Month: February 2010

Once a loser…

… always a loser 😀

Безсънието понякога може да доведе до много добри идеи; да се родят гениални мисли от просто чудене с какво човек да си запълва времето. В моя случай обаче май води единствено и само до губене на последното. Щом в момента не ми се гледат филми, не ми се гледат анимета, не ми се четат книги, не ми се играят игри… Само рефрешвам фейсбука, че си нямам по-добро занимание. Гледам клипове на Oomph! и се чудя с каква глупост да запълня rss feed-овете на горките хора, които са направили грешката да добавят моя :Д
Но вече наближава два часа, не ми се спи, а и не е ясно какво ми се прави. Не е безсъние в медицинския конктекст, но до едно 3-4-5 часа не мога да заспя, а… 8 трябва да стана. Разбирате сега защо това малко ми пречи :Д Най-якото е, че цял ден ми се спи, заспивам на стола в офиса, но като се прибера и… всичко ми минава :Д

Тия дни се замислих и стигнах до интересни изводи за мене си. Февруари месец, макар и да не е свършил, поднесе много интересни обрати в моя… хм… живот. Мога смело да заявя, че както достигнах най-ниската възможна точка за моите разбирания за ниско (според обстоятествата), така и една от най-високите. За съжаление обаче високата е в следствие на ниската и, ако не беше втората, нямаше да я има и първата. Грозна ирония, но… Не може всичко да е перфектно. Може да се каже, че е време за промяна, че е настъпил момент, в който е добре да се замислим струва ли си или не това, което правим (колко философски звучи само ;Д). Истината е обаче, че всичко това са глупости. Майната му на всичко и всички ;Д Не е това идеята. Вярно е, че не мога да се позная и сякаш се гледам от страни като на филм, но… очевидно си е моят филм и нямам намерение да ползвам дубльор дори за най-опасните сцени.
Таня ме попита откога и защо… Отговор няма! Няма и да има! Няма смислен отговор; няма каквато и да е причина, с която да мога да го обясня и/или извиня това, което правих миналия петък :Д А добре, че не бяха да видят по-миналия :Д Бавно, но славно надолу…

Сега за този уикенд въпросът е Hypocrisy? 😀 Или пък Marylin Manson парти? В Пловдив определено не ми се седи, а на двете няма как да отида, защото няма къде да прекарам неделята в сън и възстановяване за следващата вечер… а обратно до вкъщи и пак към София няма да направя :Д
Decisions… Decisions! Има време де, ще го измислим, както обикновено.

Тези дни трябва обаче задължително да се средоточим над www.gothic.bg и новата версия, защото в понеделник – жив или умрял, тя трябва да стартира 🙂
Бих Ви пожелал лека нощ, на тези, които смело сте изкарали до края (или просто хитро прочели последния параграф), ама си падам малко егоист. А щом аз няма да спя, защото да Ви доставям удоволствието и на Вас :Д

И като за завършек:


Child of Entertainment by Diorama

Вече писах достатъчно за тази песен, нека сега и текста 🙂

Hurry up and sum the charge
The moment’s arrived to reap the fruit of change
To drive out all the good old days
The variety show you still draw hope from
You white-wash all in self-control
But your eyes are giving you away

If it’s reason against wine
I’ll chose the wine
The gloomy smile the sweet denial
If it’s mirage against no meaning
Like I think it is
I’ll be a child of entertainment

I drove all night to be with you
I ask how you are, but you don’t answer
Why are you so influenced?
What makes you think that you’ve done something wrong?
You white-wash all in self-control
But your eyes are giving you away

I’ll be a deadman walking
I’ll be a deadman walking
I’ll be a deadman walking
I’ll be a child of entertainment


Universal Monsters

Днешната дата ми се струва идеална да си поговорим за чудовища. И не, тук не става дума за някакви имагинерни метафори, с които не казвам директно това, което искам, а се правя на интелектуално образован индивид, който се опитва да съпостави чувства и желания по някакъв начин. Не! Точно за чудовища ще си поговорим днес. Също така не се подлъгвайте по заглавието. Няма да представям някакви универсални зверове, както и да се разбира тази фраза. В случая идеята се върти около продукциите на студио Юнивърсъл от втората четвърт на миналия век. Студиото, което дава на света такива емблематични и запомнящи се образи като Дракула, чудовището на Франкенщайн, Невидимия мъж, Човекът-вълк, Мумията, Създанието от Черната лагуна и други. Освен това е и компанията, която превръща Бела Лугоси и Борис Карлоф в икони на хорър жанра.

