Как просто не ми се седи в момента в къщи! Няма толкова подтискаща обстановка! Честит ми рожден ден, мда…
Прекалено обаче съм изморен, че да излезна сам просто ей така (правил съм го и помня, че не беше особено забавно)… Защо въобще ми е толкова гадно? Мразя рождения си ден просто… Благодарности на всички, които се сетиха! Тази година просто е брутално… Не съм очаквал от някои хора даже едно ЧРД да не кажат… Може би затова ми е толкова гадно, като се има в предвид какво аз съм правил за тях…
А, майната му на всичко… Мисля да си лягам така или иначе, че последната нощ не съм спал особено 🙂

Тъкмо човек си мисли, че минава едно, а то се задава друго… Тъкмо изкарах една седмица с яко възпалено гърло и проблеми с преглъщането и ето, че от вчера носът се запуши нещо и потече, та сега си имам проблеми и с дишането. И, разбира се, за да е пълна картинката, кашлицата трябваше и тя да стане още по-гадна и зловеща 🙂 Но явно така и трябва да бъдат нещата…
Вече не съм много сигурен, че ми се ходи на прощалното изпращане на Нина в петък (но ще отида от уважение), а за събота определено вече нямам желание. Как само се завъртат нещата понякога. Винаги съм смятал себе си за доста студено и безчувствено същество, но през изминалия месец (месец, който по принцип не харесвам по ред причини, но тази година, както никога, той беше повече от прекрасен) успях (по-скоро успяха) постепенно да събудя в себе си … нещо. И аз не съм много сигурен какво, но пашкулът, който бях увивал около себе си в продължение на 7-8 години (след нелепото самоубийство на един от най-добрите ми приятели) бавно започна да се пропуква. И аз се старая, определено се старая, но явно по-скоро съм си мислел, че се старая… Или просто съм се замозаблуждавал. Едно изречение снощи ме жегна като нагорещен въглен и определено ме натъжи. Сега трябваше да съм на лекции май, ама нещо и за тях нямам никакво желание.
Още нещо трябваше да казвам, ама сега ми изскочи от ума… като (ако) се сетя ще си едитна поста.

Има неща, за които колкото и да се подготвяш, колкото и да си мислиш, че няма да те изненадат… те все пак те удрят като мокър парцал през лицето и те сварват напълно неподготвен…
Нима е възможно човек, с който сте били толкова близки и сте се разбирали само с поглед, ей така изведнъж да прояви пълен непукизъм спрямо тебе? Трябваше да разбера, че се е върнал от Германия чрез грешка – опитвал се да звънне на друг, ама уцели мене :Д… Нито сме комуникирали особено през последните няколко месеца (не е това причината, защото и преди не комуникирахме особено докато беше в Германия, ама като си дойдеше нямаше никакви проблеми) та не съм казал или направил нещо, с което да настроя този човек срещу мене… Или ако не срещу мене, то доста неутрално и студено спрямо мене… Просто си беше адски изненадващо, най-малкото защото точно от този човек не съм очаквал подобно нещо… Явно при мене има доста значителна тендеция да си губя приятелите и то без да се налага да правя каквото и да е… :Д Странна работа… Защо ли в момента из главата ми се завъртяха някакви черни бакардита? :ДДД
Но както и да е… такъв е животът явно… Както се казва… shit happens 😀
Айде, лека нощ 🙂

Just for safekeeping 🙂