Весело изкарване на всички, които четат този блог и… ще се видим/чуем пак догодина 🙂 След по-малко от 6 часа ми е влакът за Варна, та… забавлявайте се в новогодишната нощ 🙂
The Big Bang… Over
Експлозия! БУМ!
Всичко се срутва… падат задръжки, падат скруполи… сгромолясва се системата…
Тътен! БАМ!
Следва опустошителна вълна, която не се интересува кой си и какъв си… Всичко следва своя курс според това, което природата му е определила…
Не, че има кой знае какво значение вече, но знам, че нещата са такива. Знам какво е и какво ще бъде. Вярно, че никой после не ме слуша и знам, че после пак аз съм виновен… нищо, че ясно и открито съм го заявил… И после всички са недоразбрали… Не мисля, че това е мой проблем вече…
Искам почивка… Искам разнообразие… Искам истината… Искам яснота… Искам точност… Не искам еднообразие… Не искам лигавщини… Не искам коварство… Не искам агресия 🙂
(Дали някой ще може да разкрие кодираното послание в горното изречение :ДДД)
Е, мина се още една коледа… Честитих на когото трябваше и на когото исках… Тази година ще трябва да се задоволят хората със смс-и… Нямах настроение да се обаждам и без това… Не отговорих на тези, които ми писаха на мене (двама души всичко на всичко… един от тях колега), за което се извинявам, но си казах по-късно, а по-късно така и не дойде… Честит рожден ден и на Юри… Надявам се, че купонът тази вечер е (и все още :Д) минал добре и сте се забавлявали… Благодаря и за поканата, но просто не ми се пътуваше до София, но, сега като се замисля, май щеше да е по-добре да бях :Д Но каквото такова…
Едно нещо обаче е ясно и макар то вече да се разпадна напълно съм адски благодарен на Пламен… Ако не беше той, сигурно сега щях да съм като брат си… А по-лошо от това не знам дали има 🙂 Колкото и да ти е странно, независимо дали някога ще ме разбереш… аз съм ти много задължен, пич 🙂 Просто нямаш идея колко 🙂
До скоро… ОСТ: Anathema – Lost Control…
Clan of Xymox Live in Sofia
Краят на концертната година беше поставен преди няколко дена с прекрасния концерт на даркуейв формацията Clan of Xymox. Като цяло не съм им някакъв огромен фен и отидох без каквито и да е очаквания (както беше и на Psyche) и може би това спомогна да се забавлявам наистина на макс.
След закъснение, на сцената се появи подгряващата група “Ревю”. Това сигурно единствената група, на която съм присъствал на едно 8-9 концерта вече и мога смело да заявя, че вече не са това, което бяха преди. Поне така ми се стори с изпълнението на първите 3-4 песни. Но към края сякаш започнаха да се отпускат (поне на мене ми се сториха сравнително сковани в началото) и вече спря да ми прави впечатление лошото. Много любима група са ми и не искам да говоря лоши неща, та затова и се радвам, че накрая успяха да спечелят симпатиите ми все пак. Това, което доста се набиваше на очи, беше ентусиазираното поведение на вокалистката. Мацката сякаш се забавляваше повече от публиката на моменти и определено сякаш допринесе за подобряване на цялостната атмосфера… (някъде четох, че поведението й било неадекватно, но не бих споделил това… всеки усеща и разбира музиката по-различен начин и виждането му е различно…)
Самите Clan of Xymox също излезнаха в много добро настроение на сцената и се радваха заедно с публиката. Напоследък бях на няколко доста дълги концерта и, както каза Милен, явно те ни разглезиха в това отношение. След около час групата каза чао и на мене ми се стори адски кратко това. Разбира се, те се върнаха цели три пъти с по две песни, което добавиха още над 30 минути. Така или иначе не знам текстовете на повечето им песни и не можех да пея с тях, а и с проблемите с прасците, се бях дръпнал по-назад. Въпреки всичко много се радвам, че изпълниха едно от най-любимите ми техни песни, а именно There’s No Tomorrow.