Причината поради, която аз се сещам за тези филми сега е, че миналата седмица реших най-после да поправя една дълго отлагана грешка, а именно да гледам Дракула от 1931ва. (Знам, знам!) Разрових се в исохънт и попаднах на торент, който съдържа в себе си 44 от най-известните продукции на Юнивърсъл.
Но да започнем от самото начало, което ни връща чак през далечната 1923та година и нямата драма “The Hunchback of Notre Dame”, която се счита за първата продукция от Universal Monsters поредицата. Големият успях на този филм убеждава студиото да се пробват и с първия си ужас в лицето на “The Phantom of the Opera” две години по-късно. Lon Chaney е в главната роля, тази на чудовището, и в двете ленти. През това второ десетилетие на 19ти век студиото все още не осъзнава какво предстои да “създаде” и “чудовищните” му продукции са сравнително малко, като повечето от тях дори не са доближават до ужасите. Освен вече споменатите два филма, други по-успешни неми ленти от това време са The Cat and the Canary (1927), The Man Who Laughs (1928) по новелата на Виктор Юго и The Last Warning (1929).
Във въпросния пакет от филми можете да намерите The Hunchback Of Notre Dame, The Phantom of the Opera и The Cat and the Canary.

Както споменах по-горе, студиото все още не рискува много с хорър продукции, но не защото смята, че не са успешни, а защото собственикът Carl Laemmle Sr. не е можел да понася този жанр в киното. През 1929та година обаче Carl Laemmle Jr. получава един неочакван подарък от баща си по случай двадесет и първия си рожден ден – студиото. Младежът, като голям почитател на страшните истории, се насочва в коренно различна посока. Така започва златната епоха за Юнивърсъл и три десетилетия ужаси и запомнящи се създания.
Началото е поставено още през 1931 с две емблематични екранизации – Dracula на Tod Browning и Frankenstein на James Whale. С тези два филма се прочуват и актьорите Bela Lugosi (в ролята на граф Дракула) и Boris Karloff (като чудовището). Огромният успех на тези две продукции убеждава Carl Laemmle Sr., че въпреки своята ненавист към ужасите, той трябва да остави всичко в ръцете на своя син и да се наслаждава на успехите.
През следващите няколко години следват не по-малко успешни филми и запомнящи се персонажи като Мумията и Невидимия човек. Продължения на двата хита също не закъсняват, като Франкенщайн сагата може да се похвали с цели две – Bride of Frankеstein от 1935 и Son of Frankenstein от 1939. За съжаление обаче през 1936 “чудовищните” филми биват зарязани за цели три години. Причината е “изгонването” на основателите на студито семейство Laemmle поради множеството финансови проблеми и касови провали, които дори няколкото успешни филма не успяват да компенсират. Но някои неща просто не могат да умрат и 1939 година сагата продължава с игра на сигурно и второто продължение на историята за лудия доктор и неговото чудовище. Вярно е, че понякога хората може да се пренаситят на даден тип филми, но ако те им бъдат спрени, рано или късно ще осъзнаят, че им липсват и желанието отново ще бъде събудено. Както и става! Самият факт, че Юнивърсъл пуска отново Дракула и Франкенщайн по кината, е достатъчно показателен.
Освен вече споменатите филми, други по-популярни ленти са трилогията по произведения на Едгар Алън По (Murders in the Rue Morgue (1932), The Black Cat (1934) и The Raven (1935), в който си партнират Лугоси и Карлоф и, който е финалната сламка семейство Laemmle да продаде студиото на Standard Capital Company, на които са дължали солидна сума пари), The Old Dark House (1932), Werewolf of London (1935).
В споменатия пакет са включени следните заглавия: Dracula, Dracula (Испанска версия), Frankenstein, Murders In The Rue Morgue, The Mummy, The Old Dark House, The Invisible Man, The Black Cat, Bride of Frankenstein, The Raven, Werewolf of London, Dracula’s Daughter, The Invisible Ray, Night Key, Son of Frankenstein, Tower of London


