Сега следва един пост от онези, които “умниците” хич не харесват, защото пълнел интернет пространството с глупости и като си търсели нещо из интернет, разбирате ли, им се появявали купища ненужни резултати. Те (резултатите) водели към подобни постове, които изскачали на по-горни позиции и само им губели времето… Не помня къде го четох това, но някой идиот, който със сигурност си няма друга работа освен да се прави на интересен (колко много хора само се връзват на тези глупости, чак не е истина) ще да го е казал 🙂
Както и заглавието си подсказва, това беше един адски, мега, гига, хипер, ултра пропилян уикенд. Дори ме домързя да слезна долу до магазина да си купя нещо за пиене… Тцтц…
Изгледах около десетина филма, от тъп по-тъп (до сега мисля, че не бях успявал да гледам цели две заглавия, които да оценя с 1/10 за една вечер :Д – това си е рекорд), първи сезон на един сериал и приключвам втори на друг. С други думи не съм мърдал два дена от вкъщи, защото на хората не им се излиза, всички са уморени и искат да си почиват в събота вечер 🙂 Ейнт дат фъни! Анимета и игри реших да оставя на заден план, че да намаля малко бройката на натрупали се филми и сериали на харда и… мисля, че се справих изключително добре. Разбира се, сега се чувствам много по-тъпо от обикновено, а аз си се чувствам тъпо през повечето време :Д
Все пак успях да свърша едно нещо, което беше повече от задължително, а именно да напиша (четири часа ми отне ;д) подробно хауту за работа с новия интерфейс на ключови думи и пращането им на Google Adwords. С други думи как да се извършат почти всички възможни операции и комбинации със скрипта. С което се надявам да намаля поне на половина малоумните въпроси, които ще възникнат сред глупавите ми колеги в Германия.
Това, което обаче не успях да свърша, а трябваше, беше довършването на новата версия на gothic.bg. За съжаление ме домързя прекалено много и ще я оставя за утре. Та се надявам вторник да стартира бетата.
През февруари смятам тотално да игнорирам студа (ако ще да се превърна в ледена висулка) и да посетя партито по случай трите години dark.friends-bg.com (което е през прекрасен четвъртък, та ще последва един изключителен петък на работа :Д) и концерта на Paradise Lost, за който беше ясно, че ще е задължителен. Това ме подсеща, че Нова Музикална Агенция са обявили нещо, което, ако наистина се осъществи (имайки предвид “миналото” на организаторите), ще се превърне в събитието на година за мене. За какво говоря ли? За концерт на британската група Anathema, много ясно :Д Мога само да стискам палци от сега, а на 12ти, като отида до София, мисля направо да рискувам и да си закупя билет. До 6ти май има много време, но…
И след като споделих изключително забавния си уикенд, защото знам колко много хора се интересуват и искат да знаят, е време да се върнем към “прекрасните” филми, защото имам още доволно количество от тях.
ПП: Толкова ме мързи в момента, че не ми се слиза да си взема пакета с бирения фъстък :Д Животът е жесток!

Преди, като започнах да си лакирам ноктите, хората ме гледаха изключително странно – кой с отвръщение, кой с любопитство – като първите сравнително доминираха над последните. С времето обаче свикваш и дори ти става забавно. Особено като човек погледне неволно към тебе и отмести глава, но, осъзнавайки и асимилирайки в последствие какво е видял, след това рязко се опули срещу ръцете ти :Д
Разбира се, това доведе и до сравнително проблеми сред семейството и, най-вече, приятелите. Сред вторите беше изключително болезнено, защото много от тях спряха да ми се обаждат и да контактуват кой знае колко с мене, като всеки път като се видехме не пропускаха да попитат кога ще спра да се лакирам (под една или друга форма)… Но и с това се свиква, щеш не щеш. Който не иска да ми е приятел, изборът си е негов 🙂
Не че ситуацията е подобна, но до някъде усещането е същото що се отнася до хората по улиците. За щастие поне тук няма да има гореспоменатите проблеми, а дори напротив – повечето дори харесаха новата ми придобивка, за която писах в поста за Германия, а именно това. И все пак, докато вървя по улиците, отново улавям онези погледи, но този път поне любопитството доминира. Разбира се, отново се срещат и погледи на отвръщение, все едно ходя гол по улицата, но… Сега ми дори ми е още по-забавно като гледам глупавите погледи на хората. Ако обаче при ситуацията с лака ги разбирах до някъде (Все пак повечето хора, колкото и да го отричат, са изключително консервативни щом опре до орпеделени… неща – като момче с черен лак на ноктите да речем ;Д), сега определено ми е странно и на мене. Какво толкова има в едно дълго до земята палто? Кожените каишки в предната част? Или дизайна на дрехата, който се разширява от кръста на долу, а не пада равно като шлифер да речем?
Днес дори една патрулка замалко да не успее да вземе завоя навреме, защото и двамата униформени вътре се бяха заблели по мене :Д Както казах, забавно е 🙂 А и най-вероятно и с това ще свикна (макар да си мислех, че съм :Д).

