Author: <span class="vcard">Silentium</span>

SHO #18: The Shallows (2016)

The Shallows реално е one woman битка срещу една много лоша акула, която запраща Блейк Лайвли на няколко десетки метра навътре в океана и тя не може да се добере до брега. След това започва игра на котка и мишка за оцеляване. Реално целият филм се фокусира върху героинята на Лайвли и подобен подход въобще не е лесна работа, защото актьорът трябва да изнесе цялото действие сам. За щастие мацката се справя сравнително добре. Филмът не е някакъв шедьовър, няма и една десета от напрежението на филми като “Челюсти”, че дори и “Deep Blue Sea”, но все пак е сравнително интересен. Макар и да подозира, зрителят до последно няма как да е сигурен дали Нанси ще се справи с лошия звяр, по какъв начин ще успее да се спаси и прочие. 4/10

happystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt4052882


SHO #17: Fender Bender (2016)

Едва ли много хора си спомнят адаптацията по Стивън Кинг The Night Flier с Мигел Ферер, но ето, че близо 20 години по-късно Марк Павиа решава да направи втори филм :Д Този път по собствен оригинален сценарий. Оригинален е силно казана дума в случая, но все пак Fender Bender има няколко много силни плюса. Подобно на скорошния хит сериал Stranger Things, лентата на Павиа има за цел да направи много силен реверанс към слашърите от 80те и 90те, най-силно Halloween. Цялата атмосфера, музика и структура на филма са като образец за именно тези филми. Като се започне от представянето на убиеца с първата му жертва, мине се през настоящия живот на новата такава и се приключи с играта на котка и мишка между двамата. До тук обаче приключват положителните страни. Fender Bender е на светлинни години от напрежението и ужаса, които имена като Карпентър умеят да пресъздадат на екран. Самият убиец също по никакъв начин не се отличава, не се споменават мотиви или минало. Просто един психопат без оригинален външен вид или специални умения. Факт, че всичко се опитва да се движи по утъпкани пътеки от клишета, но средата със запознаването на зрителя с главната героиня и нейните (“ненужни”) приятели, както и личната ѝ драма с гаджето, бяха прекалено проточени (първото) или изцяло ненужни (второто). Определено Марк Павиа има подход към нещата, макар и да има още примери да взима. Все пак дано не му трябват още 19 години за трети филм 😀 5/10 най-вече за усилията.

happystarhappystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt5131906/


SHO #16: Friend Request (2016)

Очаквах сходна глупост като Unfriended, но Friend Request имаше малко повече качества (най-вече не беше снимам през камерите на компютрите, а съвсем нормално :Д). Уви, в края вече малко изпуснаха нишката и самият финал остана да виси във въздуха… Но като оставим това настрана, първите седемдесетина минути бяха сравнително интересни, макар и клиширани. 4/10

happystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt3352390/


Movie Opinion: Batman vs Superman: Dawn of Justice (2016)

bvsquad1

Противно на всичкия хейт по адрес на този филм (или точно благодарение на него), на мен ми хареса. Да, няма да отричам много от недостатъците му, но все пак не беше толкова зле.
Въпреки всичко, за да не звуча без покритие… ето и няколко “специфични” неща (нарочно комбинирам лоши с добри):
– Бен Афлек е по-добър Брус Уейн от повечето, но по-лош Батман.
– Камеотата на останалите герои от Лигата бяха много оригинално вмъкнати.
– Разказването на историята беше зверски разкъсана и на моменти прекалено отчуждена от който и да е персонаж.
– Продължавам да твърдя, че Хенри Кавил е по-добър Супермен от Брендън Рут, но не чак толкова като Кристофър Рийв. Просто тук нямаше чак толкова поле за изява. Но съм убеден, че може да покаже много повече.
– Историята беше повече за Супермен, по-малко за Батман. Струва ми се, че трябваше да е по… балансирана.
– Това с имената на майките беше най-голямата простотия евър :Д
– Гал Гадот е баси и яката мацка :Д
– Джеси Айзенгерг, противно на всичките ми очаквания, прави едно от най-добрите изпълнения във филма като Лекс Лутор (да, Афлек го произнася точно така, а не като Лутър, като повечето персонажи).
– Можеше да се скастри с около половин час, но да не ставаме дребнави.
– Думсдей беше мега як. Не знам какво толкова не им харесва на хората. Освен това битката срещу него също имаше епичен характер и така нататък, както си му е редът.
– Не отричам, че реално самият Батман се появи след средата на филма (с изключение на една сцена в началото), но това не е толкова фатално (виж няколко точки по-нагоре :Д)
– Филмът имаше сериозен и мрачен тон, защо трябва всичко да е Марвел забавно? Няма нужда. Освен това темите му са достатъчно сериозни, че да не изискват такъв “забавен” тон. Да им имам разглезените зрители на Марвел.
– Филмът беше изпълнен с Easter eggs и намеци към различни комикси и поредици, специално за феновете. Сигурен съм, че те много повече ще оценят качествата на този филм от “нефеновете” на тези персонажи.
– Много ми хареса, че eye candy стилът на снимане на Зак Шнайдер тук… отсъстваше :Д
– За музиката, уви, тук не мога да кажа особено хубави неща. Имаше няколко яки момента, но като цяло беше… безлична.
– Финалът беше як. На всички им е ясно, че това, което се случи, няма да остане така, но все пак беше яко. Макар и всичко да идва от друг комикс и отново да е реверанс към феновете. Нищо, че в комиксът ролите на героите са леко разменени.
– Бойната сцена на Батман в складовете беше взета от Аркъм игрите с доста голяма достоверност – начинът на използване на оръжията му, комботата и силата на ударите.
И още неща мога да кажа, но… повечето вече ги забравих… Стига толкова grin emoticon Реалната ми оценка би била около 6.5/10.. бих стигнал дори до 7, но ще трябва да го гледам поне още веднъж. Искрено се надявам, че режисьорската версия ще предаде по-завършен и смислен флоу на историята. Но каквото и да е, и така този филм си е прекрасен в много отношения.


