Който не е запознат, нека се запознае… говорим за ето това:

Но мисълта ми беше друга. Просто трябваше да има някакво заглавие, което да е на английски и няма нищо общо с каквото и да е. Или не е точно така?
Не знам дали е нормално, но след шест бири и 150 бакарди се чувствам по-трезвен и свеж отколкото като стана сутрин в осем часа за работа. Това нормално ли е, питам аз? Но всъщност не искам отговор. Изнервен съм. Ядосан съм. Бесен съм. Разгневен съм. Знам защо, но няма да го кажа. Разни човечета допълнително ме изнервят, но те не са важни. Нима имат някакво значение? Това безспорно беше реторичен въпрос… Или пък е риторичен… Май е дублет… Или не е? На кой му пука всъщност.
Чувствам се празен и не… не съм свършил… все още… Макар да обмислям този вариант, че да заспя по-добре :Д Дори не знам защо ги пиша тези глупости. От много време не бях писал тук подобни неща. Не бях писал, както Лори навремето се изрази, лични постове. Да, признавам си, личните ми постове намаляха. Но едва ли някой иска да чете депресивните ми излияния… Вече имам няколко редовни посетители… за което им се извинявам предварително, но… какво да се прави… Ако сте прочели поста до тука, мога само да кажа, че е вече прекално късно ;Д
Причината я знам, но няма да си я призная… Или поне не и тук… Боли… всеки шибан път боли… Казваш си, че няма повече, но като стане е прекално късно да се отметнеш… И знаеш, че няма къде да ходиш. И когато загубиш това, което и без това не си имал, лайната се изсипват върху тебе с тонове и… просто те погребват. Но не умираш… Лазиш, пълзиш, крещиш без глас, но спасение няма. Преглъщаш и чакаш следващата… хапка… А тя е още по-горчива от преди. И всяка следваща е по-зле и по-зле, но ти ги поглъщаш, защото така трябва.
Аз не мога! По-силно е от мене и макар и да се случва само за втори път… истински за втори път, то е по-силно и могъщо от мене. И не мога да го преборя. А знам, че няма надежда. И не, не е като да не съм мислил, да не съм опитвал, просто няма надежда. И това носи още повече нещастие. Някой ден, може би, някой ден, нещата ще се променят… Но дали?