Като цяло атмосферата в клуба беше наистина много приятна и мисля, че това беше концертът с най-много познати физиономии на квадратен метър :Д Накъдето и да се обърнех все виждах някой познат. Което ми напомня да изкажа благодарности на Ангел и Жени за гостоприемството след афтърпартито 🙂 (резултатът – дънките и блузата ми са целите в бели котешки косми ;Д)
Наистина се получи доста добър концерт, за което адски много спомогна и атмосфера и хората 🙂 Толкова от мене, че имам адски много работа като за последен работен ден тази година 🙂 Весело посрещане на коледните празници на всички, които празнуват :Д
Here Comes the Light
Или с други думи, баси и смотаното време… ту топло, ту студено… и то не знае какво иска явно… Но на кой всъщност му пука за времето? На мен определено не…
След изключително изнервящия понеделник, съм сигурен, че ще последва и още по-гаден вторник (като знам какво ме чака утре…)… Просто ще бъде един ‘прекрасен’ последен работен ден за тази година… Всеки се сеща, че иска нещо, че му трябва нещо, в най-последния момент. Е, да, ама нещата не стават така… Проблемът е в мен и аз си го знам… Ако беше преди 5-6 години всичко щеше да е супер и щях да се опитам да угодя на всички, но… Времената се променят, хората се променят, дори аз се променям :Д И сега мога да кажа, че планирам да гледам само и единствено собствените си интереси, а ако те съвпадат с нечий други, идеално… Значи този някой има късмет :Д Всъщност не, и това не бих направил… Но пък звучи добре, нали? Въпреки всичко не съм чак такъв егоист, но… Всеки е малко или много егоист и нещо винаги го подтиква към това, което е изгодно за него…
Просто ми се иска утрешният ден да минава по-бързо и се надявам вечерта коледното парти на фирмата да бъде поне малко забавно… От сега трябва да започна да си повтарям да не пия много, че като си познавам “сериозните” колеги (тоест тези, които не се прибират преди полунощ), значи или някоя гнусна чалготека или не особено приятният ми “Ремикс”. Аз мисля да се правя на “несериозен” този път :ДДД
И също така е добре да не забравя, че трябва да напиша няколко реда за наистина приятния концерт на Clan of Xymox, който се състоя в събота 🙂 А сега, мисля да си занеса главоболието до леглото и да го приспя с някоя любовна песен хаха :Д
Movie Night 18.12.2008
От доста време не бях писал, та ето няколко филма 🙂
Frankenstein Unbound (1990)
Като цяло не мога да кажа, че този филм е нещо впечатляващо, но актьорския му състав е доста силен и точно той прави лентата малко по-интересна. Иначе самият филм е по едноименната новела на Браян Алдис и разказва за учен, който се връща назад във времето – времето на Франкенщайн – и се запознава с него… и неговото чудовище. В главните роли са Джон Хърт и Раул Джулия, като последния прави доста силна роля като Виктор Франкенщайн. Като цяло сравнително сносен филм, без нещо кой знае какво, освен актьорска игра…
Лична оценка: 5/10
Spiker (2007)
Някой спомня ли си онези смотани екшъни, които Мулти Видео Център и Тандем Видео разпространяваха на килограм преди десет-петнадесет години, с еднообразна история и без много мислене? Имаше актьори, които сякаш бяха абонирани за тях. Едно от имената беше Франк Загарино (познат на геймърите от филмчета между мисиите на Command and Conquer: Tiberian Sun). Този филм е именно неговото дело. И си нямате идея колко е зле просто :Д Единственото нещо, което прави впечатление, е самият актьор, защото с русата коса и белия грим, е наистина зловещ като сериен убиец. Останалото… Слашърът следва всички канони на жанра, като го клишира до смърт – група малоумни тинейджъри (разбира се, сексапилни мадами), изоставено място, убиец с тъмно минало, който иска нещо от една от девойките и тя дори не подозира в какви проблеми се е набъркала. Бла бла… те поне да можеха да играят тези деца… ми те и това не правят както трябва. А и финалната сцена… леле… супер малоумна беше 🙂
Лична оценка: 2/10
The Suicide Song (Densen Uta) (2007)
По принцип съм на мнение, че азиатските хоръри много по-добре поднасят напрежението и страха (когато има такъв) от американските си събратя. Но винаги има изключения. И това е едно от тях. За близо 130те си минути този филм беше адски бавен и скучен. Разказва за градска легенда за песен, която след като бъде изпълнена/чута/изпята човекът ще се самоубие. Но разбира се исторята към края малко се променя и ситуира върху определени персонажи и тяхното минало. Уви, прекалено мудно и бавно действие, което не е поднесено както трябва. Младите актьори също не ми допадна как се справяха с ролите си, а финалната сцена напълно утрепа каквото и да е положително от гледането 🙂
