Month: December 2007

~Newest Year~

Добре ве, защо точно днес трябваше да ме налегне такова безсъние? От половин час си блъскам главата с надеждата ако не ми се доспи, поне да изпадна в несвяст :Д Уви, нищо такова не се случва и не се появяват признаци на сън. А точно сега много искам да заспя. Просто прекалено много мисли ми се въртят из главата, които водят до все по-гадни последици – мисли за това, което беше; мисли за това, което можеше да бъде; мисли за това, което няма да го бъде; мисли за това, което ще бъде. И колкото повече си мисля, толкова повече в мене се загнездва едно такова предварително чувство за утре (вече днес всъщност) вечер – 31ви. Мисля си, че ако не друго, най-малкото атмосферата ще бъде адски напрегната и тягостна, заради нещата, които казах онази вечер. С други думи ми се струва, че няма да бъде много забавна вечер. Искрено се надявам да греша, но просто…


Хороскоп?

Днес е напълно възможно част от вас да са критикувани за поведението си напоследък от интимната си половинка. В този случай може би разговор на четири очи ще помогне да премахнете някои бариери спуснали се между вас в последно време. Жестове на внимание и признания за любов от сърце ще свършат чудеса за вас.

Хах… как да се смееш на подобен хороскоп :Д Добре, че не вярвам на такива неща, че иначе сериозно бих се притеснил… и аз, и въображаемата ми интимна половинка :ДДД


MySpace Error :)

untitled.jpg

Хаха… хванах ли ви :Д


The only way!

Направи едно хубаво или добро нещо и то бързо се забравя. Сбъркаш ли обаче и ти остава белег за цял живот, който ще бъде сочен и никога забравен. Защо така питам аз, но не мисля, че искам отговор.


1037


OMG

Това си беше баси и вечерта просто… всъщност най-вече краят й :Д
Първо искам да кажа нещо, защото просто се чувствам длъжен. Станиславе, ако прочетеш този пост, просто не се сдържах снощи. И също така този път не съжалявам за нищо. Първо, че Таня се обади, както обикновено, абсолютно не на място и неподготвена, но пък и да ми се прави на интересна и да ми говори по този начин…. Ай мерси 🙂 В момента дори не помня какво си говорехме, ама не е като да бяхме особено трезви все пак. Може и да е било нелогично (аз пък обичам нелогични неща), но все пак това не и дава право да се намесва по този начин. И без това на нея и стана навик всеки път да се цупи и мръщи за нещо. Само, че аз не смятам да я оставям да ми разваля вечерта… Та да внимава на нова година :Д
Но якото беше в последствие… Както се оказа моя милост си беше загубил дебитната карта и си нямах даже идея къде. И както си седя аз в Даяната и си ям супата, звъни Савата. Какъв е шансът да си изгубиш дебитната карта по средата на центъра и някой познат просто ей така минавайки от там да ти я намери :ДДД Просто едно голямо благодаря за което. Чак не можах да повярвам, че наистина я е намерил в първия момент. Сериозно, останах потресен :Д Пълен филм 🙂


Just a thought… in slow-motion

“The oldest and strongest emotion of mankind is fear, and the oldest and strongest kind of fear is fear of the unknown.”

–Howard Phillips Lovecraft

(bow)


Second Hand Faith

То не било чак толкова лошо съвсем сам в дъното на офиса в най-тъмната му част :Д Гледайки как другите 3ма души, които заедно с мен са на работа в този прекрасен ден, също симулират дейност 🙂
Нека честитим имения ден на всички, които празнуват днес… Да им е честито!
Предполагам, че в нас и тази вечер, както беше и на Коледа, ще цари една псевдо празнична атмосфера (брат ми има имен ден просто) от която по-скоро може да му се доповръща на човек, отколкото каквото и да е друго. Приоритетите на хората понякога се разминават и реалността може да се слее с фантазията и глупавите вярвания на един индивид  да придобият чудовищни пропорции.
В нас ще е просто страхотно. Някой да иска да заеме моето място :Д До преди около час си мислех да си остана в къщи и да изтрезнявам след тежката снощна вечер. Сега обаче офертата за ПИФ в Петното ми се вижда… офертна :Д Какво пък… по-добре от къщи… пък и е наблизо. Само един мост разстояние :Д


Visualisation

Ето и снимките от Германия… това са да речем 99 процента от всички снимки, които бяха правени от тръгването от Пловдив до връщането пак тук. Няма да се задържат много дълго, че прекалено много място изяждат (не че засега ми е притрябвало де)

http://silentium-bg.com/germany

Вече ги няма…


One Year From Now…

Гледам сега снимките от миналата Коледа. Жалко, че тези времена вече никога няма да се върнат (поне аз така си мисля де). Беше “забравима” и “тежка” “абсолютно” “ванилова” вечер в NoSense-а 🙂
Този път обаче нещата са различни… Въпросът, който в такива случаи човек би си задал, е “Кое се промени?”. Една година не е чак толкова голямо парче време, но пък и от друга страна предполагам, че е огромно.
Я да видим сега кой филм ще гледаме тази вечер :Д


best ark server hosting