Опитът да оставя нещата да престоят един ден с цел да изчезна всичкия негативизъм се оказа напълно безрезултатен. Знам, че ако се бях опитал вчера да пиша за предната вечер и сигурно щях да съм с пъти по-саркастичен и груб, но то като се замисля и сега не ми е минало кой знае колко…
По принцип така яко не се бях сдухвал от адски много време. Ама като казва сдухал, в моя случай значи да седя тъпо, да гледа още по-тъпо в една точка и да се наливам с бира съвсем сам. Не знам вече за кой път оставам сам в Сенса, седях си на сепарето и гледах една адски пияна мадама, която се опитваше да вдигне няколко празни бутилки от бира върху билярдната маса. Проблемът беше, че в момента, в който вдигнеше една и буташе друга… и така все не можеше да ги изправи, а доста се стараеше. Обаче и фактът, че всячески се стараеше да запази равновесие, още повече допринасяше за нейния неуспех 🙂
По принцип би било нормално да се допия бирата и да си тръгна, но нещо сякаш в мене не искаше да си ходи. Затова се облегнах на една стена, взех си още една бира и си висях поне час съвсем сам. В моменти като този изразът “сам сред тълпа” добива доста силна представа. Определено се чувствам адски самотен в този град. Нима остаряхме толкова бързо? Това, което чух днес, още повече ме насочва на мисълта, че в този град не са ми останали никакви истински приятели (което пък значи, че подобен тип хора около мене могат да бъдат преброени на пръстите на едната ми ръка, която е претърпяла инцидент на струг примерно).
Просто няма смисъл… А как ми се искаше нещата да се по-различни. Разбира се много ми се иска да сложа край и на онова мрачно и черно проклятие, но уви, и този път няма да ни се усмихне късметът :Д Но това много добре си го знаем (А то май и от там произлиза и източникът на въпросния проблем)…
Днес майка ми има рожден ден, което значи поредния ден, в който ще трябва да се преструваме колко е весело и забавно. Така и не успях да проумея защо за моето семейство празник значи да купиш храна от ресторант и някакво газирано и толкова. Все едно нищо не е станало! И разбира се “остроумните” забележки на баща ми колко пари харчи, как само той плаща сметките и прочие простотии…
Което ме подсеща… Пламене, ако прочетеш това утре (макар да ме съмнява, ама ние ще се чуем така или иначе), да знаеш, че сигурно ще дойда за концерта на Collapso, ако не друго, поне да се видя с Крума, че от адски много време не се засичали с него 🙂
Но стига толкова глупости… Мисля да се по-сдухам още по-доволно със Stoa и да си лягам 🙂