Както и в Холивуд обичат да правят с един успешен филм, и ние се завръщаме с трета част на пътеписите ни до Дюселдорф. Сагата ни вече се превръща в трилогия – може би завършена, а може би не… Но, както вече споменах, дори и да има (изненадваща) четвърта част, аз лично имам усещането, че няма да участвам :Д Но да оставим това на страна. Някои хора знам, че ще очакват този пост, а както и научих, ще досаждат на други, за да им го преведат (:)). За съжаление обаче тази година формата няма да бъде като предните. Няма да се опитвам да преразказвам подробно събитието и предществащите го дни; няма да се впускам в кой знае колко дълбоки подробности и, най-сигурно, ще се въздържа от прекомерно оценяване на персонажите, които взимат участие в тази история. Причините, както научих през годините, а и продължавам (и ще продължавам) да разбирам е, че доста колеги попадат на постовете ми по един или друг начин, ама не си признават… и после кой какво разбрал, как разбрал, как е интерпретирал написаното и прочие… Предпочитам да избегна недоразуменията, защото тази година, за разлика от предните две, нещата бяха малко по-различни (В какъв смисъл? Не уточнявам! :Д).
Гълтаме Колдрекса (с бонбонче, шоколадово, от Своге); автобуса; самолета; наетите коли; БАМ – забързан кадър. Дюселфорф (малко аналогия с култовия „Гепи”).
Всъщност може би най-основният ми проблем в случая беше, че още от сряда бях доста болен – главоболие, температура, болки в мускулите, зверска кашлица, гадене и каквито там симптоми са прилежащи за настинка. (Май само гърлото ми се размина :Д).
Тази година обаче отидохме в Германия сравнително рано (три часа тяхно време си бяхме в хотела), което „изискваше” работни срещи с персонала… Аз лично нямаше нужда да се срещам с който и да е, но… Реших, че задължително трябва да присъствам на срещата на Иво с Марко и по-точно частта, която засяга Висомп2, за да мога да свалям на земята втория и да напомням на първия, че сроковете за всяко отделно нещо трябва да бъдат отделни, а не да се „squeeze”-ват в едно. И тъй като нямам абсолютно никакво уважение спрямо Марко, не ми пречеше да го прекъсвам и да настоявам за своето когато това се налагаше. А при него не е особено трудно да го накараш да се съгласи. Дали ще го спази е друг въпрос, ама само да посмее да не го направи.. един път изпита гнева ни, нека пак се пробва 🙂
За съжаление времето за този човек явно е едно имагинерно понятие, което не съществува в реалния живот (или поне в неговия свят) и по едно време се улових, че блея как вятърът си играе с натрупалия сняг по перваза на офиса на шестия етаж. Забелязах също така, че и Герито смело се бореше с нарастващото желание да заспи на стола си.
Срещата с Марко тотално скапа и без това разклатеното ми здраве и с всяка изминала минута ми ставаше все по-зле и по-зле… и сметнах, че разходките по-късно вечерта могат да бъдат пропуснати…
Черна точка! Черна точка! Черна точка!
Малко хубава музика (албумът In Your Room на Anneke Van Giersbergen & Agua De Annique) кратка нощна дрямка и на сутринта установих, че поне главоболието вече го нямаше… Само кашлицата се държеше смело, но кой го е грижа за нея, нека си вика там… като глас в пустиня.
Признавам си, че бях сравнително въодушевен за този ден. Готик шоп-ът беше най-основната ми цел и спомените ми от миналата година бяха за нещо неземнно и прекрасно. Бях подготвен с много пари за харчене. Зилке версия 2.5 (I guess you will be the only one that will understand what that means :D) се появи към десет часа и… общо взето ми направи подарък – най-ценната придобивка от цялото пътуване. (Thank you! I appreciate it and won’t forget it. I promise to make it up to you when you come in the summer!). Кликнете тук, за да видите за какво говоря.
