There shall be blood!

Някои хора се женят… Някои хора умират. Беше един дълъг и доста странен уикенд, който се радвам, че все пак най-после приключи. Имаше както хубави, така и лоши неща.
1. Животът е нещо адски крехко и тялото толкова чупливо. Нима си мислите, че ще живеете вечно? А дали ще доживеете утрешния ден? Хубаво е човек да си дава надежда и да се самозалъгва по някакъв начин, иначе няма да има причина за много неща.
Някак си новината от преди няма и пет минути дойде доста… изненадващо. Особено когато се отнася за млади хора, които имат толкова много пред себе си. Но никой не е застрахован от движението по улиците и от катастрофите. Изведнъж се изсипаха едни стари и много дълбоко погребани спомени. Изпадаха като торба кости, които са били скрити на тавана. Не е особено приятно усещане. Колкото и грубо да прозвучи (макар, че не влагам никакви лоши чувства, просто чист егоизъм си е), този път не е чак толкова близък и скъп човек. Но все пак смъртта, когато настъпи в толкова ранен период от живота – било то желано (страхлива работа!) или нежелано (шибан лош късмет!), си е нещо ужасно.  Не съм вярващ, не следвам някаква религия или разбиране на който и да е, затова и не вярвам в Рай, Ад, задгробен живот и прочие, но пък нямам нищо против да си мисля, че все пак става нещо и след смъртта.
И все пак никой не е застрахован. Понякога думата “инцидент” звучи толкова… мръсно и подло. А за Антония не знам как би звучала отстрани… Почивай в мир!
2. И в пълен контраст с точка 1, следва точка 2. Сватба! Един от първите братовчеди на майка ми е решил да се ожени и то точно на 14ти септември. Може ли сега такова безобразие. Защо, да му се невиди, от толкова дати, трябваше да избира точно тази? И защо в неделя? Кой прави сватба в неделя? Какво стана с добрата стара събота? Но то като си знам късмета, въобще не съм изненадан… Обаче за 25ти октомври нищо няма да ме спре (освен ако не умра)… Отсега го заявявам. Утре си купувам билет и край!
Възмутително! Не искам да ходя на тъпа сватба пък!
3. Изненадващо, но факт! Брата реши да приеме предложението ми да делим по равни разходите за ъпгрейд на домашната машина. Още повече, че той е този, който я ползва основно и на него му трябва по-мощна конфигурация. И за по сто лева на човек се сдобихме с едно ново атлонче 64 х2 на 5000+ (около 2.6 гигахерца работна честота), дъно за него (разбира се) и още едно гигче рам, с което той стана 2 гигабайта (за съжаление се простихме с дуал опцията, но това е докато не си купя още една такава платка :Д). И първото нещо, което моя милост направи след като всичко беше монтирано и уиндоуса прилежно инсталиран начисто, беше да си инсталирам добрия стар gothic 3, който въпреки огромното количество бъгове, си остава една от най-любимите ми модерни ролеви игри (под модерни имам предвид последните 2-3 години :Д). Друго си беше да погледаш как играта върви на макс детайли с всички екстри 🙂 Следващ ъпгрейд сигурно след 2 години поне хаха.
Освен тези неща, аз си поръчах и един прекрасен външен хард със скромния капацитет от 1тб, който мисля да напълня с музиката (около 100гб за момента) и аниметата (около 300гб), пък и някои от по-добрите и качествени хоръри 🙂 Обаче ще трябва да почакаме до края на месеца за този хард, че явно трудно се доставя :Д
4. Петъка, след малко над 4 литра бира, установих, че адски много неща, които преди само ме караха да потръвам от раздранение, сега са започнали ужасно силно да ме дразнят и честно казано, чак започвам да завиждам. Мисля, че доста се поизложих (пред себе си де, не че Шугов и Силвия толкова ми е объръщаха внимание, те бяха заети с други работи :Д) с глупостите, които говорих тогава… И все пак нещата не вървят в добра посока и трябва да направим нещо по въпроса. Когато се събуди нещо и няма как да бъде приспано обратно, никога нещата не свършват добре :д
5. И за капак снощи, някъде около 2 часа вечерта, след като успях да вкарам мухата на Тинко за Бургас, прибирайки се след бирата, установих, че и двата ми телефона липсват :Д Скапан панталон, скапани широки джобове… Разбира се, първото нещо, което направих като влезнах в нас, беше да звънна на таксиметровата компания, която ме прибра. Слава богу, таксито се върна и си взех телефоните обратно. Но в първия момент, като бръкнах в джоба и установих, че новия ми телефон за 500 лева липсва… като се замисля май само си казах едно … по дяволите… Явно съм станал прекалено студен и безчувствен или просто твърде спокоен :Д