You build a dozen roads, but do they call you Connor the road-builder? No. You sire six wonderful sons, but do they call you Connor the child-rearer? No. But you fuck one sheep…

Просто исках да отбележа първи си пост с “новия” интернет 🙂 И това старо ирландско поверие (дали му се казва поверие всъщност? :Д) ми се стори подходящо…
С други думи най-после си прекарах интернет в нас. След десет месеца почти без него, вече и аз мога да се похваля с наличието на нещо, без което не мисля, че хората трябва да живеят ;Д
А с наличието на интернет мога да задвижа куп проекти, за които той бе наложителен… Освен това ще мога да инсталирам и няколко игри, които искат нет по време на инсталацията си :ДДДД
Да живее интернета :Д

Експериментът, който започнах и, който предизвика много неодобрителни възгласи около мене, се оказа провал. Чисто и просто пълен и абсолютен провал. Но не защото е труден и не може да бъде осъществен. Точно обратното всъщност. Оказа се прекалено лесно и елементарно за постигане. Не това беше първоначалната идея, за съжаление. Надявах се, че ще има предизвикателство, че ще опитвам да се противопоставя… Ама не :Д Вече няколко пъти без никакви проблеми се справям с елементарната задача… Затова е време да променим леко правилата, време е да направим малко по-интересни залозите. Макар, че като гледам с каква лекота изминаха 19 дена от началото и нито капчица предизвикателство, нещо ми подсказва, че и дори с тези добавки, пак няма да е проблем… Но така поне реално ще има смисъл в цялата процедура и… С постепенното месечно усложняване, може и да стигна до момент, в който всичко ще стане прекалено невъзможно и ще го зарежа… Но ще видим… Нищо не се знае 🙂

Както и в Холивуд обичат да правят с един успешен филм, и ние се завръщаме с трета част на пътеписите ни до Дюселдорф. Сагата ни вече се превръща в трилогия – може би завършена, а може би не… Но, както вече споменах, дори и да има (изненадваща) четвърта част, аз лично имам усещането, че няма да участвам :Д Но да оставим това на страна. Някои хора знам, че ще очакват този пост, а както и научих, ще досаждат на други, за да им го преведат (:)). За съжаление обаче тази година формата няма да бъде като предните. Няма да се опитвам да преразказвам подробно събитието и предществащите го дни; няма да се впускам в кой знае колко дълбоки подробности и, най-сигурно, ще се въздържа от прекомерно оценяване на персонажите, които взимат участие в тази история. Причините, както научих през годините, а и продължавам (и ще продължавам) да разбирам е, че доста колеги попадат на постовете ми по един или друг начин, ама не си признават… и после кой какво разбрал, как разбрал, как е интерпретирал написаното и прочие… Предпочитам да избегна недоразуменията, защото тази година, за разлика от предните две, нещата бяха малко по-различни (В какъв смисъл? Не уточнявам! :Д).
Гълтаме Колдрекса (с бонбонче, шоколадово, от Своге); автобуса; самолета; наетите коли; БАМ – забързан кадър. Дюселфорф (малко аналогия с култовия „Гепи”).
Всъщност може би най-основният ми проблем в случая беше, че още от сряда бях доста болен – главоболие, температура, болки в мускулите, зверска кашлица, гадене и каквито там симптоми са прилежащи за настинка. (Май само гърлото ми се размина :Д).
Тази година обаче отидохме в Германия сравнително рано (три часа тяхно време си бяхме в хотела), което „изискваше” работни срещи с персонала… Аз лично нямаше нужда да се срещам с който и да е, но… Реших, че задължително трябва да присъствам на срещата на Иво с Марко и по-точно частта, която засяга Висомп2, за да мога да свалям на земята втория и да напомням на първия, че сроковете за всяко отделно нещо трябва да бъдат отделни, а не да се „squeeze”-ват в едно. И тъй като нямам абсолютно никакво уважение спрямо Марко, не ми пречеше да го прекъсвам и да настоявам за своето когато това се налагаше. А при него не е особено трудно да го накараш да се съгласи. Дали ще го спази е друг въпрос, ама само да посмее да не го направи.. един път изпита гнева ни, нека пак се пробва 🙂
За съжаление времето за този човек явно е едно имагинерно понятие, което не съществува в реалния живот (или поне в неговия свят) и по едно време се улових, че блея как вятърът си играе с натрупалия сняг по перваза на офиса на шестия етаж. Забелязах също така, че и Герито смело се бореше с нарастващото желание да заспи на стола си.
Срещата с Марко тотално скапа и без това разклатеното ми здраве и с всяка изминала минута ми ставаше все по-зле и по-зле… и сметнах, че разходките по-късно вечерта могат да бъдат пропуснати…
Черна точка! Черна точка! Черна точка!
Малко хубава музика (албумът In Your Room на Anneke Van Giersbergen & Agua De Annique) кратка нощна дрямка и на сутринта установих, че поне главоболието вече го нямаше… Само кашлицата се държеше смело, но кой го е грижа за нея, нека си вика там… като глас в пустиня.
Признавам си, че бях сравнително въодушевен за този ден. Готик шоп-ът беше най-основната ми цел и спомените ми от миналата година бяха за нещо неземнно и прекрасно. Бях подготвен с много пари за харчене. Зилке версия 2.5 (I guess you will be the only one that will understand what that means :D) се появи към десет часа и… общо взето ми направи подарък – най-ценната придобивка от цялото пътуване. (Thank you! I appreciate it and won’t forget it. I promise to make it up to you when you come in the summer!). Кликнете тук, за да видите за какво говоря.
Готик шоп-ът обаче ме разочарова до някъде. Сякаш миналата година са се отървавали от много стока, която не им е трябвала вече, а между която имаше страхотни неща. Тази година разнообразието сякаш липсваше, имаше много неща, но предимно 2-3 модела и по-много бройки и размери (това прави магазина да изглежда пълен, но не и богат). Миналата беше точно обратното – множество разнообразни дрехи по 1-2 бройки. Много бързо ми стана ясно, че плановете ми за харчене на много пари няма да се осъществят. Но не можех и да си тръгна без да купя нищо. Трябваше да купя нещо, по дяволите! В интерес на истината вниманието ми беше привлечено от нещо, което дори не съм напълно сигурен дали ще успея да приведа във вид, който да ми пасне и колко ще го нося (ако го нося въобще), но пък много ме кефи. Цък тук, за да видите за какво става дума. Струваше адски много пари, но вместо да купя няколко дребни неща, нека бъде едно голямо. Плановете за дискове и аксесоари за играта на gothic.bg също се сгромолясаха с гръм и трясък след като установих, че аксесоари почти и напълно липсват, а дисковете първо нямаха много общо с готик музиката (по-скоро всякакъв вид метъл, но не и готик), и, второ, бяха все стари – един или два албума имаше от 2009та година. Но поне се докопах до limited edition на Nekrolog 43 на Diary of Dreams, което представлява много стилна черна книжка с черен диск на последната страница.
За мое щастие упорството ми да посетим книжарницата бе възнаградено (And you wanted to skip it :D). Първо искам да покажа снимка на това в пълния му размер (кликнете снимката за пълен размер):