Лична оценка: 3/10
Толкова за сега… Днес имам чувството, че времето се движи ужасно бавно и досадно. Скучно е, отегчително е… Ужасно е просто!… Утре усещам, че пак ще кисна пред и в гарата някой и друг час, но така е… казах си, че тази година няма да се съобразявам с никой и нищо що се отнася до концерти и така и стана :Д То не може всичко да е перфектно 🙂 Дано афтърпартито продължи по-дълго… Само и гарата да беше по-близо хаха 🙂
Gothic 3: Forsaken Gods
Първо искам да започна с това, че следва един много хейтърски пост :Д Така, че който е попаднал на този пост съвсем случайно от гугъл и е фен на този експанжън, препоръчвам да спре да чете, защото после много ще ме псува (не, че ми пука особено де :Д)… Но пък и не знам дали човек с нормално мислене може да хареса това недоразумение на индийците от Trine Game Studios. Нищо чудно, че Pirahna Bites писаха на сайта на оригиналния готик, че нямат нищо общо с разработката на това… нещо…
Все пак аз, като един голям фен на цялата готик поредица, останах направо потресен от всичко, което тези хора са причинили на прекрасната игра. Вярно е, че Gothic 3 можеше да спечели приза за най-бъгава игра на годината, но беше адски зарибяваща и с порядъчно количество пачове (най-вече community пачовете) се оправяше в по-голяма степен. Самостоятелният експанжън обаче не мисля, че може да бъде спасен… Но да започнем едно по едно да изброяваме нещата:
1. Диалозите – Изглежда индийците са се опитали да спестят време и ресурси като използват старите реплики и запишат нови само там където се налага. Резултатът е, че повечето персонажи (основно тези, които имат нещо за казване… в това число и The Nameless Hero) имат по-два гласа. И макар да не звучи кой знае какво, на моменти е адски дразнещо. Реплики като “I am sure you have better things to do”, “Put down your weapon” и “There is nothing new here” са си от оригинала. И това като се комбинира с някой пищящ ирландски или британски акцент (особено на Орк, който преди това ви е казал с плътен и басов глас: “Put away your weapon, Mora”), се превръща в истински цирк.
2. Историята – признавам, че играх играта само 4-5 часа, защото иначе трябваше да счупя нещо от нерви. Като цяло се говореше, че този експанжън има за цел да попълни празнотите между третата и предстоящата четвърта част на поредицата. Дали това е така не знам, но доста глупаво обясняват как The Nameless Hero и Xardas не са на едно мнение относно развитието на света и затова се сблъскват в титанична битка бла бла… След което главният герой отново губи всичките си способности, но все пак започва от десето ниво. Това са 100 learning points, които авторите са поставили както на тях си им харесва. С други думи не особено хитро. А и ви разполагате с магия, за която нямате достатъчно Ancient Knowledge, но все пак можете да ползвате (логика!) 🙂
3. Предметите и тяхното разположение – има разни нови предмети, то остана и да няма. Макар аз да намерих само разни алебарди и тояги, сигурно има и други неща. Това, което обаче прави впечатление е, че ако знаете от предната част (тоест ако сте я преигравали 7-8 пъти като мене :Д), то сега ще ви е много по-лесно. Всеки един предмет и сандък си седи на познатото място и няма нищо променено или подновено. Дори ключови предмети си седят по-местата (като Wrath of Innos да речем :Д), но тях не можете да вземете, остават си на мястото и не се появяват в инвентара (не и Wrath of Innos обаче :д).
4. Картата и игровият свят като цяло – игровата част е сведена само и единствено до пределите на Myrtana. Няма нищо ново в интерес на истината. Единствено Gotha вече е възстановена и има хора в нея… но… нищо повече. С други думи индийците са взели готовия свят, орязали са го и са добавили малко укрепления тук и там и малко лагера. Пълна липса на изобретателност и въображение.
5. Куестовете и журнала – от горното следва и това. Из градовете почти липсват персонажи, които да ви дават някакви задачи. Има такива с уникални имена, но те в повечето случаи нищо не правят. Дори не можете да говорите с Gorn, които ръководи наемниците и нововъзстановения град на Gotha. (!!) Може би по-нататък ще се случи нещо, но все пак е глупаво да нямате кой знае какво разнообразие на задачи (нещо, с което предния Gothic беше много добър – бройката им беше просто огромна).
