Category: day/night

Full Throttle

Понякога нещата просто не вървят. Тъкмо си мислиш, че са започнали да се оправят и… ахааа… се струват куп нови и приятни събития, които просто ти разказват играта с пълна сила.
Надявах се, признавам си. Имах надежда и всеки ден си повтарях, че по-зле не може да стане и ейййй сега ще се случи нещо, което ще осмисли всичко преди това. Уви, още чакам.
Не остана много надежда обаче. Загуби се смисълът на всичко това. Цялата идея отиде по дяволите и едва ли скоро ще се появи 🙂

Горното го започнах преди около седмица, но поради многото работа, все го оставях за по-късно. Сега, като го препрочитам, ми звучи чак прекалено песимистично. Не е далеч от истината, но съм започнал адски черно и изглежда тенденцията е била да бъде черно до края 🙂
Всъщност след адския фейл последната събота и невъзможността ми да нося на алкохол поради липсата на ядене, реших да взема крайни мерки. За съжаление, колкото и да се надявах до последно, на Spirit of Burgas няма да се ходи тази година и традицията да не се пропуска ще бъде нарушена. (Все пак Пламен ще ходи, та поне той няма да я прекъсне :Д) Причината е много проста – финансова. Винаги мога да взема пари назаем и следващия месец да си ги връщам, но не е това идеята. Както казах, след излагацията на концерта на Мейз в 3 Уши, в неделя взех кардинално решение и се изръсих 700 лева за PRINCE2 Foundation материалите, плюс ваучер за допускане до изпита. В момента имам едни 300 лева останали в сметката, но се успокоявам, че заплатата е другия петък :Д (Сега сигурно някой ще каже, че 300 лева не са малко пари и са предостатъчни, което си е вярно, разбира се. Просто аз не обичам да оставам чак толкова на нула. Поне едно 600-800 лева е добре да има налични, за да знам, че положението може да се закрепи каквото и да става.) Надявам се, стига да успея да изкарам въпросния изпит, това да донесе много дивиденти на моя милост и инвестицията да се окаже печеливша (в какъвто и да е план). Беше си леко импулсивно и моментно решение, което много ми се иска да не се окаже грешка (както някои други мои такива през последните няколко години). Но това времето ще покаже. А дотогава ще трябва да се чудя как да разпределям заплатата най-добре :Д Поне от другия месец, надявам се, ще има леко повишение, което няма да е много, но все пак е достатъчно да ми покрие по-голяма част от храната за месеца (тя и без това не е много :Д), а това си е много добре.

Имам няколко неща, които ми се въртят из главата и могат да бъдат наименувани като план А и план Б (даже и план В може да има, но той не е желателен :Д), но всичко ще стане ясно на следващия ми рожден ден през март, а дотогава…

(chuckle)


Trophy Statistics

Признавам си, мързи ме. Нямам вече пукната стотинка и се радвам, че съм се запасил с PS3 игри от преди това, че сега да има на какво да играя. За капак и дъното на компютъра се развали, та и компютър нямам. Да живее разбития лаптоп, на който поне из интернет мога да щъкам. Но това не е толкова важно сега… Днес не ми се работи, петък е, мързи ме (както отбелязах по-горе) и… си губя времето по всякакъв начин, но не и полезен :Д Затова реших да извадя малко статистики, благодарение на psnprofiles.com. Нека Ви поспамя малко днес :Д

Нека започнем с milestones:

1 Trophy
Name: Instrument of Fate
Game: Final Fantasy XIII
Date: 13th Sep 2010

100 Trophy
Name: Goodbye Mad Jack
Game: Heavy Rain
Date: 5th Oct 2010

200 Trophy
Name: Maxx Karnage
Game: Eat Lead: The Return of Max Hazard
Date: 1st Nov 2010

300 Trophy
Name: Desert Completed
Game: G.I. Joe: The Rise of Cobra
Date: 11th Feb 2011

400 Trophy
Name: Mission Improbable
Game: Wheelman
Date: 20th Feb 2011

500 Trophy
Name: Score a Boost Chain of x4
Game: Burnour Paradise
Date: 9th Mar 2011

600 Trophy
Name: Group Therapy
Game: WET
Date: 16th Mar 2011

700 Trophy
Name: Fashion Conscious
Game: Katamari Forever
Date: 8th Apr 2011

800 Trophy
Name: Tower of Return
Game: Dark Void
Date: 18th Apr 2011

900 Trophy
Name: Southern Command
Game: The Saboteur
Date: 24th Apr 2011

1000 Trophy
Name: Title Collector
Game: Way of the Samurai 3
Date: 29th May 2011

1100 Trophy
Name: Story Complete!
Game: Harry Potter Years 1-4
Date: 4th Jun 2011

1200 Trophy
Name: Handle with care
Game: Star Wars Clone Wars
Date: 26th Jun 2011

1300 Trophy
Name: 3rd Grade
Game: Comix Zone
Date: 16th Oct 2011

1400 Trophy
Name: Single Stance Mastery
Game: Way of the Samurai 3
Date: 31st Oct 2011

1500 Trophy
Name: New Testament: Ch. 8-11 (Hard)
Game: Bayonetta
Date: 13th Nov 2011

1600 Trophy
Name: Like Father Like Son
Game: Dante’s Inferno
Date: 11th Dec 2011

1700 Trophy
Name: Friend or Foe?
Game: Tekken 6
Date: 19th Feb 2012

1800 Trophy
Name: Give Her a Hand
Game: Tales of Monkey Island Chapter 2
Date: 23rd May 2012

1900 Trophy
Name: Seven Minutes in Heaven
Game: Back to the Future Episode 3
Date: 10th Jun 2012

2000 Trophy
Name: Tank Oppressor
Game: Astro Tripper
Date: 24th Jun 2012

А сега минаваме на разни редки трофеи. Всичко е според статистиката на сайта. В друг сайт вероятно би имало разлики.

First Ultra Rare Trophy
Number: 677
Name: Enthralling
Game: Dragon Age: Origins
Date: 3rd Apr 2011

First Ultra Rare Platinum
Number: 1411
Name: Platinum Trophy
Game: Way of the Samurai 3
Date: 2nd Nov 2011

First Very Rare Trophy
Number: 409
Name: Master Environmentalist
Game: Yakuza 3
Date: 22nd Feb 2011

First Very Rare Platinum
Number: 665
Name: The Ultimate Reward
Game: Dragon Age: Origins
Date: 30th Mar 2011

First Rare Trophy
Number: 36
Name: Way of the Warrior
Game: Resident Evil 5
Date: 19th Sep 2010

First Rare Platinum
Number: 713
Name: Platinum Katamari
Game: Katamari Forever
Date: 11th Apr 2011

First Platinum Ever
Number: 135
Name: HEAVY RAIN™ Master
Game: Heavy Rain
Date: 10th Oct 2010

Стига толкова, че ме мързи и без това :Д


A Dissection of the Apocalypse

И просто защото не мога да не се похваля, този пост е с тази цел.
След известно забавяне по технически причини, новият брой да онлайн списанието “Сборище на трубадури” се появи на сайта им.

Можете да си свалите броя в предпочитан формат като кликнете върху картинката по-горе, за да отидете на сайта на списанието.

В него, освен множеството различни и прекрасни статии, разкази и ревюта, ще можете да откриете и моята първа статиика. Тя се казва “Дисекция на Апокалипсиса” (Оригиналното й заглавие беше “Дисекция на Апокалипсиса в литературата или Наръчник по край на света”, но ми се видя прекалено дълго :Д) и в нея ще Ви разходя из най-различни литературни произведения, които засягат по един или друг начин (къде по-силно, къде по-слабо) темата за края на света. Постарах се да обхвана колко се може повече и разнообразни творби като се започне от Мери Шели и се стигне до Макс Брукс. Не твърдя, че съм споменал всичко, може дори да съм пропуснал важни неща, но… не е като да са малко и е напълно невъзможно да включа абсолютно всяка книга или разказ, които се занимава с темата. Като за първа такава статия (да се разбира извън блога) се опитах да я направя максимално добре. Уви, самокритичността ми продължава да крещи, че има какво още да се желае. Но да бяхте видели първата версия от 2100 думи… Лелеее… Настоящата е от близо 3500 и определено претърпя доста сериозни промени, особено в последната си третина. Можеше и още, но… Засега толкова. За следващата, ако има такава, ще се постараем дори още повече.

