Book vs Movie: Låt den rätte komma in

   Пуснато от:    в versus



Днес избрах нещо, което смятам, че всеки почитател (а и не само) на вампирските романи (а и на ужасите като цяло) трябва да прочете и гледа поне веднъж в живота си. Не знам дали ще намеря друга такава двойка от книга и филм, която да въздейства по подобен начин. Става дума за романа на Йон Айвиде Линдквист ‘Покани ме да вляза’ (в български превод, отскоро издаден от “Колибри”) и шведската му екранизация с едноименното оригинално заглавие “Låt den rätte komma in”.

Историята:
Действието се върти основно около Оскар – 12-13 годишно момче, което има проблеми в училище със съучениците си; типичен пример за аутсайдер, който бива тормозен и подиграван при всеки удобен случай от “побойниците” на класа. Един ден в съседния вход се нанасят момиче на неговата възраст и мъж, който се предполага, че е нейният баща. Постепенно се оказва обаче, че новодошлото дете е вампир, хора започват да изчезват от града, кръв се лее. Представят ни още няколко главни герои – родителите на Оскар, по-големите деца от блока, местните пияници. Всеки по един или друг начин намира своето място в историята.
При поредния опит да се снабди с кръв, за своята любима, “бащата” на Ели бива разкрит и залива лицето си с киселина, което го води в местната болница. На Ели й се налага сама да си набави кръв, за да не умре, и прави редица грешки. Единствената утежа й остава обичта и компанията на съседското момче. Самият Оскар е раздвоен между фактите, които знае и това, което сърцето му говори.
Събрал достатъчно смелост, той се изправя срещу своите мъчители и скоро те идват за отмъщение. Един последен сблъсък ще промени живота му завинаги.

Книгата:
Книгата на шведския писател е повече от прекрасна. Препоръчвам я на всички, които си падат по книги, които комбинират малко ужаси, малко драма, малко романтика… Има много силна атмосфера и адски добре развити и представени герои (макар някои от тях към края да ги забравят, но то така и трябва предполагам :д). Линдквист владее прекрасен начин за изразяване на мислите си на хартия и няма да Ви остави да скучаете нито за секунда. Героите му се обикновени хора, без специални възможности или измислени добродетели. Показани са както добрите, така и лошите им страни, техните външни и вътрешни битки. Действието следва една равномерна линия на приливи и отливи, което достига перфектен баланс между двете.

Тук ще си позволя да копирам мнението си, което съм писал за лентата на 11.02.2009, в което достатъчно ясно съм изразил позицията си без да съм чел книгата.

Филмът:
Каквото и да ми говорите, това е много други неща, но не и хорър.
Още една шведска лента, която има страшно висока оценка в imdb и, която е много странна. Както казах, това не е ужас, а по-скоро смесица от драма и любовна история между дванадесет годишно момче и също толкова голяма (на външен вид) вампирка, която се настанява в съседния апартамент. Историята няма да раказвам, защото не смятам, че има и смисъл – тя нито е иновативна, нито е гениална. Действието като цяло започва бавно и в интерес на истината до края (лентата е 109 минути) забързва съвсем леко и неозезаемо. Героите водят своя всекидневен живот и се опитват да завъжат приятелство помежду си. В случая това, което ми беше странно, е усещането, която остава след края на филма. Не мога точно да кажа какво и защо, но едно такова странно горчиво усещане витаеше в стаята ми ;д Чувство на тъга, на… Просто беше странно… самият филм беше странен в един хубав смисъл. Но все пак не е филм за всеки, особено ако търсите хорър.
Лична оценка: 7/10

Сравнението:
На много места четох, че книгата е с много пъти по-добра от екранния си еквивалент. Е, не мога да се съглася с това. Книгата е по-добра в много отношения, не споря, но… Екранизацията също е направена майсторски, а сценарият, който също е дело на Линдквист, поднася много точно и дословно случващото се на белите страници. Има, разбира се, промени, които може би са били наложени от ред съображения, но като цяло духът се е запазил. Рядко можете да срещнете толкова добра симбиоза между филм и книга. Псевдо мудността на първия лисва във втората, но пък този странен вкус в устата, който лентата остава след края си липсва при книжния формат.
Едно обаче е сигурно на 100% – и двете си заслужават адски много и са абсолютно задължителни за всеки, които смее да се нарече фен на вампири или ужаси.

Единствено ме притеснява, че студио Хамър са закупили правата за английска версия на книгата и не е ясно какво ще поднесат след година-година и нещо.

Етикети: , , ,

This entry was posted on Thursday, May 20th, 2010 at 8:33 pm and is filed under versus. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.
КОМЕНТИРАЙТЕ