По покана на колегата по блог Lammoth, който каза, че ще му е интересно… ето и моята интерпретация на някои от филмите, които са ми направили впечатление през изминалите десетина годинки. Искам да направя първо няколко пояснения:
1. Това, че гледам предимно ужаси и анимета, не значи, че няма опасност да си пусна и нещо друго.
2. По принцип съм комерсиална личност и много залитам към холивудските бози (и азиатските също, които в последните години също станаха доста комерсиални заради римейковете на американските си събратя :Д)
3. Не си падам много-много по така наречените “сериозни” филми, които се опитват да интерпретират и третират живота по някакви си техни правила и закони, представяйки някакви си различни гледни точки, стараейки се да имитират реализъм. Драми също не обичам кой знае колко, но има няколко :Д
4. Не очаквам да Ви хареса това, което пише, но такива неща харесвам аз :Д
(Леле, сега като видях няколко от другите класации… Даже не съм чувал голяма част от филмите там :Д)

И така, преди да започна, няколко думи за самите класации… Позволих си малко повече филми да извадя за всяка година, като са подредени в следния ред:
1. Самата класация с топ 3 – това е ясно
2. Една алтернативна класация с три филма, които не заслужават първите три места, но просто трябва да им се обърне внимание, по една или друга причина. В някои от годините са сравнително тематични, в други не толкова. Единствено 2008ма няма такава класация, защото… ми била е много слава от към филми явно ;Д
3. Още пет заглавия, на които просто искам да обърна внимание и, които са ми харесали лично на мене.

(Photoshop-a ми се прецака нещо точно тази вечер и няма да си играя да правя хубави картинки… може по нататък :Д)

Достатъчно празни приказки… Ето и самите филми:

Мементо е моят фаворит за 2000та година и филмът, който ме превърна във фен на Нолън. Не че самата лента е кой знае с колко оригинална история, но самото показване отзад напред и идеите вътре бяха… прекрасни.
Сигурно не са много хората, които не знаят кой е Гай Ричи, а още повече и какво е Snatch. Може би един от малкото филми, които истински обичам от този режисьор. Забавен и в същото време красиво направен.
Battle Royale си беше голяма изненада за мен като го гледах първия път и бързо се издигна в класацията ми за любими филми. Японската перверзия никога не ме е очудвала, но просто идеята да хванеш малолетни хлапета и да ги пуснеш на един остров с единствената цел да се избият помежду си… Не, всъщност не тази идея е толкова хубава, а самата и комбинация с невероятната реализация и режисура на Кинджи Фукасаки, превръщат Battle Royale в истинско зрелище.

Special: Gladiator, The Perfect Storm, American Psycho

Къде без Gladiator все пак 🙂 Много се чудих между него и Battle Royale, но в крайна сметка челната тройка е само за три филма. Все пак това е един филм, който всеки трябва да гледа поне веднъж в живота си.
Както казах, от време на време и аз обичам да гледам разни по-сълзливи филми, а The Perfect Storm, който съзерцавах дори на кино, страшно много ми хареса. Не знам защо, но… Мъка си беше накрая :Д
American Psycho, по книгата на Брет Ийстън Елис, пък се оказа доста сериозна изненада, както и ролята на Крисчън Бейл, който не ми беше особено познато до този момент. Много силна роля прави определено.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Final Destination, Ginger Snaps, Versus, Vampire Hunter D:Bloodlust, Uzumaki (Spiral)

Donnie Darko е филм, който не е за всеки. Един от тези филми, които или ще ти харесат адски много, или ще намразиш. Няма средно положение. И все пак, много любим.
The Others беше още една изненада. Не съм фен на Никол Кидмън и подходиш доста скептично към лентата, а то какво стана. Определено го препоръчвам силно. А и финалът много ми хареса.
Artificial Intelligence: AI – това не мисля да го коментирам. Спилбърг си знае работата, а тук е свършил повече от прекрасна такава. Всеки детайл е изпипан до съвършенство.