Освен моята статия, в броя можете да прочетете още:

  • Стърлинг Лание – „Пътешествието на Хиеро“, ревю от Ана Хелс
  • Диана Роуланд – „Зомби на бяла отрепка“, ревю от Зорница Цветкова – Ашли
  • Дафни дю Морие – „Ребека“, ревю от Траяна Хаджитодорова – Шанара
  • „Буреносен фронт“, от Джим Бъчър (из „Досиетата Дрезден“), от издателство „Колибри“
  • Как се пишат фантастични разкази, от Инес Понсе де Леон и Ангелита Уилямс
  • „Магнум Блъд“, разказ от Мишо Гръблев
  • „Подсъзнание без край“, разказ от Снежана Николова
  • „Екзистенциални проблеми и баракуди“, разказ от Евтим Борисов
  • Надявам се някой да прочете, а ако иска може и да коментира :Д


    From The Office… Again

    И пак… да отчетем новия първи работен ден 🙂


    A New Age

    Кой дори би си помислил… В рамките на няколко дни нещата се завъртяха на 180 градуса… няколко пъти. Преди десетина дни ако някой ми беше казал, че всичко ще се промени толкова драстично и внезапно, сигурно щях да му се изсмея в лицето. Такива неща не се случват на мен :Д
    Но ето, че в рамките на месеца ще сменим не само квартирата, но и работата. Точно така! Вчера получих предложение за работа като проект мениджър, което мисля да приема. Отново рискувам, но все пак това беше основната ми цел като дойдох в София. Парите са малко по-високи от настоящите (не с много, но все пак всяко левче отгоре си е… левче отгоре).
    Казано с други думи, от май месец пълен reset на положението. Дано да е за добро!


    And You Think Things Cannot Get Any Worse…

    Тъкмо се зарадвах, че най-после взех първата цяла заплата, която не е чак толкова много, но определено щяха да останат пари за разходка до Пловдив, за книги и за DMC колекцията. Хубаво е човек да не си прави предварително чак толкова големи планове. Макар и да искахме съквартирантът ни да се изнесе, все пак се надявах, че няма отново да направи същия номер като при предишния си и ще предупреди малко по от рано (всъщност се опитвах да убедя себе си, че няма да го направи, въпреки силните си убеждения, че точно така ще постъпи). За съжаление 500 лева наем ни се виждат много за двама човека, затова решихме, че ще е по-добре да си намерим максимално бързо нова квартира. Смятах да се пробвам и да се примоля на хората да ни намалят малко наема, но нямах кой знае какви надежди.
    Обаче нещата се развиха доста бързо и вече дори си имаме нова квартира. Един от най-големите й минуси е, че не е обзаведена. Обещано ни е да сложат гардероб и легла като за начало, но… Не е обзаведено! Най-големият плюс, причината, поради която се местим на това място, е локацията. Апартаментът се намира в Оборище и е на 5 минути пеша от Орлов мост и Софийски университет! Цената му е максимално допустимата, която сме готови да даваме двамата с Полина, та се надявам с времето да успеем да се снабдим с поне секция и печка (че то на инстантни спагети не върви всяка вечер, баси).
    Сега, разбира се, следва сериозен разговор със старите ни хазяи, на които още не сме съобщили новината (то всичко стана вчера така или иначе :Д). Надявам се да не ни направят проблеми и дори да се съгласят да си платим половин наем, защото планирам другата неделя да се нанесем. И също така да върнат част от парите за депозита. Всяко левче ще ни е от полза. Каквото и да си говорим!
    Уви, разходка до Пловдив няма да има, защото не знам колко пари ще отидат сега (този месец ще трябва реално да платя 2 наема, за старата и новата квартира).
    (Пламене, пак се разминаваме с теб! Нямам си идея вече кога ще успеем да се видим!)
    С други думи, положението става все по-зле и по-зле. Сякаш всичко отива по дяволите. Започвам много сериозно да се чудя струваше ли си всичко това въобще. Дали не можех да стисна зъби тогава и да си търпя? Със сигурност сега нещата щяха да са коренно различни, а аз много… богат човек :Д Но, каквото такова… Животът не е игра и няма как човек да възстанови по-стар сейв. Каквото съм избрал, сега ще трябва да си го следвам… Само напред, никога назад! Майната му на всичко останало!


