С “Текла” приключва и първия том от по три книги за наемния убиец Влад Талтош на Стивън Бруст, във вида, в който Бард ги издава. След прекрасната “Джерег” и още по-хубавата “Йенди”, тази е една крачка назад. Даже мога да кажа две-три. Стилът на авторът не се е променил, не ме разбирайте погрешно. Нито е променил самия герой. Но просто тук действието се върти около едни опити за възстание на източняците, които в книгити са обикновените хора – един вид по нисшата раса в този измислен свят. Почти всяка една сцена тук е пропита със скука и, поне за мен, силно безразличие. Просто не ми беше интересно да чета за възвишените идеали на едни хора, подобно на негри в Щатите по време войната между Севера и Юга. Срвнението може да не е най-точното, но поне ще схванете идеята. Една от красивите черти на фентъзито на Бруст е, че всичко, което се случва, е по аналог на нещо реално от нашето ежедневие. Това прави книгите много земни и Ви позволява да си представите картината много ясно и истинско. За съжаление просто тук е избрал грешното “събитие”. От друга страна и жената на Влад в “Текла” е един изключително досаден и дразнещ персонаж, който се държи адски нелогично, на фона на предните книги и на собственото си минало. Но като оставим всичко това настрана, книгат си има и няколко добри страни, а и самият герой се опитва да запази живота си и да премахне още един от своите конкуренти.
Ако предишните две книги са Ви харесали, то и тази ще Ви допадне най-вероятно. Просто е въпрос на вкус и какво Ви влече и какво не 🙂