Ако сега кажа “Казах ли ти!” ще звучи тъпо, защото аз така или иначе го казах, а това “Казах ли ти!” звучи още по-не-на-място-или-време, отколкото когато и да било. Защо? Защото не е добре човек да си говори сам, а още повече да се кара със себе си. Другите започват да си вадят грешни изводи за него. Не защото това трябва да е така, а защото хората са ограничени, криворазбрани и като цяло следват стереотипите като мана небесна.
Мина близо месец. Точка А се върти смело около оста си, но оста, която би трябвало да се движи по своята собствена траектория, всъщност е заяла не едно място. (Или може би дори се движи в обратна посока, което, както и да го погледне човек, не трябва да се случва или най-малкото не е правилно). Точка Б (или B ако следваме латинската азбука, но кой всъщност му пука) е с изцяло неясен и напълно неизяснен характер. Не е ясно дали се върти, дали се движи, или дали съществува въобще, но поне е там някъде. А точка В (или C) е подобна на предната, но поне е ясно, че я има и не е потънала в необятното небитие, както другата има навик да прави.
И после какво правим? Казах ли ти! Точно така, нека оставим всички да ни чуят как си спорим, как се караме и как се трепем по между си… Нали рано или късно всичко започва отначало. Друг е въпросът дали започва с всички или не.

Нека сега обърнем друга страница или буза, зависи дали харесвате плътски или академични удоволствия. Но по-добре е когато има избор, че ако и той липсва, даже “Казах ли ти!” няма да помогне.
На какви ли не глупости се наслушах и станах свидетел тази събота (първия ми уикенд от много време насам, в който успях да остана трезвен и двата дена хахаха), че в един момент ми идваше да си изкарам музиката, да си сложа слушалките и да не слушам никого… Е, имаше и няколко забавни момента, но те по никакъв начин не бяха благодарение на диалозите или хората… Но както и да е… Явно нещо не е като трябва, нещо трябва да се промени… И би било хубаво ако не го чувах през 2-3 месеца :Д Но за момента толкова 🙂

Нямах си идея, че точно това ще последва. Толкова далечно, толкова недостижимо… Мислиш си, че никога няма да стигнеш до него и точно заради това няма смисъл да го мислиш. Очакваш едно, а следва коренно различно. Пресягаш се, опитваш се да докоснеш нещо, но не виждаш, че си хванал друго.
Мислиш си, че ще трае дълго, че трябва да трае дълго, но в крайна сметка свършва неочаквано и дори не разбираш как си превключил на нещо различно. Търсиш го отново, като наркотик от който няма отърваване. Но то вече си е отишло, чувството, усещането, емоцията (?)… Няма място за нищо друго…
Следва нещо подобно… Петък… Вечер… Край на нещо, начало на друго… Може би…
А следващите четиридесет дена ще са доста решаващи. Ще се наложи много неща да бъдат забравени, за които бе мислено дълго преди това… Ще се наложи нови неща, които са се появили, въобще да не бъдат мислени… Няма начин… Неизбежното винаги те достига рано или късно…
Искаше ми се някои неща да бяха по-различни, но те никога няма да бъдат… Но… ако мине по-план (или поне половин план :Д) следващият месец, март (най-омразният ми месец в годината) ще се превърне в любим мой месец (миналата година се случи нещо адски красиво, което никога няма да забравя), ще се постарая да бъде незабравим :Д
И тук достигате до знак “Влизането забранено” (онзи червеният, с бялата линия в средата), удряте се заради силната скорост и невъзможността да спрете и… оставате така завинаги (Forever is a long time!)… Или поне до понеделник :Д

