Да добавим и последната книга, която прочетох преди месец.
Вече писах толкова много за поредицата на Стивън Бруст за наемния убиец Влад Талтош, че започвам да се чудя с какво да започна, което не съм казвал вече. Едва ли има такова, в интерес на истината.
“Дракон” е осмата книга от поредицата е прави едно кратко връщане назад във времето, като за момент оставя настоящите проблеми на главния герой. Отново сме сред познатата обстановка на Адриланка, но този път Влад е част от… армията. Няма да Ви разказвам историята, за да не спойлвам излишно за причините и мотивите за подобно начинание, но искам да кажа, че това сигурно е втората най-добра книга в поредицата след “Йенди”. Всичко, което аз лично най-много харесах в първите книги, тук е на лице и с пълна сила. Говоря за силния сарказъм на Влад и Лайош, за начина на мислене и на действие, за представяне на местата, героите, събитията, за гледната точка. Не знам дали стана ясно за какво точно говоря, но съм много доволен от книжката.
Този път явно ще се наложи да бъда кратък, но в противен случай ще трябва да започна да правя копи-пейст от старите си постове. Просто… ще завърша с това, че “Дракон’ е супер, във всяко едно отношение. Силно препоръчвам 🙂