Ето още една изненада за тази година. Новият албум на норвежката готик метъл група Tristania вече е факт. Но нека се върнем малко по-назад във времето. 2007 година е една много тежка година за групата и нейните членове. Вокалистката Vibeke Stene напуска, за да се отдаде на личния си живот и кариерата си извън музиката. Следват множество промени в състава и мълчание. Много фенове отписаха групата, като твърдяха, че без женските си вокали, тя вече е история. Момчетата обаче бързо успяха да попълнят редиците си и намериха нова вокалистка в лицето на Mariangela Demurtas от Италия.
Но стига толкова история. Rubicon е първият албум с новия женски глас на Tristania и въпросът е: Дали групата все още го може? Първо, трябва да уточним, че Demurtas по никакъв начин не е Stene и сравнението е просто немислимо. Първата не притежава сопрано заложбите на втората, а и самата група си каза, че ще търсят женски глас, който да е различен от досегашния, с който са се прочули. Второ, една група не е само глас, макар той да изгражда нейното “лице”, а също така има и други музиканти, които допринасят за красотата и разнообразието на звученето. И за да се върнем на вече зададения въпрос, отговорът ми е ТВЪРДО ДА!
Rubicon е един от тези албуми, които трудно се харесват на първо слушане. Поне при мене първият път ме разочарова дори. Дали аз не слушах достатъчно внимателно, дали просто настроението ми е било такова, не знам, но няма и значение. Но на 6-7 някъде все повече и повече красиви неща се откриваха за слуха ми в песните. Tristania по никакъв начин не изневеряват стила си и ще Ви поднесат един прекрасен готик метъл албум, който няма да Ви изненада с каквото и да е, но е мелодичен и приятен достатъчно, че да се задържи в плейлистата Ви дълго време.
Разбира се, ако сте били фенове на “старата” Tristania и не желаете да се абстрахирате от факта, че Demurtas не е Stene, то този албум няма да Ви хареса каквото и да се опитвам да Ви говоря аз. Но ако не сте от тези хора и все още можете да оцените добрата музика, поне му дайте шанс.
Едни от най-добрите примери за това колко може да бъде силен и красив гласът на новата вокалистка, са песни като Protection, която тя почти изнася изцяло. Експерименти няма да чуете. Формулата е напълно ясна и позната. Както вече казах, групата не изневерява на стила си и повечето песни са на добре познатия принцип “Красавицата и звяра” като мъжки и женски вокали се редуват къде по отделно, къде заедно вплетени. Има и изключения, като Tristania демонстрират със страхотната Vultures, че добри песни могат да се правят и без помощта на женски вокали. Но и едва ли някой трябва да се изненадва. Още с “дебютната” песен Year of the Rat те показа какво ни очаква и това и получаваме – едно своеобразно продължение на Illumination от 2007ма, с което групата доказва, че не се е отказала и все още има какво да предложи на феновете си – било то стари или нови. А дали закриващата песен в Rubicon случайно носи същото име, това само Tristania могат да кажат.
Лична оценка: 7/10
ПП: Ревюто можете да прочетете и на страниците на българския готик портал тук: Rubicon ревю