Честно казано четиридесетте години могат спокойно да бъдат определени като десетилетие на продълженията. През тези години се зараждат и така наречените B-movies, които са стрували малко и са се бълвали на килограм от студиото. Дракула, Франкенщайн, Мумията (но вече без Карлоф в главната роля) и Невидимият мъж се сдобиват с по няколко продължения всеки. През 1941 година обаче на бял свят се появява и ново чудовище – Човекът-вълк, който реално никога не получава свое собствено продължение, но образът му се появява в още три-четири ленти на Юнивърсъл. Студиото лесно се ориентира сред хорските желания и настроения и бързо им дава това, което те искат. А какво бихте направили ако знаете, че хората харесват тези чудовища в своите самостоятелни истории? Поставете ги заедно в един филм!
Първият такъв е Frankenstein Meets the Wolf Man от 1943та. Формулата е повече от успешна и много скоро на бял свят се появяват заглавия като House of Dracula и House of Frankenstein, а през 1948ма Abbott and Costello също се налага да се изправят лице в лице с чудовището на Франкенщайн, а през следващите няколко години и срещу други “универсални чудовища”.
Освен всичко казано по-горе, се прави и нова версия на нямата класика The Phantom of the Opera, която е заснета с цвят и е повече мюзикъл отколкото нещо друго.
В пакетът от исохънт са включени следните филми: Black Friday, The Invisible Man Returns, The Mummy’s Hand, The Invisible Woman, The Wolf Man, Invisible Agent, The Ghost of Frankenstein, The Mummy’s Tomb, Frankenstein Meets The Wolf Man, Phantom of the Opera, Son of Dracula, House of Frankenstein, The Climax, The Invisible Man’s Revenge, The Mummy’s Ghost, House of Dracula, The Mummy’s Curse, She-Wolf of London, The Brute Man.

Навлизаме в последното десетилетие на “универсални чудовища”. В началото на петдесетте американците са насочили вниманието си към звездите и се вълнуват от летящи чинии, извънземни, огромни радиоактивни паяци и всякакви подобни неща, които да рушат безмилостно американските забележителности. Дракула и Франкещайн вече губят своя чар и интересът към тях замира. На публиката им се струват като малки котенца на фона на вече споменатите напасти. Студиата започват да правя все повече и повече фантастики, а Юнивърсъл също не изостава. По това време по екраните се появяват филми като It Came From Outer Space (1953), This Island Earth (1954) и Tarantula (1955).
Все пак не всичко е загубено. През 1954 година на екран се появява The Creature From The Black Lagoon, който има огромен касов успех и печели множество нови фенове на поредицата. Освен това добавя още едно чудовище към колекцията. Последвалите две продължения от 55та и 56та не са толкова добри, но въпреки всичко достойни наследници на своя първоизточник.
Юнивърсъл пускат още няколко филма в опитите си да привлекат обратно вниманието на публиката, но успехите вече са много плаващи и на моменти твърде рисковани. Един от последните филми в Universal Monsters колекцията е The Leech Woman от 1960та, в който се разказва за жена, открила начин да се поддържа вечно млада.
В торента можете да откриете следните филми от това десетилетие: The Strange Door, It Came From Outer Space, Creature From The Black Lagoon, This Island Earth, Revenge of the Creature, The Creature Walks Among Us.


И макар филмите да замират, парите не спират да текат. С бързо развиващата се индустрия, продуцентите намират друг начин да доят златната кокошка. Започват да се произвеждат множество и най-разнообразни фигурки, които пресъздават детайлно почти всяко едно чудовище. Натиснете тук за един бърз и кратък пример. Но всъщност това е нещо напълно нормално. Филмите на Юнивърсъл оставят трайни следи сред множество фенове, а и се споменават не един или два пъти в хиляди други филми – било то като усмиване, било то като преклонение. Раждат се (и продължават) десетки, дори стотици, смислени и безсмислени продължения; филми, които са силни инспирирани от тези продукции. И, повярвайте ми, има защо.

Ако и Вие сте почитатели на подобен род филми, но все още не сте гледали въпросните, побързайте да поправите тази грешка. Торентът в исохънт е на едно 13-14 месеца, но все още има достатъчно количество сийдъри.