Special: Final Fantasy: The Spirits Within, Cowboy Bebop the Movie: Knockin’ on Heaven’s Door, Spirited Away

Тук мога да кажа, че тройката е сравнително тематична. Три анимации (две анимета).
Final Fantasy: The Spirits Within може да се каже, че е американската интерпретация (с японска помощ) на безсмъртната поредица на Square Enix. Аз съм достатъчно пристрастен по този въпрос и ще си замълча тактично.
Cowboy Bebop the Movie: Knockin’ on Heaven’s Door не е толкова добър колкото сериала, но е адски силно вмъкване, което развива историята преди последните няколко серии. А и е все така забавен 🙂
Spirited Away – не съм кой знае колко голям фен на филмите на студио Гибли, но това, както и още няколко, са адски силни. Има си всичко, за което един гибли фен може да мечтае, че и още нещо.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Amelie, Vanilla Sky, Brotherhood of the Wolf, Suicide Club, Dagon

The Ring беше причината, която превърна японските хоръри в толкова търсени и популярни. За съжаление и той беше единственият, който успя да надмине дори своя оригинал (или поне да се доближи до него). Създаде една мода, която не успя да стъпи дори на малкото пръстче на своя “създадел”.
Dog Soldiers е първият пълнометражен филм на Нийл Маршъл и какъв дебют само. Върколаци, войници, кръв…
Hero – и за да не превръщаме това в хорър трио, малко разнообразие. Красив филм във всеки един аспект.

Special: The Eye, Dark Water, Alive

Ето още една тематична алтернативна тройка. Три азиатски хоръра, които бавно трупат напрежение, за да избухнат в спектър от емоции в своя край. Първите два дори си имат вече американски събратя, които по никакъв начин не могат да се мерят с оригиналите (особено Dark Water).
Alive от друга страна може би не е толкова ужас, колкото трилър, но пък има изключително мрачна и подтискаща, “задушевна” атмосфера :Д

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Resident Evil, Cabin Fever, Solaris, Bubba Ho-tep, 28 Days Later

Ето тук предполагам, че ще изненадам четящите, защото първото място за мене печели корейският хорър A Tale of Two Sisters (римейкнат от американците като The Uninvited миналата година). Един от малкото филми, които са успели да ме стреснат и, за които съм мислел дълго след финалните надписи. Каквото и да Ви кажа за тази лента, ще бъде малко, защото това си е един шедьовър! Казах!
Moon Child е филм за вампири. Но това не е ужас. Ако трябва да го определя като жанр, бих казал екшън-драма или нещо от този сорт. Много силен и въздействащ филм, който се запечата в съзнанието ми и не иска да се махне от там. Освен това в главните роли са две от величията в японската поп и рок музика – Гакт и Хайд.
И отново, за да разнообразим с нещо по-комерсиално, любимата ми от трите части на Властелина – The Return of the King. Едва ли има смисъл да я представям.

Special: Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl, Kill Bill: Vol. 1, Oldboy

За Пиратите и Бил също няма смисъл да говоря. Нито двете продължения (подозирам, че и предстоящата четвърта част) на първия, нито това на втория успяха да достигнат оригиналите (лично мнение, разбира се), но поне първите части трябва да се гледат. Те си струват.
Oldboy от друга страна е по-различен и не е за всеки. Изключително тънък и интересен сюжет, който Ви гарантира напрежението до самия край.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Underworld, Identity, Undead, 11:14, High Tension

Какво мога да кажа за Shaun of the Dead, че да не прозвучи странно? Комедия и зомбита в едно изречение? Звучи невероятно, но факт. Вярно е, че към края нещата стават сериозни и комедийната част остава на заден фон, но… все пак си говорим за зомбита, а те… ядат хора. Колко смешно може да бъде това?
The Butterfly Effect – още един от онези странни филми, които ти похвърлят късчета от сюжета и ти се чудиш до самия край какво става… а накрая просто оставаш с отворена уста и … кимаш умно! Как да не ги обичаш? 🙂
The Machinist – поредна силна роля на Крисчън Бейл и една, която успя да го докара до топ трито. Може ли безсънието да подлуди човек и колко вярвате на собствените си очи?

