Earthcore by Scott Sigler (RC2011 #27) July 28, 2011
booksreading challenge 2011
7 Comments


Време е да се отърсим от мързела и да драснем по няколко реда за книгите, които прочетох преди повече от месец, но така и не седнах да спомена.
“Земно ядро” на Скот Сиглър е екшън приключение с щипка фантастика и малко ужаси. Разказва за златотърсач, който попада на нещо скъпо и голямо. В играта се замесва огромна корпорация, която иска да докопа най-голямото находище на платина, познато на човечеството. Оказва се обаче, че там някъде, дълбоко в недрата на огромната планина се крие тайна, която не желае да става публично достояние и е готова да брани себе си с всички средства, с които разполага – остри и смъртоносни.
Няма да Ви разказвам повече, за да не развалям удоволствието на тези, които решат да прочетат книгата. Нека започна с най-важното – хареса ми. Сиглър е изградил действие, подобно на холивудски блокбастър. Модерно и без излишни философски глупости, действието започва бавно, но постепенно набира сила и смелост. Не смея да твърдя, че е кой знае колко динамично и напрегнато, но не и мудно и тегаво. Движи се по една опасна плоскост, като в нито един момент няма да Ви остави да скучаете, но няма и да Ви предложи спиращи дъха екшън сцени. Книгата е над 500 страници, но те се четат сравнително бързо и лесно поради лесния и простичък стил на изразяване, с който авторът си служи. Няма да попаднете на пасажи, които ще се наложи да прочетете по няколко пъти, за да вникнете в тяхното значение.
Както казах, книгата много наподобява холивудски сценарий и точно като такъв е изпълнена с персонажи, някои от които до болка познати и изградени от клишета, които сякаш изглеждат умишлени, но… мен лично ме съмнява. Тук е и един от най-слабите аспекти на “Земно ядро” – персонажите. Нито един от тях не успя да ме впечатли, да ме трогне, да ме накара да го намразя или заобичам. Много от тях са сравнително стереотипни и се движат по познати ни вече ниши, но все пак Сиглър е можел да се постарае малко повече в изграждането на характерите на героите си. Личи си, че се е опитал, а може някои да каже, че е и успял, но все пак… От изпълнения с пороци и тъмно минало златотърсач, през надутия и самонадеян учен, който си мисли, че знае всичко и е над всички (да се чете: правилата не важат за него и всичко му е позволено), до безскрупулния тежкар от компанията, който поради трагедия в миналото се е превърнал в безжалостна личност, но бавно започва да възвръща човешкото в себе си. Още много примери мога да дам, но мисля, че стана ясно. Всеки един от тях има какво да предложи, но сякаш не е имало време, а и героите не са малко, поради, което си оставаме само с повърхностно представяне. Но това не е чак толкова важно.
Книгата е лесна и бърза за четене. Приятен екшън, който не затормозява по никакъв начин. Определено я препоръчвам на всеки, които няма какво да чете и си търси нещо леко и бързо.