Month: October 2010

ArcaniA – First Impressions

October 19, 2010
games
2 Comments

Интродукция:
Искам да започна с факта, че това са само първи впечатления. Играх около два часа снощи и минах първия остров (плюс малко от втория) и на базата на това искам да споделя малко наблюдения върху новата част от Gothic поредицата. С течение на времето много от нещата, които ще напиша тук, вероятно ще се променят, нови ще се зародят, други ще отпаднат. Всичко тук е мрънкане на прима виста и съм 100% убеден, че мнението ми ще се промени много до края, който сигурно ще е след някоя и друга седмица. Ако не ме домързи прекалено много тогава може да има по-подробно ревю.

Special Edition Contents:
Винаги съм твърдял, че специалните и лимитираните издания са нещо много яко. Когато имат наистина хубаво съдържание де. В случая на Аркания мога да кажа, че си струва. Успях сравнително бързо да направя преордър на PC версията от ozone.bg и ето какво можете да получите като бонус с играта:

Имаме си голяма и хубава черна кутия (размер около А4), за която пише, че е от изкуствена кожа, ама то си е чист картон :Д Просто имитира кожа. За сметка на това в центъра има едно готино стъкълце, което наистина успява да отрази светлината :Д
Имате малък двустранен плакат на главния герой (от другата страна картинката е същата като тази на обложката на dvd-то).
Това в ляво на снимките е карта на света, която наистина е от плат, както си и пише. Обаче така некадърно е изрязана (вероятно да имитира карта на пътешественик ли, де да знам), че непрекъснато й пада по някой и друг конец. Та ако не си я пази човек, може след време напълно да се разплете.
В дясно до играта можете да видите самозалепващ се стикер (размер А6) с логото.
Пред него пък имаме картонена кутийка със саундтрака на играта. Не съм го слушал, та ще си спестя коментарите.
И на последно място, но не по важност, са двете книжки – едната с разкази (изправената в ляво от кутията), а другата с арт. И двете нямат нищо общо с това, което показват по всички картинки. Много по-хубаво са направени. Кориците им са от изкуствена кожа и са много добре направени. Разказите не съм прочел още (един имате и в самото ръководство на играта), а самия арт е подобен на този, които има в extras менюто като стартирате Arcania.
Та толкова за съдържанието на специалното издание. Време е да обърнем внимание и на самата игра.

Първи впечатления:
Историята на самата игра не започва особено впечатляващо, но съм в самото начало, затова и не смея да коментирам обещанията за “история в традициите на готик поредицата”. Главният герой е влюбен и иска да се ожени за любимата си. Обаче в последствие паладините на краля нападат и избиват цялото село. Той обаче не е това, което изглежда и има скрити заложби за магьосник. Затова, след като удобно тези заложби биват събудени в правилния момент, той тръгва да си… отмъщава.
Дали защото е първи остров или нещо като встъпление, но картата е изключително малка и на нея няма абсолютно нищо за правене освен зададения текущ куест. В по-голямата си част дори тя не е и достъпна. Но се надявам, че това ще се промени щом веднъж отидем в основната карта. Макар, че островчето, на което попаднах след това, не беше кой знае колко по-голямо (е беше де, но все пак не приличаше на основния свят) и пак нямаше чак кой знае какво за правене (явно има още встъпления преди да Ви пуснат в свободно ходене където си искате). Това е и първото нещо, което прави впечатление спрямо предишните готик игри – (поне в началото) светът не е отворен и нямате много избор за обикаляне. Не става много ясно и дали можете да се връщате в предишните местности (в случая визирам стартиращия остров), но предполагам и това ще стане ясно в последствие.
Но всичко това са дребни неща. Нека минем по същество. Аз лично си признавам, че не съм чак такъв фен на hack n slash игрите, но първото нещо, за което ще се сетите, щом погледнете интерфейса, е точно такава игра. Долу са Ви подредени баровете със стамината, здравето и маната, а под него тях има линийка с опита, който трупа героят Ви. Около тях пък са слотовете за бърз достъп на предметите. Бойната система също е много по-опростена от преди и напомня на екшън ориентирана игра. С едното копче удряте, като героят има право на 4 или 5 удара, след което му трябват 2-3 секунди да се възстанови (да си почине) преди пак да замахне. Има умения за увеличаване на тази бройка, но за това малко по-надолу. С второто копче блокирате (ако имате щит, предполагам), а също така в комбинация с някоя от стрелките можете да правите салта и да избягвате ударите на противниците си. Това от една страна прави битките много по-динамични от преди, но от друга пак навява спомени на hack n slash. Някои определено може да намерят това за плюс, а други за минус. Аз лично съм от вторите 🙂
Екранът с уменията е другата най-съществена разлика. Вече при качване на ниво не трупате точки, с които след това да покачвате уменията си. Няма нужда да търсите учители, които да Ви учат на каквото и да е. Имате скали с умения, които са ограничени от текущото ниво и по три точки за разпределяне при всяко ново качено ниво. Разполагате с три вида магии (които стават достъпни от 4то ниво някъде), но като гледам, започнете ли с една, просто е безсмислено да хабите точки по останалите. Между всяко умение от отделните скали има 4-5 точки разстояние, което ще рече ниво-ниво и половина. Можете да изберете да сте чист боец, да се насочите към по-сигурен подход като стрелец или магьосник. Предполагам, че точките няма да Ви стигнат за всичко така или иначе. Това, което най ме притеснява, е, че всички скали на уменията приключват около 16то ниво. А след това? Искрено се надявам това да не е някакъв таван, а просто уменията да приключват до там, което от друга стана и това е тъпо, но… Все пак…
Смея да кажа, че за момента не съм особено очарован от промените, но пък от друга страна играта все пак зарибява. Има си своите недостатъци, но ще я изиграя до края й. В момента съм все още по средата и не мога да преценя дали да я харесвам или мразя. Готик 3, въпреки всичките си бъгове и нелогични глупости, беше адски зарибяваща и завинаги ще остане сред любимите ми игри. След някоя и друга седмица ще видим какво ще е и бъдещето на тази част от поредицата. Но определено голяма част от старите фенове няма да останат очаровани, най-вече заради промените по системата за трупане на опит и уменията, както и тази за водене на битки.