    Virtual Birthday Party Invitation

    Здравейте, мои верни читатели! Всички 5-6, които ми четете блога…
    Бих искал да Ви поканя на едно виртуално празненство по случай един рожден ден. И преди някой да попита, нека разясня. Какво означава “виртуално” ли? Много е просто. Аз ще си седя в къщи и ще си мисля, че празнувам, а Вие… Вие ще си седите, където си седите и ще си мислите, че празнувате с мен, а аз… с Вас. Много е просто, нали? Няма нужда от подаръци, няма нужда да мислите как да се облечете и наконтите, няма нужда да се притеснявате, че ще се напиете и на другия ден ще Ви е зле (освен ако по същото време не пиете и не постигнете двоен ефект така или иначе).
    Но не, тук не става дума за рожден ден на блога, има време до него. Не говорим и за годишнина на някой профил някъде из незимеримото уеб пространство. Нееееее… Говорим за един истински рожден ден, но… празненството просто ще е виртуално. За първи път от много години нямам пари да си купя ядене, какво остава да черпя. Пък и то е някаква безлична цифра, макар и да расте неуморно с всяка следващата година :Д (не се спря, ей). Сигурно това звучи като един много нарцистичен пост, но… скучно ми е в момента така или иначе.
    Та, докато аз играя на Deus Ex: Human Revolution (оказа се една страхотна игра), Вие пийте по едно и за мен, че така или иначе ще ме боли глава на другия ден от цялата нощ висене на компютъра… поне да знам за какво е :Д


    GoodReads Mega Update

    Днес, смея да заявя, свърших много полезна работа относно профила си в сайта за книги goodreads.com (който не го знае, но обича да чете книги, може да му хвърли едно око).
    Първо, искам само да отбележа малкото лого, което се мъдри горе в ляво над главното меню. При натискане целия div се експандва и там ще се изписват книгите, които чета в момента. Още бутончета скоро ще се появят до този, свързани с други подобни сайтове (това беше и идеята за оставеното място над менюто, ако въобще някой се е чудил защо там има толкова място :Д)
    Но да се върнем на темата. Днес си поиграх доста сериозно и успях да кача над 90% от книгите от личната си колекция, с което сравнително увеличих бройката там. Оценките не е задължително да са толкова обективни, защото много от книгите не ги помня вече кой знае колко, но това не е толкова важно. Идеята е, че освен голямото количество, успях да направя и няколко нови “рафта”, които да разграничават книгите, които притежавам лично, плюс езиците, на които имам дадена книга (има 2-3 примерно, които съм купувал на английски, а след това са били издадени и в България, та съм си купил и родната версия).
    Та така… само исках да споделя добре свършената работа, защото останах доволен. Мисля, че вече мога да се средоточа в направата на новата версия на каталозите… Което най-вероятно ще се случи в рамките на тази година, но може да продължи и следващата :Д Голяма и много обемна работа е пореди огромното количество информация, която ще трябва да се въведе.