Special: Eternal Sunshine of the Spotless Mind, The Passion of the Christ, Finding Neverland

В Eternal Sunshine of the Spotless Mind страшно ми хареса идеята и цялата реализация, с която тя беше постигната. Вярно, че главната цел на историята е мега клиширана, но докато достигнете до това клише, вече ще сте се влюбили във филма.
The Passion of the Christ – едно му признавам на Гибсън – когато не бие и заплашва жена си, определено знае как да режисира филм. Доказал го е и преди, а със “Страстите Христови” просто го затвърди. Филм с няколко сцени на насилие, за които и най-добрите хоръри биха му завидяли.
Finding Neverland – споменах ли, че от време на време си падам и по разни драми? :Р Няма да го коментирам това. Джони Деп прави една изключително добра роля тук.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Saw, Dawn of the Dead, Three… Extremes, Shallow Ground, Infection

Вече мисля, че Ви стана ясно, че съм фен на Final Fantasy поредицата, но най-любима ми е седмицата. Затова съвсем закономерно точно Advent Children печели първото място за тази година. Не само, че историята е супер любима (но трябва да знаете за какво става, иначе е объркващо), но и cgi-a е направо спиращ дъха.
Shinobi е поредната любовна история, но този път намесваща два враждуващи нинджа клана. Правен по новелата Kouga Ninpouchou на Футаро Ямада, това е един красив и в същото време спиращ дъха екшън филм за невъзможна любов и предателство (знам, знам). Има и аниме от същата година със заглавие Basilisk.
The Descent – и накрая да завършим с още един филм на Нийл Маршъл, който не е за страдащи от клаустрофобия. Маршъл определено знае как да държи зрителя в напрежение и тук за втори път го доказва (жалко, че следващите му два филма не бяха в подобна насока, но предполагам иска да се развива човекът :Д)

Special: Batman Begins, Sin City, The Devil’s Rejects

За първите два едва ли има смисъл да говоря – красиви, стилни, различни… Няма две мнения по въпроса (знам, че има, но другите не ме интересуват :Д).
The Devil’s Rejects от друга страна е продължение на трибюта на Роб Зомби към старите слашъри The House of 1000 Corpses. Тук рокаджията взима този поджанр на ужасите и го превръща в нещо различно, нещо безкомпромисно и зло. Главните герои са именно злодеите и тук нямате рицар на бял кон.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Corpse Bride, Land of the Dead, The Jacket, Feast, The Call of Cthulhu

The Prestige – Нолън… има ли нужда да казвам повече. (Добре, Бейл… още?) Мисля, че почти всичките му филми съм включил в класациите. И тази му лента е изключително интересна и поднесена по един страшно оригинален начин.
The Fountain – се оказа от тези филми, които си мислех, че ще прехвърля на бързо и ще затрия с удоволствие, но… И аз съм човек, и аз бъркам понякога.
Pan’s Labyrinth – една красива приказка, с леко мрачен привкус, която ще Ви отнесе на безкрайните вълни на въображението. От Гийермо Дел Торо сега чакаме Лъвкрафтовата адаптация на “At the Mountains of Madness”… Дано не разочарова 🙂

Special: Death Note, Children of Men, Underworld: Evolution

И още малко азиатско кино с Death Note (тук включвам и продължнието му, защото реално са един филм). Адаптацията по мангата е много добре направена и всеки детайл е изпипан до съвършенство. Освен това и актьорите са страшно адекватно подбрани, както и изпълнението им. Силно препоръчвам, дори да не сте фен/гледали анимето и/или чели мангата.
За Children of Men и Underworld: Evolution едва ли има смисъл да говоря.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Silent Hill, The Host, Cold Prey, 13 Beloved, Frostbitten
(Тук, държа да отбележа, се получи много разноцветна петица с един американски – така де, то си е копродукция, но все тая, един южно корейски, един норвежки, един тайландски и един шведски филм :Д)

Hot Fuzz заедно със Саймън Пег и Едгар Райт пак са на върха и тази година. Какво да се прави като са толкова добра комбинация и знаят как да правят добри и забавни филми. Предният път бяха зомбита, сега са полицаите на прицел.
Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street – признавам, че съм фен на Бъртън… Също така не отричам, че в последно време доста се е поизтъркал от към идеи и филмите му са леко еднообразни, но… Някой да иска пай?
1408 – съжалявам, но не съм фен на The Mist, който намирам за изключително дразнещ и безинтересен. За сметка на това обаче 1408, който е правен по кратък разказ на Кинг е друго нещо. Вярно, че няма нищо общо почти със споменатите писания, но какво от това. Филмчето е един прекрасен трилър, който има с какво да се похвали.

