Интересно, или поне може да бъде… Странно е как понякога нещата могат да се нормализират по някакъв начин в опит да се уравновеси везната. Как след един напълно пропилян уикенд може да последват повече от два хубави дена. Всъщност то си е въпрос на гледна точка, която си има много плюсове и много минуси, но… Повечето минуси бяха напълно известни и съвсем в реда на нещата, за да не те карат да съжаляваш после. А аз, смея да заявя, съм повече от доволен за взетите решения въпреки гадното време.
Промените в работата, които настъпиха за мене, в началото на месеца, оказаха доста силно влияние върху разпределянето на свободното ми време и… Просто почти такова не остана (а скоро напълно ще изчезне). Това също доведе до няколко много значителни плюса, но… искрено се надявам да не са от тези, за които човек да съжалява в последствие.
Но да се върнем на основната идея (макар такава да няма :Д). Просто това беше един уикенд, който честно казано започна още в четвъртък и успя да заличи следите от ужасния януарски месец 🙂 Надявам се, че утре ще ми остане време (вероятно вечерта) да напиша няколко реда за партито на dark friends.
Сега следват няколко насочени реда, които искат да адресирам към един човек тъй като ми стана много гадно, че отивам на рожден ден без подарък, но… (колкото и тъпо да звучи) не ми остана никакво време да купя, а не обичам просто да купя нещо колкото да отбия номера. Та затова, както вече казах, обещавам да се възползвам някой ден, когато пак се видим, да поднеса своя подарък 🙂
(Следващите изречения май пак само същият човек ще разбере ;д)
Обаче мене Боби ме вкара в много голям филм след като се оказа, че се познаваме доста по-отдавна и кои са общите ни познати. Нямам си дори най-малката идея защо всичко това ми подейства по този начин, ама първите няколко минути даже не можех да повярвам. То вярно, че светът е малък, ама чак пък толкова. Иронията понякога може да бъде огромна и, меко казано, да подейства като мокър парцал през лицето :Д Ех…
Ще трябва да намирам повече подобни начини да разнообразявам и без това кратките уикенди, които имам на разположение.
Толкова малко време, толкова много неща за правене, които кой знае дали ще успея да направя. Но… дано поне си струва. То е ясно, че някои неща няма да се случат (може би защото са невъзможни, нищо, че уж невъзможни работи нямало :Д), ама да се надяваме, че другите ще ги компенсират.
Благодаря!