Това ще бъде един много кратък пост, който ще има друга цел, различна от тази да представи книгата :Д Но все пак… да обърнем внимание и на самата книга. Четвъртата част от поредицата за Роуз Хатауей продължава от там, от където предната приключи, а именно – главната героиня е решена за зареже всичко и всички и да търси любимия си, за да го убие, след като той вече се е превърнал в чудовище. Или казано с други думи – блаблаблабла… (плюс-минус някое и друго бла). Още с предната книга споделих недоволството си от развитието на героите и цялостното повествование, но тук нещата още повече излизат извън контрол. И не само, че Роуз се държи все повече и повече като разглезено девойче и прави един куп глупости, което я превръща във все по-дразнещ и по-дразнещ персонаж, ами в края дори не постига и целта на цялата книга. Човек остава с впечатлението, че тия 400 страници бяха за нищо. Както си и личи, не съм харесал книгата, ама въобще… Още от първата страница, до последната, се случват неща, които никой не го вълнуват и в крайна сметка се оказват без особена връзка или смисъл.
Стига толкова за тази “прекрасна” творба, която имаше потенциал, но сега е за кошчето (уви, има и още части ;Д). С този пост моя милост поставя край на започнатото от GoodReads reading challenge, на която в началото на годината аз поставих 40 книги като заветна цел. Имайки предвид, че последния месец не съм прочел нито една, а имаше поне още един такъв дълъг период без четене, определено можеше и повече бройки да станат. За следващата година ще пробваме да ги увеличим, ако има пак.
Толкова за сега. Обаче ми хареса да пиша и за книги, затова постовете в тази насока няма да спрат.