Едно, две, три… и пак за Германия летим. Тази година коледното парти на Еуроуеб се състоя на 10ти (събота) януари в огромна зала (като за концерти, някакъв театър имаше в името) и от българска страна бяхме 14 човека – само ръководните кадри (почти де). Като цяло самото парти беше сравнително по-зле от миналата година, но за това малко по-надолу.
Пътуването със самолет първият път беше много яко, но този път сякаш вече не ми направи никакво впечатление. Жалко, защото имах доста хубави спомени от миналата година, а и този път самият самолет беше по-малък и се чуваше и усещаше още по-добре, но… май съм станал още по-безчувствен от преди хаха :Д Както и да е де, единственото яко нещо този път беше огромното облачно море, което се беше разпростряло над цяла България и като излезнахме над него, си беше много красива гледка (цък).
Този път поне летяхме директно до Дюселдорф и нямаше нужда от гонене на влакове, бързане и прочие. Сравнително навреме си бяхме в хотела и имахме предостатъчно време за една хубава и нормална петък вечер 🙂 Сред кратка обиколка из стария град, се настанихме в някаква бирария, която беше като пчелен кошер. Повечето германци седяха прави, едва можеше да се разминеш, нямаше абсолютно никакво място (не знам как успяхме да намерим свободна маса, която да побере всички ни ;Д) и всички говореха на много силен глас. Чак музиката заглушаваха. Решихме да опитаме тъмна немска бира, която се оказа доста добра и… Най-якото беше, че сервитьорът минаваше покрай нас от време на време и ако видеше, че чашата ти е празна, просто я взимаше и поставяше нова. Дори не пита искаш ли или не хаха… И в интерес на истината минаваше достатъчно често, че да не останеш без пиене. Още тогава казах на Сондата, че сигурно тази вечер ще е по-забавна и хубава от самата вечер на партито и се оказах прав просто… Поне аз много повече се забавлявах петък, отколкото събота вечер 🙂 Именно затова и не ми се прибираше толкова рано, но… какво да се прави.
Събота беше ден за пазаруване, съвсем нормално. Човек трябва да си изхарчи парите, за какво е дошъл в Германия я. Все пак бях обещал да посетя Кьолн с Иво и бившата колежка Зилке, та обещанието си е обещание и малко ме е яд за изгубеното време там. Духаше зверски щипещ и пронизващ вятър и умрях от студ. А Иво близо два часа прекара в снимане на голямата катедрала там (щом успя да напълни 2гб карта :Д). Именно това беше и причината леко да се изнервя като се върнахме в Дюселдорф и се срещнахме с другите. Всеки се спираше за малко или много в този магазин, в онзи магазин… И така времето си течеше, а аз исках да си намеря The Books of Blood на Клайв Баркър като за целта Зилке ми обеща да ме закара до една от най-големите книжарници в града, до която всъщност имаше и готик магазин.  В крайна сметка въпросният готик шоп ме накара да забравя за всичкото изгубено време през деня, защото така или иначе това беше МЯСТОТО за мене :Д Адски ме е яд, че не взех повече пари, но не очаквах да попадна на подобна златна мина. Магазинът беше много голям (близо 200 квадратни метра) и имаше супер разнообразни неща. Моя милост успя да похарчи към 70 евро и дори още толкова щях, но исках да си ги запазя за въпросните книги. Уви, книги нямаше 🙁 И все пак от този магазин си купих две мрежести блузи, Opheliac на Emilie Autumn… и…

и… това, което считам за доста добра инвестиция… Биографична, доста луксозна книга за Крис Пол (за които не знаят – Blutengel, Terminal Choice, Tumor, Miss Construction, etc). Най-якото беше, че ми направиха отстъпка от цената с цели 7 евро, само заради една джазга отстрани на книгата 🙂 (нещо, което няма да видиш да се случва в България). Самата книга е доста обемна, луксозна и много красива… на немски е, но какво от това… Супер много й се радвам :Д

Както започнах поста, тази година партито беше доста по-слабо от миналата. Адски много хора си тръгнаха след презентациите, а и сякаш не се забавляваха достатъчно, в това число и нашата малка групичка. Храната също беше много по-малко като разнообразие от предния път, и не беше чак толкова хубава, но пък шоколадовият мус беше много як :Д…
В момента гледам разни снимки от чужди апарати и се оказва, че съм имал доста сериозни дупки към края на вечерта, но то така става човек като смеси алкохолите :Д Дори не помня, че съм си говорил с някаква германка :Д Понякога е добре да има снимки, които да ти напомнят :Д
И все пак този път всичко беше по-зле, но пък шопингът поне за мене компенсира всичко. Следващата година, ако ни поканят пак, вече знам къде ще отида :Д Няма смисъл да посещавам други магазини.
На самото летище, на безмитната зона, като утеха за неуспешно намерените книги, успях да си закупя това:

Толкова за Германия 🙂 Избрани снимки във фейсбук 🙂