Special: 30 Days of Night, The Deaths of Ian Stone, Zodiac

30 Days of Night – като един фен на вампирските филми, няма как да пренебрегна този. Въпреки многото си недостатъци това беше един прекрасен поглед върху тези кръвопийци и определено се бяха постарали с грима им 🙂
The Deaths of Ian Stone беше изненадата на Horror Fest-а тази година. Обикновено филмите от него се отличават с клиширани и малоумни сюжети, като винаги са ниско бюджетни и това им личи страшно много. Въпросният обаче започва страшно интелигентно и през повечето време се държи на доста високо ниво. Чак в края малко прекаляват, но… може да се преживее.
Zodiac ми дойде малко дълъг и определено ми се искаше да го съкратя с час, но пък и ми хареса. Не е префектният филм, но Финчър знае как да държи зрителя в напрежение.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Planet Terror, [Rec], The Orphanage, Dead Silence, Frontier(s)

Ето я и най-хорърската тройка :Д
Без дори да се замислям Let the Right One In печели първата позиция. Писал съм достатъчно за този филм, затова няма да се повтарям.
Страхотен е!
Френският Martyrs се оказа поредната изненада за мен и… Донякъде може да бъде класифициран в експлоитейшън жанра, но не би било много точно. Защото на няколко пъти лентата ще обърне представите Ви за това, което се случва на екрана. Започвайки като съвсем обикновено желание за отмъщение, действието така се завърта, че дори и няма да предположите какво ще се случи в края.
Trick ‘r Treat – третата позиция е отредена за една антология, чието действие се развива по време на Хелоуин. Това си е най-обикновен ужас, който няма да Ви представи нещо ново или изненада, но просто е майсторски навързан и е интересен за гледане.

Тази година, както споменах, няма алтернативна тройка, затова само ще добавя още пет заглавия (по-добре така, отколкото алтернативна тройка и само две заглавия за споменаване):
The Dark Knight, Biohazard: Degeneration, Red Cliff, The Midnight Meat Train, In Bruges

Едва ли ще има изненадани тук от първата позиция. Drag Me To Hell е завръщането на Сам Рейми към хорър жанра и той се завръща с трясък. Признавам, че филмчето си има недостатъци, но въпреки всичко за мен заслужено си отнася първата позиция.
District 9 дълго време беше сред не толкова харесваните филми, но след като му дадох още един шанс, успя да се издигне доста нависоко и… заслужено застава на втората позиция.
Zombieland – Зомбитаааааа? На много хора този филм нещо не се хареса, но пък мене супер ме радва. А и Уди Харълсън показа, че си е все същият селянин :Д

Special: Watchmen, Sherlock Holmes, Inglourious Basterds

Тези три филма не мисля, че има дори нужда да коментирам. Всеки ги знае и мненията за тях са смесени, в това съм сигурен.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
9, Coraline, Ink, Blood Creek, Doghouse
(Тук пък се получи най-некомерсиалната петица, в която има две анимации, два ужаса и… един странен филм :Д)

Ами, май това беше. Сигурно е най-дългата статия в този блог и най-време поглъщатата такава. Все пак съм доволен от резултата. Разбира се, напълно е възможно след време да се сетя за някой пропуснат филм или пък да ми се смени моментното настроение спрямо някой друг… Все пак сега съм на тази вълна и тези филми съм решил, че заслужават.

Ето тук можете да прочетете някои от другите прегледи върху последното десетилетие в киното (които успях да намеря като приключвах поста… вече може да има и други):
Lammoth’s Decade
Ivo’s Decade
Drinov’s Decade
Erin’s Decade
anGelMan Inc’s Decade