Chapter One: Legends and History – A Hosting of Historians – The Third Tale

October 18, 2010
clanbook: nosferatuvampire the masquerade
6 Comments

Трети разказ: Теория на Конспирацията

Носферату архитект създава изкривена история на човешката цивилизация:
ЩЕ СИ ПОМИСЛИТЕ, ЧЕ СЪМ ЛУД, НО НЕ МИ ПУКА. Няма да ми повярвате, но аз ще си го кажа все пак: От както хората строят градове, ние сме ги преправяли, за да подслоним нашия вид. Под всеки по-голям град съществува още един, който човеците рядко виждат. Как мислите, че сме оцелели толкова дълго време? Защо мислите, че Каин ни е дал такава сила, ако не, за да ни помогне да строим. С дадената ни сила на Кръвта, с някой гуул от време на време на повръхността, който да действа от наше име и с цялата вечност пред нас, ние сме градили сигурно нашия подземен свят от самото начало на света.
Знам, защото съм го видял. Под египетските пирамиди има зали, които могат да се достигнат само от облак мъгла, където Древните лежат в торпор, очаквайки края на дните. Под Венеция има наводнени сгради, невиждали светлина от векове, в които Метуселахите не се нуждаят от въздух или храна, а само от сън и сънища. Пълзял съм сред парижките и римските катакомби, където неживи дебнат сред разлагащи се трупове и подземни гуулове благововейно се подчиняват на всяка прищявка. Нашият свят е невидимото и ние го градим от векове.

Тигрис, Ефрат и Нил

Дори най-наивните новообърнати трябва да разберат, че ние не винаги сме живяли в каналите. Историята на Носферату е много по-стара от създаването на първите канализацинонни системи. Най-ранните цивилизации, като тези на Вавилон или Египет, били много по-загрижени за напояването отколкото за изхвърлянето. Както и нашият независим колега вече спомена, вампирите не се нуждаят да дишат, затова и напоителните канали и виадуктите били от изключителна важност за криене в началото на цивилизацията.
Ако отворите някоя историческа книга, ще видите, че египтяните, които живеели по поречието на река Нил, внимателно следели за промени в нейното равнище, защото това било от изключителна важност за тяхната агрикултура. Ние също сме трябвали да го правим, както ми е известно, защото сме построили едни от първите си цивилизации под тази река – не е било кой знае какво, но достатъчно, че да ни държи под тинята и далече от крокодилите. Няколко групички под Нил са излизали по поречието на реката и са ловували за кръв. Чувал съм истории за други вампирски цивилизации, които също са живяли по това време, като тези на воюващите деца на Сет и Озирис. Но това не е имало много общо с нас; по същия начин, по който нашето потомство седи настрана от смъртоносните игри на Киндретите, така и Носфератутата от Древен Египет са отказвали да вземат страни. Сигурен съм ,разбира се, че това не е означавало, че не сме продавали тайни от време на време за една група на другата…