South Korea Movie Day 12.02.2010

Така или иначе реших, че днес няма да ходя на концерт на Paradise Lost, защо да не си направим тематичен ден у дома. Не че не искам да гледам една от любимите си групи на живо, но просто не искам да налея 45 лева в гърлото на тези идиоти от НМА, които дори имат наглостта да откажат на подгряващата група един ден преди събитието. Явно наистина ще трябва да се ориентираме към разходки в чужбина ако искаме да видим някои от обичаните изпълнители. (Като добавим и студа в София като фактор, с който трябва да се боря 6-7 часа… везните наклониха бързо).
Но това не е тема на поста…
Количеството филми на харда доста се поувеличи, затова реших, че е време да ги намалим малко. Засилих се на напълно рандъм принцип към 1-2 заглавия, и двете корейски. След като се разрових малко по-внимателно, видях, че имало и още от тази страна. Та какво по-хубаво от тематично подбрани филми :Д

The Butcher (2007)

Това дали беше филм? Сюжет липсва, а действието се предава през погледа на една от жертвите през повечето време. На кратко – трима, очевидно болни индивида, измъчват и убиват четири други. Съвсем традиционен експлойтешън филм, който дори не се опитва. А непрекъснатото местене на погледа на героя може да ви докара световъртеж. Все пак предполагам би се харесал на почитателите на безсмисленото насилие и тоновете литри кръв. Хаотичен и напълно безсмислен, този филм не заслужава дори и оценка. Добре, че поне е само 70 минути дълъг :Д

Someone Behind You (Du saram-yida) (2007)

Тази адаптация по едноименен комикс и част от After Dark Horror Fest 3 (под името Voices) е един от най-обърканите филми, които съм гледал в последно време. Историята разказва за младо момиче, което всичко около нея се опитват да убият. Обаче в действието има и странична идея с приятелия й, който се оказва не това, за което се представя. Имаме и един друг тип, който май също не е много ясно какъв е. Разни неща се случват, ама не става ясно защо се случват. Сякаш пет души са се опитвали да пишат сценарии, но никой не се е консултирал с другия и всеки си е пишел каквото му хрумне. След това са се опитали да съберат идеите си в 85 минутен филм. Резултатът – пълна каша от неясноти и необяснени събития с няколко събплота, които са изцяло не на място и напълно излишни. Като оставим това на страна, всичко друго, което е нужно на един азиатски хорър е на лице и лентата определено е имало потенциал ако се бяха придържали към една и само една история.
Лична оценка: 3/10

Muoi (Meui) (2007)

Тази копродукция между Южна Корея и Виетнам разказва за млада авторка, която заминава за Виетнам, за да търси вдъхновение за следващата си книга, в която ще се разказва за проклятието на отмъстителен дух. Лентата може да е корейска, но просто си личи колко много авторите му са се вдъхновявали от японските си събратя, защото почти всяка сцена използва клишираните до смърт елементи на ужасите от страната на изгряващото слънце. Но разбира се това не го прави лош филма. А от друга страна виетнамските сцени разчупваха иначе сравнително еднообразно редящите се сцени. Както казах обаче, всичко това вече сме го гледали и едва ли някой може да се изненада от поредния призрак, който е имал тежко минало и сега се завръща под формата на жестоко проклятие.
Лична оценка: 4/10

Имам още три филма от Южна Корея, които смятах да гледам, но след горните три нещо ми писна 🙂 Затова тях може да ги огрее по-късно, но не е ясно още, защото смятам да посетя концерта на Ревю с Милена. Така или иначе после ще чета само коментарите за Paradise, поне да не е ме е чак толкова яд.


Child of Entertainment

Така и така пак изпих два литра кола и скоро няма да заспя, поне да Ви представя нещо 🙂 Утре не ми се мисли как ще стана навреме и ще се замъкна до София за Paradise Lost (вече без Samael :/), но това не е толкова важно.

Минаха близо три години от предишния албум на една прекрасна група, а именно немците от Diorama. Вече се чудех какво прави Torben Wendt и смята ли да предложи нещо ново на феновете си. Ето, че преди няколко часа това най-после се случи официално. Клипът към новото парче Child of Entertainment можете да гледате по-долу. Сингълът е на пазара от една седмица и носи едноименното заглавие. Самият албум, озаглавен Cubed, трябва да се появи на 19ти март.

Честно казано, от това което чух, съм много доволен. Все пак поне тази група има надежда да представи нещо наистина добро, за разлика от Diary of Dreams примерно, чийто последен албум си беше меко казано слаб за мене. Определено ще очаквам Cubed с голям интерес и се надявам това да не е единствената хубава песен в него. Все още имам много добри спомени от A Different Life от 2007ма с невероятните изпълнения като Why, Protected World, Definition Power, Exit the Grey…

А докато чакаме целия албум, който като гледам трябва да се появи в две версии – бяла и черна (разликата е, че в черната има бонус диск с пет парчета, които не са ремикси :Д), можем да се наслаждаваме на сингъла 🙂


Joshikyôei hanrangun (2007)