А на картата с репутацията и градовете няма никаква промяна. Пак можете да си кликате върху градовете и да си мислите, че там ще се изписват задачите ви, но… Няма такова нещо. Те просто си седят за красота. Тук нямате репутация, нямате нищо. Всички задачи се поставят под All категорията. Нямате дори Main такива. Луда работа 🙂
6. Системата за битки – това, което много се тръбеше преди излизане на експанжъна, беше новата система за битки. Авторите твърдяха колко подобрения са направили спрямо оригинала и незнам си още какви възхвали. Добре, че са те, че да има кой да ги хвали :Д
Всъщност това, което те са въвели е следното: щом ви свърши staminata, спирате да замахвате с оръжието си и гадовете могат да ви млатят както си искат :Д Направо гениално!
Освен това героят ви винаги ще замахва по посока на човечето, чието име е изписано над главата му – няма значение враг или приятел – ама винаги. Това прави битките адски дразнещи, особено като има и разни съюзници наоколо, защото в 90 процента от случаите все на тях налита :Д
Дребни неща като блокирани куестове и невъзможност за продължаването им (като например първата битка в арената в Cape Dun – гледайте да не се прецакате на нея, че край :Д) дори не искам да споменавам 🙂
Друго не мога да се сетя в момента, с което да оплюя тази “прекрасна” игра. Просто ще си чакам четвъртата част и ще се опитам да забравя за това недоразумение…
gothic.bg – Evolution/Degradation in Design
След месец мъка, рисуване на фотошоп и безкрайна почти битка с интернет експлорер (умрете, автори негови :Д), най-после сайтът започна да придобива някакъв представителен вид; има още разни неща за оправяне, но вече има светлина в края на тунела хехе 🙂
И все пак… нека покажа няколко картинки от кратката му еволюция или деградация… зависи от гледната точка. Доста различни идеи имаше, доста отпаднаха, други се промениха, а трети така и не бяха интегрирани… но… каквото такова… Идеята за семплост и опростеност поне мисля, че беше постигната…
Най-първата версия:
Радикални промени, свързани с цялостния дизайн:
Малко обяснителни бележки и леки промени:
И версия 1.3, която имаше сравнително завършен вид…
Ами, това е засега… До две седмици трябва да се появи и сайтът на неговия си адрес ако всичко мине както трябва 🙂
A Glimpse of Sanity
Това беше най-дългата петък вечер през живота ми сигурно… Излезнах в 21 часа петък и се прибрах 12:30 на обяд в събота… Но беше адски забавно с тази девойка, чието име в момента ми убягва (Нада? Неда?)… Интересно е как може да си на 19, да си с някого от 13 годишна, да твърдиш колко много го обичаш, да го псуваш с най-долни изрази, той да се държи ужасно с тебе (по нейни думи :Д), и да продължаваш да се натискаш към този човек… Човешките драми са нещо удивително понякога :ДД Но както и да е… Трябваше да се занимавам с нещо все пак :Д Но Явор просто с култовото “С кого разговарям?” и отговор “С баща ти”, беше черешката на вечерта. Няма начин просто да се закопаеш по този начин сам ;Д Дори не ми се мисли обаче как е изкарал съботата на Пампорово на фирменото парти с колегите си хаха 🙂
Понякога обаче се чудя какво би станало ако се случи еди-какво си… Крачите бодро нагоре-надолу пред една спирка, слушате Leaether Strip и чакате да свърши прожекцията на новия филм с Киану Рийвс и… силен звук, чупене на стъкло точно зад вас. Но не се обръщате, защото сте се стреснали или защото нещо ви е уплашило, а просто един такъв любопитен инстинкт ви кара да се завъртите. А на метър, метър и половина макс, зад вас една сива на цвят кола ви се “зъби” злобно и се е насочила към вас. Друга, бяло BMW в случая, в “бута” отзад 🙂 “Движеха” се сравнително бавно, но достатъчно, че да ви бутнат на земята ако ви ударят. Какво ще направите в този случай? Ще се паникьосате ли? Ще направите ли нещо въобще? Страх? Уплаха лека? Или просто ще отстъпите бавно две крачки в страни и ще оставите колите да продължат своя път? 🙂 И все пак беше интересна гледка.