SHO #15: Club Dead (2015)

Мислите си, че това може да е приличен вампирски филм? Помислете си отново. Има доста 90ски дух, но толкова са позитивите. Действието през цялото време (почти) се развива във въпросния клуб, а вампирите са повече от смешни. Дори има един, който си е направо комичен (а не трябва да има нищо комично, уж). И ако първите 60ти минути се понасят сравнително сносно, с някакво пренебрежение, абсурдите в последните 10-15 минути идват прекалено. Личи си, че авторът на сценария сам се е вкарал в няколко задънени улици без шанс за излизане, затова и просто е решил да го кара… през просото. 1/10, само защото обичам вампири

happystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt2820578


SHO #14: Frankenstein (2015)

Една модерна интерпретация на романа на Мери Шели, която няма нищо общо със споменатата книга. Все пак това беше един мрачен, потискащ и изключително отчаян филм от началото до края. Всеки кадър беше пропит с депресия, мъка и тъга. Поне в това отношение им го признавам на авторите. Наистина са успели да пресъздават една доста отчуждена атмосфера, в която главният герой – чудовището – е абсолютен изгнаник и няма място сред живите. Дори ролята на Тони Тод беше учудващо добра и лишена от типичното му пресилено преиграване в хорър абсурди. Само финалът сякаш беше изсмукан от пръстите и дори леко насилен, но… няма перфектни неща :Д 4/10

happystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt4086032


SHO #13: Ballet of Blood (2015)

Още от първата сцена си личи колко жалък и долнопробен ще е този филм. Всичко в него – от сценария и режисурата, през актьорите и тяхната “игра”, та чак до озвучаването и светлината – абсолютно всичко смуче яко. Опитвам се да намеря поне една добра дума да кажа, но… въображението ми се гърчи в предсмъртна агония в опити да измисли нещо подобаващо. Такова няма. Направо ме побиват тръпки като се сетя за някои от по-абсурдните сцени. 0.1/10

dead_star

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt3061100


SHO #12: Uncaged (2016)

Дупка до дупка, както се пееше в една стара песен grin emoticon Филмът се движи толкова абсурдно колкото и започва. Всъщност, почти през цялото време е абсурден, а персонажите (особено “злодеят”, ако може да се нарече такъв) са от зле по-зле. Като изключим глупавото им “развитие”, те правят толкова нелогични грешки и избори, че чак да ти стане неудобно и тъпо, ако имаш време да осъзнаваш едната глупост преди да е започнала следващата. 2/10

happystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt3562786/


SHO #11: Krampus (2015)

He left me as a reminder when hope is lost…
Крампус се оказа точно това, което очаквах, че и даже малко отгоре. Започва като някое малоумно объркано комедийно шоу за още по-сбъркано семейство, но скоро нещата се обръщат. Цялата атмосфера на филма размазва от началото до края. Неестествената виелица, неестествената липса на хора, мракът, студът, отчаянието… И, разбира се, помощниците на съществото, както и самото зло, с което е наименуван филмът. Като изключим курабийките, всички останали бяха от зловещи по-зловещи и го показваха по най-зловещия възможен начин. Няма как да не се забележат и няколко дупки в сценария, но с малко въображение може и да се подминат :Д
Последно, много ми се иска да похваля и финалната сцена, която, в първата секунда ме отчая като най-слабото нещо в този филм, но… след това всичко се върна по местата си (без да спойлвам излишно). Силно препоръчвам!
7/10

happystarhappystarhappystarhappystarhappystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt3850590


SHO #10: Southbound (2015)

Още една антология, която навързва отделните истории по доста готин начин, а не просто да следват една след друга като отделни филми. Разбира се, някои бяха по-добри от други, някои бяха по-смислени, други изглеждаха като недовършени. Все пак антологията е много силна, има хубави идеи, а монстърите в началото и края бяха доста крийпи 6.5/10

happystarhappystarhappystarhappystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt4935334/


best ark server hosting