брат на собственика, в които се крие мистериозна и злокобна тайна. Скоро въпросният мъж ще трябва да се изправи срещу голямо зло, което желае здравето и живота му.
“The Death of Ilalotha” си признавам, че не разбрах кой знае колко. Прекалено хаотичен и разбъркан ми дойде, с герои, които напомняха на нещо познато, но без да става ясно на какво точно (поне аз не успях да се сетя). Като цяло слаб разказ.
“When Gretchen Was Human” разказва за млада жена, която се вижда със странен мъж, който твърди, че е вампир. Дали наистина е така и на какво е готова Gretchen за любовта? Не е лош разказ, но нищо особено като цяло.
“Replacements” е интересен сам по себе си разказ, но сякаш нещо му липсваше, като изключвам изцяло липсата на нормален финал. Тук действието се върти около малки и не особено приятни същества, които жените намират на улицата и не могат да се разделят с тях. Започват да ги гледат все едно са техни деца и нищо друго няма значение. В същото време тези създания се хранят с човешка кръв. Главният герой убива едно от тях, но е гузен да спомене това пред жена си, след като вижда как се държи тя. Малко по малко започва да я губи и скоро те се разделят.
За финал имаме Дан Симънс и неговия старчески “Carrion Comfort”, в който вампирите се хранят не с кръв, а с емоции. Те могат да контролират действията на други хора и дори разиграват игра, в която в края на годината определят кой как се е справил. Но вече са възрастни и играта им дотяга. Една от участничките обаче не желае да остави конкуренцията жива. Следва игра на котка и мишка, в която пешките по игралното табло са всички, които минат наоколо. Разказът ми хареса определено. Авторът започва бавно и без да ни подсказва какво точно се готви, но много бързо ни захвърля в действието и то не спира до самия край.

Ето, край! Споменах с по едно-две изречения всеки един разказ. Като цяло не е лош сборник, но има хубави и слаби разкази. Предполагам, че за всеки ще е различно. Все пак е интересно да се видят толкова много различни и разнообразни автори, стилове, епохи и идеи на едно място 🙂