Понякога, когато човек подходи със супер занижени очаквания към дадена лента, може и да остане доста приятно изненадан. Именно такъв беше и случаят с този филм със страното име “Insanitarium” (игра на думи от Insane и Sanitarium).
На кратко историята разказва за млад мъж, който се престува на луд, за да влезне в лудницата, в която държат сестра му. Целта е разбира се да я освободи, защото иначе не може да се свърже по никакъв начин с нея. А във въпросното учреждение луд доктор прави експеримети с хората и ги превръща в нещо като зомбита, жадни за човешка плът и кръв.
Сюжетът не е нищо оригинално (малко от филмите на Ромеро, малко от Реаниматора на Гордън), но и по-добре човек да не търси някаква логика в не малкото дупки, които дори доста се набиват на очи. И сега човек ще си каже какво толкова му е хубавото щом действието е изпълнено с недвусмислици и безсмислена сюжетна линия.
Много е просто. Ако един ужас не може да разчита на добра история, то той трябва да наблегне на гор елементите и да шокира, ако не може да уплаши; да отврати, ако не може да впечатли.
А този филм предлага кръв в изобилие. Може просто да съм бил в момент, в който съм изгледал толкова малоумни хоръри, че първият, който е показал малко стойност, ме е грабнал. Може и така да е, но все пак в този филм няма да ви отегчават 80 минути с глупости и едва последните 10 да ви извъртят набързо някаква развръзка. Тази лента може да се раздели на три части – влизане (в лудницата), опознаване на обстановката и запознаване с пациентите и излизане (от лудницата). Първата част трае около 10 минути, втората около 40 да речем (може и по-малко) и третата също около 40, през които героите биват буквално окъпани в кръв, “зомбита” се разхождат навсякъде и има сравнително напрегната атмосфера (макар човек да знае какво ще стане накрая)…
Актьорите се справят сравнително добре на фона на другите нискобюджетни бози от категорията му, а и Петър Стормаре е достатъчно луд на външен вид, за да влезне убедително в ролята на откачил доктор.
За мене лично това беше една свежда и кървата лента, в която човек не трябва да търси кой знае какви блясъци, а просто да й се наслаждава (ако си пада по кървави ужаси с някакви заченки на история)…
Лична оценка: 7/10