А ето тук можете да видите всичко, което си купих (Знам, знам, Пратчет… какво да се прави… ама тия немци имаха адски много, баси :Д).
Смея да заявя напълно отговорно, че това беше най-хубавата част от тази визита, а и се сдобих с няколко неща, които няма от къде да се намерят в България. Разбира се, това нямаше да бъде възможно без любезното съдействие на Зилке, за което още един път благодарности  (А и като се има в предвид какъв студ беше там, колко удобно беше, че разполагахме с кола :Д)
„I wanna leave but they won’t let me out”
Party time. Ризите загащени. Вратовръзките стегнати. Коланите притискат коремите. Косите зализани. Изключенията игнорирани.
Като изключим презентацията, която ние, неразбиращите немски българи (повечето де), просто гледахме и се радвахме като по сигнал – като другите се радваха и на която бяхме споменати още по-мизерно от миналата година, този път партито може да бъде наречено наистина парти. Хората се забавляваха и то наистина се забавляваха. Дансингът до 2 часа (докато аз бях там) беше почти пълен и имаше достатъчно хора. Нямам какво да коментирам повече по самото парти, защото този път леко се дистанцирах от всичко (по ред причини), но пък миналата година аз сигурно бях единственият от наште, който се забавляваше… Нека си сменим местата този път. Евала на Митака, само това ще кажа, той достойно зае моето място от предната година :Д Беше много забавно да гледам реакциите на колегите щом разбереха, че не пия алкохол вече (даже отказваха да повярват :Д), но фактите са си факти. И съм изключително доволен от което. Единственият недосатък на това е, че сокчето много бързо върви и за цялата вечер сигурно погълнах над 10 литра течности :Д Любопитно ми е дали волята ми е досатъчно силна и колко силна е в действителност (тоест, колко ще изкарам така :Д; решил съм поне една година, ама да видим ;д)
Важното е, че хората се забавляваха, а аз съм доволен, че се снабдих с няколко много ценни книжки. И без това на мене други хубави неща не се случват, ами поне да попълваме колекцията.
Разбира се, не можем да не отчетем и най-голямата трагедия, която се случи малко преди самото парти – опитах се да изкарам memory stick-a от PSP-то, при което малко от пластмасата в предната част се отчупи и май-остана вътре в слота :/. (Трагедия) Сега трябва да видя дали въобще информацията може да бъде извлечена от тази карта, защото ако не… 110 игрални часа на Dissidia на боклука (Това са четири дена и половина от живота ми, еййййййййй). Определено няма да мога да го преживея. (Виж тук)
И тъй като гледам, че вече минава 12 часа, а утре е работен ден, стига толкова.
Както е типично за всяко едно продължение, и това няма да изневери на максимата и ще бъде по-слабо от предшествениците си. Мисля, че това стана ясно на всички. Ама ме мързи за повече и без това :Д