Това сигурно е най-бързо прочетената ми книга през живота. Ако може да да се нарече книга де. “Годината на върколака”, както е преведена от нашето издателство, разказва за… върколак, който тормози малко, забравено от Бога градче и едно малко момче трябва да се изправи срещу него. Честно казано, всичко навява чувството за една поредица от кратки разкази, обединени от една обща история. То цялата книга оставя впечатлението за един малко по-голям кратък разказ. Въпреки всичко Кинг успява да поднесе не лош разказ по типичен за него стил.
Всеки месец звярът взема поредната си жертва и градчето трепери от страх. Определено е можело още какво да се добави към историята за парите, които иска издателството за продукта, но… Колкото толкова. Не може всичко да е перфектно. Не е най-великата книга, която ще прочетете, но не е и лоша в никакъв случай. Върви и в комплект с разни илюстрации, ама лично мен не ме впечатлиха особено 🙂

Продължаваме с книгите на Конъли и този месец. Доста още имам негови, които не съм прочел 🙂
Номер пет се пада за “Отмъщение от отвъдното”, в която Чарли Паркър разследва обстоятелствата около смъртта на баща си и какво се е случило в онзи загадъчна нощ, в която той е убил двама тинейджъра, а след това се е самоубил.
Определено по-краткия обем на този роман за изстрадалия персонаж на Конъли – частен детектив с тежко минало и много бола зад гърба си – е огромен плюс. Много биха намерили за минус липсата на действие през повечето време за сметка на разказите на колегите на бащата, но… Лично на мен тези разкази ми харесаха. Освен това по този начин много “живо” читателят може да си представи какво точно се е случило. Освен всичко това, в книгата има и един-два адски крийпи момента, които наистина ме караха да гледам в тъмното, опитвайки се да си представя сцената. Тъй като не карам книгите в последователността, в която трябва да бъдат, имаше и няколко момента от предишни, които не ми бяха толкова ясни, но Конъли се е опитал да намали препратките до минимум. Тук отново присъстват свръхестествени елементи, които само придават допълнителен чар на творбата (сигурен съм, че някои биха спорили по този въпрос, но на мен лично ми харесва).
Определено силно препоръчвам 🙂

И да приключим с книгите за януари.
Преди време, като прочетох “Книга за изгубените неща” на Конъли, останах доста приятно изненадан, че този човек може да пише и доста по-различни неща от традиционните за него “Чарли Паркър трилър насочени романи”. Бях чел преди това сборника с разкази, но едно е да пишеш разказ, друго роман (първото и аз го правех, но за второто не мисля, че някога мога да се заема… нямам нерви за толкова много страници :Д). “Портите” се оказа още един прекрасен опит на този писател в средите на “детската” литература – чудесна комбинация от хумор, ужаси, приключение и… още нещо. Поставям детска в кавички, защото колкото и да е насочена към децата, в книгата има доста мрачни и гротески моменти, които едва ли всеки родител би искал детето му да прочете и да си… представя после (но тези родители не ги разбирам аз :Д).
Асоциациите с “Добри поличби” на Пратчет и Геймън сякаш са неизбежни поради сходната донякъде тематика, а и самия начин на писане. Няма да се наемам да сравнявам книгите, защото спомената страшно много обичам, но само ще кажа, че и двете са страхотни. (Все пак не смятам, че творението на Конъли е по-добро :Р)
“Портите” започва леко бавно и мудно, но бързо набира скорост за финалния и титаничен сблъсък, в който едно момче трябва да спаси света от хордите на Ада. Звучи клиширано, да, но тук акцентът не е върху оригиналността на самия сюжет.
Определено силна книга, която препоръчвам на всеки фен на подобен род смесица между хорър и фентъзи. Разбира се, не знам как по-закоравелите Чарли Паркър фенове биха приели, но… то не може всички да са доволни. Аз лично харесвам и двата типа писане на Конъли.

