Преди няколко дена Узи отправи “предизвикателство” към моята особа и вместо типичните глупости за това как Ви е минала годината и какво Ви се е случило, нека кажем какво сме прочели. Не си бях у дома и нямах много достъп до компютър, затова ето (с кратко закъснение) и моя отговор на неговия пост.
Едва ли ще изненадам хората с вкусовете си към литературата, защото, както съм казвал неведнъж, аз съм комерсиална личност и почитател на ужасите 🙂 Затова и книгите, които успях да разлистя през изминалата 2010та не са кой знае колко жанрово различни и/или разнообразни. Много от тях се оказаха и пълни боклуци (визирам разните му там “вампирски поредици”), но пък не можеш да кажеш за нещо, че не струва, ако не го провериш лично. Хората, които твърдят, че нещо е глупаво или безинтересно, без да са го прочели или гледали, са чисто и просто малоумници (или предубедени по една или друга причина, което не ги прави по-малко малоумни).
Но да се върнем на темата. По принцип какво чета в момента и какво съм прочел, може да се види ето тук (от началото на 2010та съм регистиран там и не съм въвел всичко, но просто ме мързи). Сега, като прелиствам прочетените книги, гледам, че бройката им минава четиредесет, което хич не е малко. Постоянно съм из класациите за прочетени книги, я за месеца, я за седмицата, та… не е зле :Д
Нямам желание, а и не виждам смисъл, да се опитвам да запознавам читателите на този блог (малкото, които го посещават; и още по-малкото, които ще прочетат този пост) с дори и половината от заглавията. Както казах, една голяма част от тях не струват – като “House of Night” поредицата, “Метро 2033” (на Глукховски), “The Metal Monster” (на Мерит), и, разбира се, едно от най-големите ми разочарования – третата книга от поредицата за Декстър (нямаше такава тъпотия просто, на фона на предните две страхотни включвания).
Държа да отбележа, че, поради нарастването на книгите, които чакат да бъдат прочетени на рафта, за първи път тази година започнах да зарязвам книги, които до сто-сто и петдесета страница не са ми харесали дори и малко. Това сполетя третата книга от първата трилогия за Шанара на Тери Брукс – мега скука за трети пореден път; не помня вече коя книга от “House of Night” – свършиха ми нервите и към тази поредица; “Американски психар” – може и да става по-интересна нататък, но аз просто едва издържах до стотната страница. Просто не е за мен тази книга.
Ето и няколко по-интересни заглавия – кои нови за нашия пазар, кои нови по принцип, кои преиздадени или просто пропуснати до този момент от моя милост.
“Покани ме да вляза” на Линдквист е една от най-добрите книги, които прочетох през изминалата вече година и силно я препоръчвам на всеки. Абстрахирайте се от идеята, че става дума за вампирски роман, защото това е толкова вампирски роман, колкото е и “Здрач”, но в добрия смисъл на думата :Д
Радвам се, че най-после се запознах с книжната версия на обичания “Боен клуб”. Книжката беше просто страхотна.
Успях да попълня дупките в “Books of Blood” на Баркър, сред които се оказа, че има големи такива и се радвам на лимитираното си издание на първите три, както и на антикварното такова на последните.
Постарах се да попълня малко дупки и сред романите на Кинг, които бях пропуснал, като там чувствата ми са смесени – имаше както добри (“Гробище за домашни любимци”, новелите от “Особени сезони”), така и прекалено дълги разочарования като “То”.
Продължих с творчеството на Джон Конъли, който дори успя да ме изненада с “Книга за изгубените неща”.
Не можем да не споменем и поредицата за “Вещерът”, която наскоро Инфодар най-после завършиха и вече можете да си намерите всичките книги на пазара ни.
Със смесени чувства останах след “Дракула – Немъртвият”, но като цяло ми допадна.
И за последно, точно преди няколко дена, приключих с “Никога, никъде, никой” на Нийл Геймън, която също се оказа страхотна.
Толкова от мене. Аз не се сещам кой да предизвикам, защото не е като да имам кой знае колко читатели, които биха се отзовали, но все пак… Който желае, да се чувства “предизвикан” и той да напише няколко реда. А иначе намигам на Lammoth-a 😛 (ако ти се занимава)… и на всеки друг с достатъчно желание и спомени :Д
Много мерси за поканата! 😀 Ще гледам до седмица да напиша статията.
Много се радвам, че ти е харесала Neverwhere на Нийл Геймън, тя ми е една от любимите 🙂 По интернет може да си свалиш и комикса, готино е направен.
на мен Особени сезони, както и Четири след полунощ са ми любимите произведения на Стивън Кинг, понеже имат замисъл, а не са просто scary.
Подариха ми електронен четец, но така и не мога да свикна с него 🙁 Свикнал съм с хартиените книжки 🙂
Мда, чак не очаквах, че ще ми хареса толкова… Геймън определено доста ми се изкачи в класацията с любими автори (сега следва сборник с разкази на английски негов, с който успях да се сдобия наскоро от Сиела).
А иначе за четеца… не е същото просто. Аз само съм виждал, не съм ползвал кой знае колко, но… Просто не е същото… Макар да предполагам, че с времето се свиква де…
Супер! 🙂 Сега точно и аз подхванах нещо на Джон Конъли (“Портите”) и е съвсем fine. Надявам се 2011 г. също да бъде наситено книжна.
Портите ми седи на рафта в очакване… Скоро ще дойде и нейния ред… Иначе аз на Конъли прочетох четири книги – “Дарк Холоу” (страхотна), “Черният ангел” (малко по-дълга от нужното идва на моменти, но иначе не лоша), “Книга за изгубените неща” (малко нетипична за него, но също толкова добра) и “Родени да убиват” (също много добра)… И още 3-4 ме чакат през тази година… 🙂
Аз не съм го чел изобщо, но все ми се искаше нещо негово да подхвана и засега “Портите” се очертава като мн. симпатична първа среща. Бай дъ уей, тя също се води за доста нетипичен Конъли.
И аз така съм чувал… Ще я “преслушам” и нея в скоро време.
[…] покана на Silentium поемам поредната щафета, този път тя се отнася […]
“Никога, никъде, никой” не ми допадна. Не знам защо но повечето книги на Геймън са ми елементарни.
И правилно ли те разбрах, като каза разочарования за “То”? Е-ееееееееее? Що така? 🙂
“То” е велика книга, а “Никога, никъде, никой” не успях да я дочета; беше ми скучна и тривиална, някак нагласена. Проблемът май е в мен (и в Дринов, хаха), ‘щото мнозина си падат по нея всъщност. Аз си падам по “Коралайн”.
Въпрос на вкус предполагам ;Д Мен много ме накефи… А Коралайн в интерес на истината онзи ден я почнах, в оригинал на английски даже, та скоро ще мога да кажа мнение за нея :Д
Що се отнася до То… има много добри моменти, като всички книги на Кинг, но просто… много е дълга, прекалено е дълга… Имаше моменти от детството, по 40-50 страници, които просто ми бяха излишни и ме дразнеха. Ако беше с 300-400 страници по-кратка, сигурно щеше да е перфектната книга :Д