В периода от април 2009та до преди около две седмици подбирах ужасите, които свалях. Причината – липсата на интернет и недостатъчното време да преглеждам всички торенти като посетя родителите си веднъж в седмицата (или на две седмици един път). Пак свалях и глупави неща, но малко или много отбирах това, което се качваше по нашите и чуждестранните торенти. От както си пуснах интернет в нас обаче нещата се промениха. Започнах да свалям почти всичко, защото място на харда има, а като се налага да преглеждам само една-две страници с нови неща, някак си всичко се набива на очи. Защо казвам всичко това ли? Ами защото в последно време попаднах на ужасно количество заглавия, които дори и единица не заслужават, но я отнасят, защото нулата не е оценка :Д По принцип не си губя времето да пиша за подобни ленти, но… за тази просто не се сдържах. Особено като й чуете прекрасното английско заглавие, което краси кутията на двд версията в Хонг Конг. И така, готови ли сте? Нека ви представя:

The Girls Rebel Force of Competitive Swimmers

Как човек да не си свали филм с подобно име? :Д Не е ли просто задължително? Не мисля, че мога да напиша кой знае какво ревю за подобно заглавие. Именно затова няма и да се опитвам. Нека просто Ви прекарам през… хм… не знам дали това е правилната дума, но нека използваме нея… историята на тази изключителна продукция. Тя е толкова зашеметяваща и невероятна, че ще Ви спре… дъха. Следват много спойлери. Не знам на кой би му пукало за това, но аз да предупредя за всеки случай :Д
Но нека започнем анализа поред. От заглавието и постера вече трябва да Ви е станало ясно, че главните героини ще са плувкини и ученички с къси полички. Но най-главната – новата ученичка – се оказва срамежлива и тиха мадама с… мистериозно минало. Това последното става ясно малко по-късно. Диалозите, където присъстват, са толкова лишени от смисъл и не на място, че човек може да си помисли, че актьорите са си мислели за нещо коренно различно в този момент… Или пък са забравили (или мислели), че не ги снимат и да си говорили с някой извън полезрението на камерата. Но да оставим това настрана. Оказва се също така, че в страната върлува нов опасен вирус и всички ще бъдат имунизирани срещу него. А дали това е ваксина? Резултатът – учителите се превръщат в болни и садистични копелета, които обичат да изтезават и убиват хора (все едно Poison Ivy ги е целунала), а мацките (защото те не са инжектирани със същата “ваксина”, както става ясно) заприличват на евтини подобия на зомбита и захапват неафектираните си съученички. Следват поредица от сцени на gore и евтина кръв, на черва и летящи протези и едни от най-фалшивите удари, които съм виждал във филм. Искам да кажа, че от километър си личи как девойката не докосва лицето на противника си, как тухлата погалва косата на лежащата учителка, вместо да превърне лицето й в кървава и неразпознавама маса. За кръвта и червата дори не ми се говори – боята на моменти е толкова нереална и фалшива, че Ви става смешно да гледате дълго хартиено подобно тънко (?) черво, оцветено в оранжево.
Разбира се, не трябва да забравяме и не малкото софт порно елементи, които присъстват през почти целия филм. Кой не би искал да види две млади японки как се къпят и опипват заедно под душа? Кой не би искал да види как едната задоволява втората в друга сцена, а след това да си кажат, че може да са сестри (истински, разбираш ли)? А и след като те са плувкини, е меко казано неестествено “бойната” им униформа да е нещо различно от… бански костюм – цял, за съжаление. Те са готови! Те са въоръжени! Те ще се изправят срещу зомбитата, защото дезинфектантът в басейна лекува вируса! Те ще умрат при първото зомби, което срещнат, защото учителката им по ангийски не само, че говори толкова “добре” този език; тя владее перфектно и изкуството за боравене с меч!
И тук плотът разкрива своя първи тайнствен обрат (драматична музика, кратко изчакване за засилване на напрежението) – жестокият мъж, от който главната героиня бяга, всъщност е треньорът по плуване и той е отговорен за всичко ставащо.