    ПП: Последна скапана седмица и този противен месец ще приключи… Да минава и рождения ден и да доживеен най-вече до заплата, че положението става много опасно :Д


    Away For A Day

    Скучно ми е! Спи ми се и едва успявам да си държа очите отворени (а е едва обяд, не ми се мисли след час-два какво ще )! След пиянска вечер да ходиш на работа не е особено приятно занимание. Всичко около мен е едно такова… ефирно :Д Сякаш светът е спрял своя ход или поне аз. Нещата са бавни, със забавени реакции (аз де, аз). В такива момент много подходящ статус е Idle. Не е като да имам работа, но дори и да имаше едва ли щях да си давам много зор да я върша. Опитвам се и сега да пиша, но натискам клавишите със скоростта на еднокрака ранена костенурка, която се е насочила срещу вятъра (добре де, може би не точно като еднокрака костенурка, а поне двукрака).
    Всичко е главата ми е каша… буквално и преносно :Д В такива моменти ми става едно…
    (пауза за усилена прозявка)
    … тегаво и бозаво (допи ми се боза!). Гледам през прозореца към пустия парк (със самочувствие на гора) и се надявам нещо да се случи, но това ще си остане само надежда. То по принцип нищо не се случва де, не само в парка. Ей в такива моменти започват да ми се въртят едни мисли, пагубни, обвинителни. Имаше ли смисъл в това, което направих? Не захвърлих ли нещо хубаво и уредено в Пловдив за пълната неясна действителност в София? Защото тук определено нещата не се развиват в желаната посока. Всъщност, поне за момента (половин година по-късно), те не се движат в никаква посока. Разбира се, утре вече няма да мисля така, поне не и до следващия подобен момент. Но сега…
    Също така ми се иска някой най-после да измисли телепорта, че да не ми се налага да се лашкам по автобуси след няколко часа, а само с едно щракване на пръсти да се озова в Пловдив. Ех, мечти, мечти! Хем ми се иска да се прибера, хем не ми се пътува и не ми се губи половината уикенд за това.
    (още една драматична пауза за още по-драматична прозявка… че и почнах да клюмам тука :Д)
    Поне се радвам, че за някои хора тази година започна добре и има шансове при тях нещата да се наредят. Заслужават го… Не мога да кажа, че не завиждам, но… Няма как 🙂
    А в крайна сметка може всичко това да се дължи и на ненавистта ми към март месец. Вече и аз не помня защо. Ама просто ей така, за спорт, продължаваме да си го ненавиждаме :Д Хейт да има…
    И съм гладен! А има още цял час до обедната почивка. А споменах ли колко ми се спи? :Д
    Намрънках се :Д Стига толкова :Р


    On The Dark Side of Life

    Днес съм нещо философски настроен. Но не в положителния смисъл на думата. Не знам дали е от понеделник, не знам дали, защото не ми се работи и ми е скучно, не знам дали, защото просто ми е тегаво… Милион и две малки причини, всяка, от които сама по себе си от първостепенна важност и с пълна възможност да послужи като извинение. Важно е, че… Всъшност то дори не е важно :Д

    Както казах, философски съм настроен. Има няколко теми, по които ми се философства днес. Но няма да занимавам никой с тях, най-вече себе си. За пример, много мразим опити да бъдем поучавани с изречения от типа:
    “Ти знаеш ли колко е вредна колата? Какви лайна има в нея?”
    То и кремвиршите са направени от отрови, ама са вкусни, нали? :Д Няма да живеем вечно. Всеки си мисли, че може да води здравословен и пълноценен начин на живот. Много хора си мисля, че като не пият кола, не ядат полуфабрикати и се ограничават от един тон неща, ще… хм… живеят по-дълго? (Дори не знам какво си мислят!) Истината е, че животът в големия крад може да бъде много неща, но не и здравословен, защото непрекъснато сте изложени на вредни газове, стрес и силен шум, гадна светлина и прочие. Колкото и здравословно да си живее човек, рано или късно ще умре :Д