Сега сигурно ще си навлека гнева на хората, ама… това беше баси и тъпата книга :Д Нека оставим настрана играта и нейните достойнства, защото все пак това е книга и между двете няма нищо общо, дори няма място за сравнение. Все едно да сравнявате дадено произведение с неговия филмов еквивалент. Книжния вариант на хита на Юбисофт е меко казано скучен (особено ако сте играли и играта, която, за щастие, аз не бях, защото чакам хубаво издание за PS3, на което да му падне малко цената :ДДД). Авторът се е опитал да пресъздаде историята, но не знам защо мен по никакъв начин не успяха да ме трогнат проблемите и неволите на главния герой. На моменти дори имах някакво дежа вю за случващото се и начина на повтаряне на едни и същи действия, които в игра може и да са добре (все пак, намирате нови оръжия, умения научавате и прочие), но тук… чиста и проста проба на повторение, което в даден момент отегчава до смърт. Едва се насилих да довърша книгата до края, просто от чиста проба инат, защото й бях отделил прекалено много време вече… 🙂 Придържайте се към играта. Книгата може и да почака…

Подходих с изключителен интерес към тази книжка, защото от една страна много харесвам Геймън, а от друга, защото обожавам краткия разказ.
С най-голямо съжаление трябва да кажа, че останах изключително разочарован. Добре, че беше Коралайн, че да отсрами книгата. Въвеждащата повест е прекрасна наистина. Тук Геймън блести в цялата си красота и поднася една наистина красива история за малко момиченце, което се сблъсква със зло в новото си жилище и трябва да спаси целия си свят, а и родителите си между другото.
От там нататък обаче нещата се сгромолясват с ожесточена скорост и потеглям по един наклон, от който връщане няма. Не знам дали това са някакви много стари разкази на автора, от които издателството се опитва да изкара малко допълнително пари или са писани в някакво странно и експериментално настроение, но… От един на друг се опитваха да покажат колко безинтересни и скучни са. С няколко изключения, повечето наистина не привлякоха вниманието ми по никакъв начин. Може да си имат скрита (или не чак толкова) поука, може да опитват да внушат някакво особено настроение у читателя, не знам. Определено обаче може да бъдат пропуснати.

Втората книга от поредицата на Касандра Клейр за свръхестествени сили и прочие… Като цяло първата книжка не беше зле, но не беше и нищо особено. Тук впечатленията ми се затвърждават с пълна сила, като дори малко ми падна интересът…
Книгата разказва за драмата на момиче, момче… Кой кой обича не е много ясно, защото не е много ясно кой кого иска, но… Не е чак толкова задълбано, че да става досадно скучно 🙂 Определено не е книга, която бих препоръчал на който и да е, но все пак става за четене, а и историята малко или много може да предложи няколко интересни момента. Искаше ми се да има повече хорър и по-малко тинейджърски глупости, но… Не може всичко да е перфектно, както се казва…

Чудех се дали да ги пиша тия постове, но в крайна сметка трябва да отчитам дейност по някакъв начин ;Р
В goodreads.com поставиха началото на така нареченото reading challenge, в което всеки посетител може да си постави нещо като обещание колко книги мисли/иска да прочете през тази година. След което, докато си четете и добавяте книгите в базата данни на своя акаунт (трябва да имат начална и крайна дата), те ще се отчитат.
През 2010та аз успях да прочета тридесет и няколко книги, затова сметнах, че тази година 40 звучат съвсем разумно. Дали ще успея да го постигна малко ме съмнява, защото вече все по-малко време ми остава от работа, партита и… steam 😀 Но това не ми пречи да се опитам де :Д Утре, по време на работа, ако ми остане време, ще въведа постове за първите четири, които успях да прочета през януари. Скоро очаквайте и останалите 🙂 Пък ако и Вие си харесате нещо, значи тези драсканици не са били напразни :Д