Римската империя

Древен Рим е бил много по-благоприятен за нашия вид, най-вече, защото е предлагал повече места за криене. Римляните разбработили едни от първите наистина сложни системи за ихзвърляне на отходната вода, най-вече заради любовта им към обществените бани. Културната практика за редовно къпане създала потоп от излишна вода, разбирате ли, и римляните трябвало да намерят начин да я източват от града всеки ден. Разбира се, публичните бани били и едно много забавно място за хранене за римските Носферату. Самотен, гол и беззащитен човек, плуващ в хладка вода, е лесна плячка. Римски сенатор по лъснат задник? Още по-добре.
Рим се сблъскал с проблем, с който всички древни, а по-късно и средновековни градове имали: дъждовната вода. По време на обилен дъждовен сезон всичката вода, която падала от небето, трябвало да отиде някъде, за предпочитане далече от хорските домове. Заради тези две причини Древен Рим първоначално използвал серии от повърхностни канали, за да отнасят ненужната вода в река Тибър. Чувал съм, че в части на Източна Европа имало определени вампири, които не можели да прекосяват течаща вода. Не и римските Носферату – те щяха да са измрели ако беше така. За Канализационните Плъхове от клан Носферату всичката тази стичаща се вода била идеална възможност за хранене от голямо „стадо” хора.
Както се казва и в клишето: Рим не бил построен за ден; вместо това той се разсраствал стабилно през вековете. Старейшини на Вентру и Малкавиан вече са си приписали доста от заслугата за това, но на мен лично не ми пука. Важното е, че старите Носферату са използвали своето влияние – сенатор тук, заможно семейство там – за да помогнат с решаването как всичката тази ненужна вода ще бъде отклонявана. С всичката политика, която се е разигравала в Рим, ние също сме искали да вкараме колкото се може повече Носферату вътре без да трябва непрекъснато да използват дисциплината Obfuscate. Древните са можели да виждат през подобни дегизировки, нали?
В по-късните нощи на Римската империя, жителите решили, поради наводнените им повърхностни канали, че трябва да ги направят затворени. Резултатът бил серия от сводести тунели – Клоака Максима – които минавали през най-населените области на града. Нека останалите кланове дърдорят за велики лидери и големи битки. Това е било едно от най-значимите събития е нашата история. През следващите три века цялата канализация е била покрита, давайки на Носфератутата в Рим шанс да се срещат редовно и необезпокоявани.
Началото на Тъмните векове е било голям удар по клана ни, но дотогава някои от Каинитите, които са оцелели, имали желание да създадат подобие на Клоака Максима в други градове. Дори и в на дадено място да е имало Каинити, които са конспирирали, за да спомогнат изграждането на град, било и само, за да се създаде голямо стадо от хора, вероятно е имало Носферату, искащо да окаже влияние къде каналите да отиват.

Преждевременно прекъсване
Александър Руксард, академик на Носферату, културно прекъсва:

ИЗВИНЯВАМ СЕ! Ако мога да похвърля нещо за момент. Да, не сте ме забелязали да седя тук в ъгъла, но ако може… ако може да си позволя малко смелост, бих искал да вмъкна нещо като бележка, ако щете, към вашите исторически забележки. Разбирате ли, чувал съм други учени да твърдят, че няколко Носферату отказвали да повярват в краха на Римската империя. Тъй като е имало части от Рим, които не били кой знае колко променени, те останали там в продължение на векове, бродейки под града, заобиколени от труповете на мъжете и жените, които са убивали. Други вампири са се опитвали да ги изгонят от това подземно царство, в частност Некромансерите, заради знанията, които се крият там, но тези същества не биха посмели да напуснат катакомбите на Рим. Но, простете ми, моля, продължете…

Значението на отпадъците

От друга страна мога да ви разкажа много за канализацията. Носферату не говорят лекомислено за каналите, защото им е нужно място да се крият. Канализацията, виадуктите, отходните води са били от изключително значение за здравето на един град. Прагматичното Носферату бди над този аспект от управлението много внимателно, защото е било важно да се създаде здравословно стадо от хора. Колкото повече е просперирал градът, толкова повече вампири са можели да живеят там. И сега вампирите са се събирали в град, подобно на римските Носферату и тяхната канализационна система, а резултатът е бил развиваща се вампирска култура. Те се трупали около сигурни места за хранене като мухи върху лайно и не са били много по-напред в хранителната верига.
Ако не сме били ние, всички по Елизиумите щяха да се като в Тъмните векове, хранейки се с червясали селяни. За съжаление повечето от средновековните градове на са били много просветлени в областта на изхвърлянето на боклуците. В местата, където римляните не са били построили канализации, първите опити за изхърляне на ненужното включвали големи външни ями, обикновено направени за няколко семейства.
Заможните фамилии знаели колко неефективни са тези ями и затова предпочитали да живеят в близост до река или воден канал. В Англия Лондонският мост е предпочитано място точно поради тази причина. Разбира се, щом веднъж Носферату са получили достъп до подобни градове, за тях е било идеално, защото са имали прикрит достъп до богати фамилии, до които Вентру никога не са припарвали. За съжаление такива частни ями често са били изхвърляни в грешните канали, защото хората не са били наясно с един от най-важните аспекти на канализацията. Задръжте така… не променяайте изражението на лицата си, защото ще ви държа в напрежение…

