Month: November 2007

Login session

Най-после и аз успях да си създам логин интерфейс, и то перфектен за моите нужди смея да заявя 🙂 Доволен съм от свършената работа. В интерес на истината, този потребител (тоест аз), който ще има по-специални права, не е толкова важен за филмите, а за игрите въобще, но за музиката… ооо за музиката, е просто задължителен… Даже мисля, че точно този раздел ме принуди да се разровя из многобройните туториали и да намеря как става това чудо. До този момент не бях се сблъсквал с сесии и бисквитки директно (в смисъл да трябва да ги използват скриптовете) и си беше нещо ново за мен. В крайна сметка ето как изглежда функцията, която проверява дали потребителят е логнат и ако е, да показва каквото само той може да вижда 🙂 Другото не е толкова интересно.

function checkLogin(){
if(isset($_COOKIE[‘cookname’]) && isset($_COOKIE[‘cookpass’])){
$_SESSION[‘username’] = $_COOKIE[‘cookname’];
$_SESSION[‘password’] = $_COOKIE[‘cookpass’];
}
if(isset($_SESSION[‘username’]) && isset($_SESSION[‘password’])){
if(confirmUser($_SESSION[‘username’], $_SESSION[‘password’]) != 0){
unset($_SESSION[‘username’]);
unset($_SESSION[‘password’]);
return false;
}
return true;
}
else{
return false;
}
}


Once in a while…

Everything comes to an end sooner or later. You will come to an end one day, you can count on it. And this chapter is about to end… NOW!

Или с други думи – време е за нещо различно. Както се казваше в Monty Python – And now for something completely different – или нещо такова беше. Все тая всъщност. Нима има някакво значение вече?
Понякога, може би не толкова често, а може би прекалено често, човек търси нещо, с което да промени друго нещо. Да забрави едно, за да си спомни друго; да си спомни едно, за да забрави друго. В търсене прекарваме половината от краткото си съществуване, а в повечето случаи дори не сме наясно, че търсим каквото и да е.
И в крайна сметка за какво въобще става дума? Аз знам ;Д За вас ми е все едно 🙂
Нещата ще се повтарят, а когато процесът се завърти твърде много пъти отново и отново… ми става прекалено скучно и искаш да започнеш отначало, но с нещо различно… ако не всичко, то поне един аспект да бъде друг… един е достатъчен, за да внесе разнообразие във вече до болка познатото еднообразие.
Моментът на истината е просто едно илюзорно понятие, което няма еквивалент в реалния свят и е една жалка измислица от тези, които искат да превърнат един нищожен миг в нещо велико и незабравимо. Е, не става така, деца!

Все тая… снощният сън не мога да не призная, че беше доста странен с този зелено-подобен вирус, който заразяваше хората около мене. И разбира се странната село-подобна комуна с тесните (по-тесни от едно нормално човешко тяло) улички без изход и дрогираните и отнесени хора, които сякаш старееха в обратен ход. Всичко е една илюзия изглежда. Както казах… странен сън си беше 🙂


“Violent Acts of Beauty” by London After Midnight

londonaftermidnight-2007-violentactsofbeauty.jpgМного време мина (близо 10 години) от както Oddities се появи на бял свят. И след всичкото това чакане, LAM се завърнаха с чисто нов албум… Дойде някак си изненадващо след всичкото това време. Поне аз си признавам, че не го очаквах, защото няколко пъти се споменаваше за нов албум, но така и не успяха да го издадат. Но преди около две седмици четвъртият студиен албум на групата озаглавен “Violent Acts of Beauty” се появи по музикалните магазини (не и в България разбира се :Д) и вече е факт – няма мистерия, няма лъжа, няма измама.
Tracklist:

  1. “The Beginning of the End”
  2. “Feeling Fascist?”
  3. “Nothing’s Sacred”
  4. “Heaven Now”
  5. “America’s a Fucking Disease”
  6. “Complex Messiah”
  7. “Republic”
  8. “Fear”
  9. “Pure”
  10. “The Kids Are All Wrong”
  11. “Love You to Death”
  12. “The Pain Looks Good on You”

По мнение просто не би трябвало да има разочаровани. След всичките тези години чакането определено си заслужаваше. Шон Бренан и компания представят един класически LAM албум, в който обаче има и много нови елементи и (определено) подобрения във всяко едно отношение. Като се започне от музиката и се стигне до самите послания, които песните се опитват да втълпят в главата на слушателя. За по-подробно описание на идеята, която стои зад албума, можете да посетите wikipedia и да прочетете повече.
Албумът започва с по-отнесената The Beginning of the End, но след това следват прекрасни Death Rock примери като Feeling Fascist? и Nothing’s Sacred. Разбира се има и по-нежни попълнения като Pure примерно. В някои песни се наблюдава по-засилено присъствие на китари, докато в други електронните елементи са на по-преден план. Но която и песен да чуето първо, няма как да не ви накара да я пускате отново и отново и да продължите с останалите. Прекрасен албум във всяко едно отношение, без да прекалява и без да се натрапва. Приятни и запомнящи се мелодии… Едно невероятно завръщане след девет годишна пауза.
Лична оценка:9/10


Time Passes By

Още един ден, още една седмица ни подмина и си замина. И какво се случва? Все по-зле и по-зле нещата напредват, и то почти от всеки един аспект, от който може да бъдат погледнати. Лошо, много лошо… Има ли нещо, което да може да бъде направено, за бъдещото подобрение и добруване на човешката раса, в частност моята личност? Ами то винаги може, но друг е въпросът дали ще се сетиш в правилния момент, на правилното място… правилното нещо… Майната му! Квото стане… Много се отегчих от всичко и май адски много не ми пука от каквото и да е:) Не е хубаво, но си е начин.


best ark server hosting