От доста време не съм писал. Много неща се случиха, като най-основното е, че отново съм в Пловдив. Поради ред неприятни причини, които, да не повярва човек, не са свързани с работата, се наложи да се върна. Можех и да не го правя, разбира се, но… Но това не е важно.
С този пост исках да спомена за книгите, които прочетох през последните няколко месеца. Увеличих Reading Challenge-a на 60 книги, но… Май се подцених и може и да не успея да ги завърша до края на годината. Все пак съм се амбицирал да се постарая. Поне до 60 да ги докарам 🙂

Последно писах за “Лабиринтът на отраженията”, през далечния август месец. Това беше книга номер 44. Ето какво последва след това:

#45 Забравената песен (Истории от земите на Аегония, #1) на Ниа Станд
Не особено, за мен, интересно фентъзи, което е част от историята на фолк метъл група. Все пак е българско творение и има зародиш. Надявам се, че следващите опити ще са по-сполучиливи. Просто разказите са прекалено клиширани и крадени от където може да се досети човек. Авторката е успяла доста успешно да прикрие повечето идеи, но все пак на моменти те прозират.

#46 Пазителят на Луис Лоури
Детска версия на перфектния свят, в който един човек пази всички тайни и е принуден да страда за всички останали. Той обаче (по-скоро то, защото е малко момче) отказва да приеме съдбата си и опитва да промени историята на своя свят, както и собствената си съдба. Всъщност книгата има много пропагандастични идеи и на моменти може да Ви се стори, че авторът дори прекалява. Не е лоша книгата, но просто не блести с нещо особено.

#47 Междусвят на Нийл Геймън и Майкъл Рийвс
Красива и завладяваща приказка. Двамата автори са успяли да създадат един чудесен свят на магия и технология. Нямам какво да кажа повече. Определено е нещо, което си заслужава да се прочете. Най-вече заради добрата идея.

#48 Жената в черно на Сузана Хил
Скучна и предсказуема книга. Филмът сякаш беше по-добър, въпреки неособено убедителната игра на Радклиф. Оригиналната версия съм я гледал прекалено отдавна и не я помня, което не говори добре за нея.

#49 Камбаните на Ада на Джон Конъли
Първата част, която се казваше “Портите”, беше чудесна, забавна и с добра доза хорър. Въпреки, че беше детска история, Конъли беше успял да вмъкне много от своята типична мрачност и да я превърне в невероятно четиво. Уви, продължението сякаш е загубило всичките си предимства и е запазило само най-неприятните си недостатъци. Авторът не се е опитал да разнообрази кой знае колко персонажите и/или действието и буквално повтаря много от нещата в първата книга.

#50 Mass Effect: Възходът на Дрю Карпишин
Ако първата книга Ви е харесала, то и тази със сигурност ще Ви допадне. Типичното четиво за носене в джоба, Карпишин Ви предоставя още от същото, но поне го прави подобаващо и със стил. Със сигурност феновете на играта ще се изкефят.

#51 Чистилището на Майк Резник
Честно казано, хич не ми хареса тази част от поредицата. Не че авторът пише кой знае колко интересно, но тук просто се редуваха някакви събития, появяваха се разни герои, но… нищо не успя да ме трогне или впечатли.

#52 Адът на Майк Резник
Следващата част от горната поредица. Добре е, че книгите не са свързани по между си. Малко по-добре бяха нещата тук. Но в крайна сметка самият Резник не е интересен, а стилът му сравнително скучен.

#53 Бялата врана на Маркъс Седжуик
Това беше странен трилър. Авторът непрекъснато намекваше за нещо, което щеше да се случи – едва ли не свръхестествено – но то така и не последва. В центърът бяха драмата и мизерията на главните герои. Останалото – поднесено като части от стар дневник – сякаш бяха просто за пълнеж.

Следните книги зарязах в процес на четене:
Червените шапчици на Пиърс Джаксън – стилът беше толкова зле, че нямах нерви. Авторката се беше постарала да клишира всичко, което беше гледала по филмите за върколаци. Издържах към 50-60 страници и се отказах.

Американски богове на Нийл Геймън – опитах се, наистина. Не знам дали фактът, че четях в оригинал пълната и удължена версия на самия автор или книгата просто ми беше скучна, но успях да изкарам до 250та страница някъде преди да се предам. Сигурно нататък става по-интересна, но… Щом почти половината не успя да ме трогне. едва ли другата половина ще успее да ме спечели чак толкова.

В процес на четене са:
Картата на времето на Феликс Палма
Буреносен фронт на Джим Бъчър
Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири на Сет-Греъм Смит
Подмененият на Брена Йованов
Последен патрул на Сергей Лукяненко

Ако успея да ги прочета тези до края на месеца, има надежда да изпълня бройката 🙂