Време е Аки (това е главната героиня, ако не сте разбрали) да се изправи срещу своя мъчител, който я е хипнотизирал с флейта, изнасилвал по цял ден, а и в същото време дресирал да стане професионален убиец… с нож тип пеперуда. Прекрасна битка! Прекрасна хореография! Защо пък да не си инжектираме серума, да се провалим, да опитаме втори път, да откачим и… да ни прережат гърлото просто ей така. И това ми било злодей! И няма как човек да не забележи за пореден път липсата на каквито и да е ефекти и неестественото “рязане” на гърло с парче стъкло, при което стълкото беше сигурно на едно 5-10 сантиментра от гърлото на жертвата. Да не говорим, че дори капчица кръв не бликна. Явно им е свършила боята за тази сцена (или са си я пазили за последната, след малко ще стане дума за нея).
Спокойна и почти щастлива, че краят на мъката и страданието най-после е настъпил, Аки тръгва да търси най-добрата си приятелка и сестра, с която преди няколко минути прави секс. Втори тайствен и мистериозен обрат – оказва се, че “сестрата” е внедрена от злодея и му помага, защото явно й харесва, както се оказва, аналният секс с него. Тя явно е предвидила целувката, защото в устата си има някакви наркотици, с които дрогира нашто момиче и й разкрива своята зловеща роля в цялата история. След което бива застреляна от… злодея… Не! Спрете тук – всички видяхме как гърлото му бе прерязано (почти го видяхме де, с малко въображение)! Трети тайствен и мистериозен обрат – те били еднояйчни близнаци. Кой би се досетил? Тук вече всички трябва да ахкаме от очудване и въодушевление. Разбира се, той ужасно много желае Аки и за отрицателно време я разсъблича. Но… тук следва и най-абсурдната сцена във филма. Мацката изстреля нещо като лазерен лъч от вагината си, който дори се чарджна за кратко преди да… хм… Не знам глагол за това. Как, кога и по какъв начин беше успяла да скрие въпросната тръбичка на това място, дори не искам и да питам. Обаче това си беше един много мощен лазер, защото пичът се пръсна на толкова много парченца, че сигурно цялата седмица ще им трябва да чистачите да намерят всичко. А количеството кръв, с което бе ознаменувано събитието, си беше повече от абсурдна. И… защо да няма четвърти тайнствен и мистериозен обрат, който да претрепе и без това прекрасното впечатление от лентата до момента. Него обаче няма да ви разкривам :Д
И сега, след като ви разказах историята, нека споменем няколко думи за…
… сценарият. Вече казах, че диалогът е напълно безсмислен и лишен от реплики, когато го има. Сценаристите явно много са искали да направят порно със зомбита, но незнайно какво ги е спряло, та са се пробвали да го смесят с много gore елементи. По-добре е било да се опитат да се придържат към едното само. То е ясно, че в подобен род филми няма кой знае каква история и никой няма да търси оригиналност, но всяка човешко същество, което умее да пише, би трябвало да умее и да измисли по-смислени реплики от тези.
… актьорите. Честно казано, в колежанските филми съм виждал хора, които да играят по-добре от тези. Най-фрапантна е ролята на треньора по плуване, но не желая да се впускам в подробности. Всеки преиграва до такива висоти, че ако имаше категория за преигрване на която и да е церемония, тези тук щяха да отнесат всички награди.
… музиката. Звуковото озвучение, когато го имаше, беше някаква метъл музика. Появяваше се като започнеше някоя битка и винаги, ама абсолютно винаги, започваше и свършваше в най-неподходящия момент. Да не говорим, че през цялото време си беше изключително непасваща на каквото и да е. Но явно е модерно.
… ефектите. Хахахах. Това достатъчно ли е? Не? Признавам си, че ефекти не забелязах или бяха така добре прикрити, че не се виждаха.
И като гледам колко дълго стана това ревю, май никой няма да стигне до тука :Д Та няма смисъл да се впускам в повече подробности. Ако някой ме пита защо започнах въобще, отговорът е много просто – скучно ми е :Д Изпил съм два литра кола и дори не ми се мисли за сън, а и без това не ми се гледа още някой безмозъчен ужас.
Оценка няма да давам. Не мога да преценя просто колко да му сложа. Но Вие го гледайте, няма да съжалявате!


