Този път уикендът нямаше нищо общо с предния и неговия упадък.
Маршрутът беше праволинеен и зациклящ – Пловдив-Варна-Каварна-Кранево-Варна-Пловдив. Видяхме Симон Симънс, нарадвахме се на Epica, поскучахме на Doro Pesch, понапихме се на Tarja, прекъснаха ни Atrocity-то, изпуснахме да видим Лив Кристин и двата пъти, за което най-ме е яд, забравих да си купя тениска от феста. Та общо взето Каварна единствено си струваше заради Епика. Подробен пост няма да пиша, защото имаше твърде много фактори, които по един или друг начин убиха част от положителните ефекти, и не ми се иска да ги описвам. Радвам се все пак, че успях да видя холандците, които са ми сред едни от най-любимите групи, а то… това е най-важно. Надявам се, че са останали доволни от представянето на публиката ни и скоро пак ще посетят страната със самостоятелно представяне в София (примерно). Същото се отнася и за Leaves’ Eyes, които поради ред причини – най-вече организационни – пропуснах.
Но каквото такова, посетихме и морето, потопихме за за кратко, зачервихме се като рак (почти де), че то аз май от две години не бях ходил на плаж. Починахме си за кратко и сега… последни свободни часове и утре пак се започва екшън.
Надявам се да успея да се сдобия със снимките, които колегите на Пламен, с които ходих, правиха на всичките концерти. Ако това стане, ще пусна няколко тук 🙂