Докато се прибирах, крачейки бодро по моста на Марица под звуците на Diary of Dreams (не знам защо, но колкото повече слушам новия албум, толкова повече ме кефи), опитвайки се да не мисля за някои неща, неизбежно други си пробиха смело път и успяха да ме притиснат… Та, ако кажа това, което мисля и покажа това, което мисля, рискувам да остана, най-вероятно, с пръст в уста (както май стана преди около 5 години, и както стана преди около 6 години :Д)… Но пък от друга страна ако не кажа това, което мисля и не покажа това, което мисля… ами рискувам сигурно адски дълго време да се чудя “какво ако”… Или какво би станало ако не го направя… И тук мислите се раздвояват… А сега накъде? 🙂 И това определено ми скапва настроението все повече и повече… и го усещам… И боли…