3 Years Dark Friends Events Party

Всяко начало започва по един и същи начин – група приятели (или просто един ентрусиазиран индивид) решават да направят нещо различно, да раздвижат ръждясалото мислене на масите и да правят нещо, което харесват и обичат, но което до този момент не е кой знае колко популярно. Така се ражда идеята за dark friends – въпросната група приятели, които обичат мрачната музика и, които са готови да жертват собственото си време и пари, за да издухат прахта от нещо, което си седи там някъде, но никой до този момент не е имал смелостта да го покаже на хората и да ги накара да видят, че има и други като тях, много други.
На четвърти февруари 2010та година “приятелите” празнуваха своя трети рожден ден, който бе отпразнуван с това, което те най-добре умеят – парти с любимата музика. Мястото беше клуб The Point, а началото бе обявено за десет часа. Всеки един от четирите диджей притежаваше свое собствено разбиране за музиката и заедно направиха едно наистина хубаво и разнообразно парти, за което сега ще Ви разкажем.
Екипът на Готик.бг бе там в своя пълен състав и остана до самия край, за да отпразнува този прекрасен повод с рожденниците. На фона на малкото помещение, което мястото предлага, смятам, че се събраха наистина доволно хора. Всички седящи места бяха заети, а имаше дори и правостоящи, което поне за мене е достатъчно показателно, че едно заведение е събрало прилично количество народ. На всяка маса имаше чиния със сладки и заровени в “пръст” желирани червейчета, която няма как да не споменем просто заради идеята (в тъмното центъра наистина приличаше на шепа пръст с нещо мърдащо вътре).
Пръв, малко след десет, започна dj Boris, на който аз лично не бях посещавал парти до този момент, но… Признавам, че останах много доволен от селекцията му. Единствено мога да изтъкна очевидния му афинитет към индъстриъл трибюта на The Sisters of Mercy, от който чух три парчета в рамките на един час, но това е просто, защото съм го слушал и ми направи впечатление. В плейлистата му фигурираха предимно по-често срещани индъстриъл и готик изпълнители като Terminal Choice, Blutengel, ASP, Lacrimosa… Както вече казах, много ми хареса цялостния подбор на музиката, а и аз лично бях чувал над 90% от песните, а над 80% дори харесвах.
Някъде час след Boris зад пулта застана dj Gothprince, който очевидно беше заложил на по-synth ориентирана музика и изпълненията на Assemblage 23, Obsenity Trial, De/Vision, Minerve си бяха съвсем в реда на нещата. Лично моята изненада дойде с един стар, но много добър кавър по едно парче на Бичето в изпъление на Animassacre, което не съм и очаквал някога да чуя по партита. А след него, за да не се разваля атмосферата, музиката продължи в този стил и последваха още любими и все хубави изпъления.
Дойде време на третия диджей за вечерта, а именно FANatic – най-ясно електронно изразения диджей. Това, което искам да кажа е, че той пуска неща, които другите преди него сигурно дори не биха си помислили, като hard techno да речем, което много бързо зазвуча от тонколоните на заведението. Единствената грешка, която той направи поне за мене, беше една десет минутна песен, която може и да е била в изпълнение на New Order (Confussion от OST-a на първия Blade), а може и да е било някакъв микс на някой друг, но фактът, че парчето си беше близо десет минути и меко казано доскуча, си остава. Важното е обаче, че хората наоколо се забавляваха.
Последен бе оставен T.A., който смени ритъма на сто и осемдесет градуса и бързо върна хората по дансинга. Диджеят беше заложил на по-твърдата страна на иднъстриъла в лицето на групи като Marilyn Manson примерно. Отново последва близо час от любими и не до там парчета, които зарадваха вече започналата да оредява и да се изморява публика.
Всъщност по тези партита най-важната част е въпросната публика. Без нея, колкото и хубава и любима музика пускаш, си остава едно празно и скучно парти. Хубавата музика без хора, които да слушат, можеш да си слушаш и в къщи. Тук случаят не беше такъв. Хората се забавляваха и се събра доволно количество, поне по моите стандарти. Имаше танци, имаше хубава музика, нямаше проблеми (поне видими). Какво повече може да му трябва на едно парти?
Екипът на готик.бг пожелава на dark friends още дълги години, изпълнени с множество все така хубави и още по-успешни партита и концерти, с които да ни радват и да показват, че българската готик и индъстриъл сцена все още не е умряла и се опитва… И няма намерение да се откаже… скоро 🙂

Снимки от партито можете да видите тук


Anime News Blog

По принцип не съм от хората, които ще тръгнат да рекламират този или онзи блог в своя личен блог. Така или иначе този блог е изцяло личен и си пиша за каквото си искам, без да се съобразявам с никой. Та рекламата е едно от нещата, който не искам… Но щом съм сметнал, че е нужно, значи е нужно :Д