    Но аз се отплеснах. Не беше това основната тема на поста и философстването ми. Ето това е:
    “Не е особно страшничко… Е, хорър е все пак.”
    Винаги ми е било забавно как хората си мисля, че щом е ужас, значи автоматично трябва да е страшно. Може би някога, преди има-няма век, идеята на ужасите е била точно такава – да предизвика негативни емоции в човешкото съзнание, като използва за целта някои от най-първичните ни страхоте. Но и ужасът, както всичко останало, се развива. Той мутира, еволюира, променя се и се изменя. Дори можете да го погледнете по по-различен ъгъл – на него му се раждат деца. Всеки един различен поджанр, всяка една нова класификация, е дете на първоизточника. Няма да се опитвам сега да образовам неуките, нито ще правя историческа обиколка на ужас жанра през последните стотина години. Имам такова желание, но… не смятам, че съм достатъчно компетентен по въпроса, че да се опитвам да обобщавам толкова много, при положение, че съм видял толкова малко. Само искам да спомена, от уважение, че за първи хорър филм се счита краткият “The Haunted Castle” от 1896та година на французина Georges Méliès, който бая се е потрудил в тази насока. За съжаление не съм гледал нищо негово, а и едва ли някъде вече може да се намери.
    Но да се върнем на темата. Защо страх? Човешкото съзнание, в по-голямата си степен, е много разнообразно и сложно. Ако за един паякът (или хлебарката, или змията, или… малкото котенце) е израз на неописуем и първичен ужас, то за друг е тема за неизчерпаемо вдъхновение и невъобразима радост. Разбира се, ужасите, в една огромна част, са плод на фантазия и много развито въобразние. Независимо дали говорим за вампири, зомбита, върколаци или други подобни чудовища, дали става дума за зла сила (дявол, демон, призрак) или древно проклятие, това са все неща, които не се случват реално в истинския свят (или поне нормалната човешка логика би ги отрекла). Именно затова е много относително от какво може да се уплаши човек и какво би му било забавно.
    Има и филми, които се опитват да бъдат реалистични. Тук попадат всички такива за сериини убийци (без свръхестествения елемент, разбира се), странни индивиди, които дебнат жертвите си и си играят на котка и мишка с тях, побеснели животни, които нападат безразборно, канибали дори. Може би, в известна степен, да вървиш сам в тъмна и мрачна уличка, знаейки, че по петите ти те дебне неизвестен субект, който иска или да те ебе, или да те убие, или и двете. Това е първичен страх; страх от неизвестното, както е казал Лъвкрафт.
    Съществуват и слашърите, които през последните години имат основна цел да забавляват, а не да плашат публиката.

    (Кратка обяснителна бележка:
    За незапознатите, слашърът е поджанр на ужасите, в който маниакален убиец (с или без свръхестествени способности, макар в повечето случай с умението да не… умира) преследва група хора, по възможност по-млади и по-оскъдно облечени, и ги отървава от мизерния им живот по грозен, груб и много болезнен начин. Любими инструменти са острите такива.)

    Един много важен аспект на хорър жанра, поне за мен, това е предизвикването на отвръщание. Сигурен съм, че много от Вас са виждали снимки на умиращи/мъртви хора. Снимки от войни, безредици или каквито и да е други бойни ситуации. Най-фрапантни са фотографиите, в които човешкото тяло е подложено на най-разнообразни деформации и осакатявания, крайници липсват, кръв навсякъде. Не е ли това едно от многото лица на ужаса? В такива моменти, ама наистина честно, какво изпитвате – страх (от какво по-точно?) или погнуса, отвращение?
    (Може и безразличие, но с него няма да докажа идеята си! :Д)
    Филмите понякога търсят не по-различен ефект. Разбира се, методите не е задължително да бъдат същите, но идеята се запазва. Независмо дали говорим за сцени на изключително графично насилие (за пример сплатър филмите), за грозни сцени на некрофилия (Nekromantik) или перверзии, включващи разнообразни екскременти (Devil Woman Doctor), целта остава една и съща – от отвращение до погнуса. Това по никакъв начин не би трябвало да предизвика страх, поне не и по начин, по който си го представяме. Емоциите са много, но тук не говорим за пърични страхове, а за нещо по-различно.
    С риск да се повторя, човешкото съзнание е различно при всеки. Вие може да намирате “Gremlins” за много страшен филм, докато аз да смятам “Екзорсистът” за наивна комедия. Всичко е мнгоооооо относително.

    Та така… това исках да кажа, но се проточи доста постът. Докато го напиша, то взе, че ми мина, а и работа се появи. Стига толкова 🙂