Горкото момче, което караше бялото BMW… подскачаше, кълнеше, викаше… Не му беше хич лесно. Нямаше пострадали, освен трите коли (две спрели на спирката, които той забърса, и неговата, чисто нова :Д)… Но така става, като не гледат хората къде карат, а се разсейват с… вдигането на прозорци… Но, друга ми беше мисълта… Но май е по-добре да не мисля по този въпрос :Д Чудя се собствениците на другите две коли как ли ще реагират като си видят собствеността :Д
Важно е да има “случки”, че иначе човек може да умре от скука. А този беше доста дълъг и евентфул уикенд 🙂
Friday Ending
Двадесетина минути… минус… отброяваме 🙂 А после?
Силна ли е достатъчно човешката воля? Можеш ли да издържиш на изкушението? Колко силно може да бъде изкушението? Ами малкото вътрешно часовниче, което крещи с включена аларма непрекъснато… подлудяващо, особено след девет… Дали не е болестно състояние? :Д Една крачка напред, две назад… И после една назад, две напред (трябва да са три, ако искаме да нулираме ефекта на първото действие, но това няма да се случи :Д)… И после всичко започва отначало… Може би, а може би не… А дали има смисъл вече е друг въпрос. Новите неща също са хубаво нещо, но не всичко ново може да бъде красиво…
И трети сезон на Zero No Tsukaima да се избягва :Д Още по-дразнещ и досаден е станал този сериал…
Петнадестина минути… минус… отброяваме 🙂 А после?
И за финал на днешния работен ден и седмица… Поздрав с After Forever и Ayreon и песента, която правят съвместно: Who Wants to Live Forever
Top 10 Best Albums 2008
Линк към предната класация: 10-6 / 5-1
А, ето и таз годишната:
10. Opeth – Watershed
Добре, че беше Люси да ми напомни за съществуването на този албум, че бях тотално го забравил… Лично мене много ми харесва как групата редува бавни акустични мелодии с тежки прогресив дет рифове. Още с Damnation пичовете показаха, че умеят да правят бавна, акустична и много нежна и тъжна музика. И комбинират това с “грубите” мелодии просто перфектно.
9. Doom:VS – Death Words Speak
За този албум вече съм казал достатъчно, няма да се повтарям. Но е интересно, че в топ 10 влезнаха и двата албума от тази година на Йохан Ериксън :Д
8. Ayria – Hearts For Bullets
Прекрасен албум, без никакви претенции. Мелодичен на моменти, агресивен по един особен начин на места. Така и не намерих време да напиша няколко реда, но явно така и ще си остане 🙂
7. Girugamesh – Music
И за този албум ми се искаше да напиша нещо, но и тук ще си остане само с тези няколко думи. Новият албум на японците си е в същия стил, същите мелодии, същите вокали. С други думи – още от същото, но по един неомръзващ и недразнещ начин 🙂
6. Haggard – Tales of Ithiria
Писал съм достатъчно. Доста добро завръщане, а подплатено със страхотния концерт, нямаше как да не поставя този албум тук 🙂
5. Flowing Tears – Thy Kingdom Gone
Още едно много силно завръщане. Предният албум с новата вокалистика не ме впечатли особено, но този адски много ми хареса. Поста за повече инфо.
4. L’Ame Immortelle – Namenlos
Това спокойно мога да нарека най-голямата изненада за тази година :Д Просто след предния албум на групата, който беше адската боза, бях я отписал. Но ето, че те изненадаха доста народ като направиха крачка назад към творчестото си и започнаха да смесват старото с новото си звучене, за да създадат наистина силен албум.
3. Oomph! – Monster
Само като си помисля как щях да пренебрегна този албум :Д Просто невероятен… Още не мога да спра да го слушам 🙂
2. Silentium – Amortean
Ми… не е на първо място хаха 🙂 Албумът наистина е много добър, но просто нещо му липсва…. Нещо в него не звучи както трябва, за да бъде номер едно… Няма да говоря повече… казал съм достатъчно в поста.
1. Draconian – Turning Season Within
Като казах, че това се очертава да бъде претендент за албум на годината, дори не подозирах, че ще спечели първото място… Но е факт. Първият албум, който излезна през тази календарна година, се оказа и най-добър 🙂