Не. Не бих казал, че това е реклама, а и моят блог не е кой знае колко посещаван така или иначе (като изключим гадните спам ботове). Все пак ми се иска да Ви представя един сравнително нов сайт – от началото на годината, който е изцяло и само за новини в сферата на аниме и манга индустрията и, който искрено се надявам да пише редовно и интересни нови свързани с тези неща. А защо Ви го представям ли? Много е просто… Аз обожавам анимета (мисля, че това бързо ще стане ясно на всеки, който мине през блога – особено с банера горе :Д), а чрез този сайт се надявам да научавам за нови и интересни бъдещи проекти или продължения на мои фаворити, за които иначе трудно бих разбрал навреме :Д

Ако и Вие харесвате анимета, но нямате време и/или желание да се ровите по новинарските сайтове, можете да хвърляте по едно око от време на време в блога за аниме новини на Нейчев 🙂
Пък ако авторът случайно си види реферерите и баклинковете, може да каже няколко думи 🙂

Neychev's Anime News Blog


Song of the Month – February

Случвало ли ви се е да попаднете на песен, която не можете да си избиете от главата? Да я слушате отново и отново и отново и отново… И пак… Единственият вероятен начин тя да остави място в съзнанието Ви за други неща е, ако я слушате толкова много пъти, че да Ви втръсне в определен момент. А дали това ще се случи е отделна тема.
Лично аз си спомням, че последната песен, която направи това, беше SOS на Apocalyptica преди повече от две години. Но ето, че отново се намери комбинация от музика, текст, чувство, която да не мога вече трети ден да спра да въртя.
Именно затова ще направя и едно малко изключение от правилото за Песен на месеца, но така и така се забавих… Просто този месец това трябва да бъде Песента. Само тя и никоя друга.
Самият факт, че постигнах 95 плейвания в last.fm за един ден и минах на youtube, че да не прекалявам там, говори достатъчно :Д

Една уникална песен, която сигурно няма да се хареса на толкова много хора, но… Лично за мене е в топ 10 на любимите ми песни вече :Д Може и да ми омръзне след време, но може и да не…
Който ми е видял споменатия вече акаунт, а и този във фейсбук, се е досетил за парчето, а останалите, просто вижте клипа 🙂

ПП: И девойката много ме радва 🙂


Against the Gravity

Интересно, или поне може да бъде… Странно е как понякога нещата могат да се нормализират по някакъв начин в опит да се уравновеси везната. Как след един напълно пропилян уикенд може да последват повече от два хубави дена. Всъщност то си е въпрос на гледна точка, която си има много плюсове и много минуси, но… Повечето минуси бяха напълно известни и съвсем в реда на нещата, за да не те карат да съжаляваш после. А аз, смея да заявя, съм повече от доволен за взетите решения въпреки гадното време.
Промените в работата, които настъпиха за мене, в началото на месеца, оказаха доста силно влияние върху разпределянето на свободното ми време и… Просто почти такова не остана (а скоро напълно ще изчезне). Това също доведе до няколко много значителни плюса, но… искрено се надявам да не са от тези, за които човек да съжалява в последствие.
Но да се върнем на основната идея (макар такава да няма :Д). Просто това беше един уикенд, който честно казано започна още в четвъртък и успя да заличи следите от ужасния януарски месец 🙂 Надявам се, че утре ще ми остане време (вероятно вечерта) да напиша няколко реда за партито на dark friends.
Сега следват няколко насочени реда, които искат да адресирам към един човек тъй като ми стана много гадно, че отивам на рожден ден без подарък, но… (колкото и тъпо да звучи) не ми остана никакво време да купя, а не обичам просто да купя нещо колкото да отбия номера. Та затова, както вече казах, обещавам да се възползвам някой ден, когато пак се видим, да поднеса своя подарък 🙂
(Следващите изречения май пак само същият човек ще разбере ;д)
Обаче мене Боби ме вкара в много голям филм след като се оказа, че се познаваме доста по-отдавна и кои са общите ни познати. Нямам си дори най-малката идея защо всичко това ми подейства по този начин, ама първите няколко минути даже не можех да повярвам. То вярно, че светът е малък, ама чак пък толкова. Иронията понякога може да бъде огромна и, меко казано, да подейства като мокър парцал през лицето :Д Ех…
Ще трябва да намирам повече подобни начини да разнообразявам и без това кратките уикенди, които имам на разположение.
Толкова малко време, толкова много неща за правене, които кой знае дали ще успея да направя. Но… дано поне си струва. То е ясно, че някои неща няма да се случат (може би защото са невъзможни, нищо, че уж невъзможни работи нямало :Д), ама да се надяваме, че другите ще ги компенсират.
Благодаря!


best ark server hosting