Готик шоп-ът обаче ме разочарова до някъде. Сякаш миналата година са се отървавали от много стока, която не им е трябвала вече, а между която имаше страхотни неща. Тази година разнообразието сякаш липсваше, имаше много неща, но предимно 2-3 модела и по-много бройки и размери (това прави магазина да изглежда пълен, но не и богат). Миналата беше точно обратното – множество разнообразни дрехи по 1-2 бройки. Много бързо ми стана ясно, че плановете ми за харчене на много пари няма да се осъществят. Но не можех и да си тръгна без да купя нищо. Трябваше да купя нещо, по дяволите! В интерес на истината вниманието ми беше привлечено от нещо, което дори не съм напълно сигурен дали ще успея да приведа във вид, който да ми пасне и колко ще го нося (ако го нося въобще), но пък много ме кефи. Цък тук, за да видите за какво става дума. Струваше адски много пари, но вместо да купя няколко дребни неща, нека бъде едно голямо. Плановете за дискове и аксесоари за играта на gothic.bg също се сгромолясаха с гръм и трясък след като установих, че аксесоари почти и напълно липсват, а дисковете първо нямаха много общо с готик музиката (по-скоро всякакъв вид метъл, но не и готик), и, второ, бяха все стари – един или два албума имаше от 2009та година. Но поне се докопах до limited edition на Nekrolog 43 на Diary of Dreams, което представлява много стилна черна книжка с черен диск на последната страница.
За мое щастие упорството ми да посетим книжарницата бе възнаградено (And you wanted to skip it :D). Първо искам да покажа снимка на това в пълния му размер (кликнете снимката за пълен размер):

А ето тук можете да видите всичко, което си купих (Знам, знам, Пратчет… какво да се прави… ама тия немци имаха адски много, баси :Д).
Смея да заявя напълно отговорно, че това беше най-хубавата част от тази визита, а и се сдобих с няколко неща, които няма от къде да се намерят в България. Разбира се, това нямаше да бъде възможно без любезното съдействие на Зилке, за което още един път благодарности  (А и като се има в предвид какъв студ беше там, колко удобно беше, че разполагахме с кола :Д)
„I wanna leave but they won’t let me out”
Party time. Ризите загащени. Вратовръзките стегнати. Коланите притискат коремите. Косите зализани. Изключенията игнорирани.
Като изключим презентацията, която ние, неразбиращите немски българи (повечето де), просто гледахме и се радвахме като по сигнал – като другите се радваха и на която бяхме споменати още по-мизерно от миналата година, този път партито може да бъде наречено наистина парти. Хората се забавляваха и то наистина се забавляваха. Дансингът до 2 часа (докато аз бях там) беше почти пълен и имаше достатъчно хора. Нямам какво да коментирам повече по самото парти, защото този път леко се дистанцирах от всичко (по ред причини), но пък миналата година аз сигурно бях единственият от наште, който се забавляваше… Нека си сменим местата този път. Евала на Митака, само това ще кажа, той достойно зае моето място от предната година :Д Беше много забавно да гледам реакциите на колегите щом разбереха, че не пия алкохол вече (даже отказваха да повярват :Д), но фактите са си факти. И съм изключително доволен от което. Единственият недосатък на това е, че сокчето много бързо върви и за цялата вечер сигурно погълнах над 10 литра течности :Д Любопитно ми е дали волята ми е досатъчно силна и колко силна е в действителност (тоест, колко ще изкарам така :Д; решил съм поне една година, ама да видим ;д)
Важното е, че хората се забавляваха, а аз съм доволен, че се снабдих с няколко много ценни книжки. И без това на мене други хубави неща не се случват, ами поне да попълваме колекцията.
Разбира се, не можем да не отчетем и най-голямата трагедия, която се случи малко преди самото парти – опитах се да изкарам memory stick-a от PSP-то, при което малко от пластмасата в предната част се отчупи и май-остана вътре в слота :/. (Трагедия) Сега трябва да видя дали въобще информацията може да бъде извлечена от тази карта, защото ако не… 110 игрални часа на Dissidia на боклука (Това са четири дена и половина от живота ми, еййййййййй). Определено няма да мога да го преживея. (Виж тук)
И тъй като гледам, че вече минава 12 часа, а утре е работен ден, стига толкова.
Както е типично за всяко едно продължение, и това няма да изневери на максимата и ще бъде по-слабо от предшествениците си. Мисля, че това стана ясно на всички. Ама ме мързи за повече и без това :Д