Застой по време на Ренесанса

С раждането на Камарила през петнадесети век, идеята за канали, водни пътища и виадукти като територия, станала решаваща. От петнадесети век някои са се опитвали да обобщат определено различие между Камарилските канализационни плъхове и пълзящите твари от Носферату. Определено Камарилските Носферату предпочитат да живеят под земята, докато безсрамните сабатски събратя харесват повърхността. Подобни Киндред теоретизират, че добре поддържаните канали на Камарилските Носферату спомагат за разрастването на даден град. В противовес, Сабатските Носферату твърдо предпочитат да унищожават градските площи, за да спомагат за упадъка. С риск да обидя някои от вас, мога да дам още много подобни противоречиви примери…
Александър Руксард прекъсва:
Ъъ… извинявам се… ако може… Но мисля, че сте отишли доста напред спрямо останалите гости. Вашата история определено е много… ъъ… очарователна, но мисля, че трябва да дадем шанс и на някои от другите? О, но простете ми…

I Am Your GOD!

October 16, 2010
day/night
4 Comments

Който не е запознат, нека се запознае… говорим за ето това:

Но мисълта ми беше друга. Просто трябваше да има някакво заглавие, което да е на английски и няма нищо общо с каквото и да е. Или не е точно така?
Не знам дали е нормално, но след шест бири и 150 бакарди се чувствам по-трезвен и свеж отколкото като стана сутрин в осем часа за работа. Това нормално ли е, питам аз? Но всъщност не искам отговор. Изнервен съм. Ядосан съм. Бесен съм. Разгневен съм. Знам защо, но няма да го кажа. Разни човечета допълнително ме изнервят, но те не са важни. Нима имат някакво значение? Това безспорно беше реторичен въпрос… Или пък е риторичен… Май е дублет… Или не е? На кой му пука всъщност.
Чувствам се празен и не… не съм свършил… все още… Макар да обмислям този вариант, че да заспя по-добре :Д Дори не знам защо ги пиша тези глупости. От много време не бях писал тук подобни неща. Не бях писал, както Лори навремето се изрази, лични постове. Да, признавам си, личните ми постове намаляха. Но едва ли някой иска да чете депресивните ми излияния… Вече имам няколко редовни посетители… за което им се извинявам предварително, но… какво да се прави… Ако сте прочели поста до тука, мога само да кажа, че е вече прекално късно ;Д
Причината я знам, но няма да си я призная… Или поне не и тук… Боли… всеки шибан път боли… Казваш си, че няма повече, но като стане е прекално късно да се отметнеш… И знаеш, че няма къде да ходиш. И когато загубиш това, което и без това не си имал, лайната се изсипват върху тебе с тонове и… просто те погребват. Но не умираш… Лазиш, пълзиш, крещиш без глас, но спасение няма. Преглъщаш и чакаш следващата… хапка… А тя е още по-горчива от преди. И всяка следваща е по-зле и по-зле, но ти ги поглъщаш, защото така трябва.
Аз не мога! По-силно е от мене и макар и да се случва само за втори път… истински за втори път, то е по-силно и могъщо от мене. И не мога да го преборя. А знам, че няма надежда. И не, не е като да не съм мислил, да не съм опитвал, просто няма надежда. И това носи още повече нещастие. Някой ден, може би, някой ден, нещата ще се променят… Но дали?

Heavy Rain Trophy Guide

October 11, 2010
games
5 Comments

Heavy Rain не е типичната адвентчър игра, в която трябва да намерите нужните предмети, да разберете къде и как да ги ползвате и да продължите към следващата сцена. Това е по-скоро един добре изпипан интерактивен филм, в който Вие решавате как да се развие действието посредством множество QTEs (Quick Time Events). Именно поради тази причина подробно и детайлно walkthrough няма как да бъде написано. Дори най-малкото Ви решение (както си пише и на обложката) може да промени случващото се на екрана и да Ви доведе до ситуация, която не е описана в нито едно помагало. Разбира се, винаги може да следвате някакво помагало, което се е опитало да предаде максимално много от възможностите, но… това определено няма да Ви донесе никакво удоволствие, повярвайте ми.
Играта е дело на гениалните умове, които седят зад заглавията Omikron: The Nomad Soul и Fahrenheit (познатo и като Indigo Prophecy в Щатите). Тя е изцяло и напълно ексклузивно заглавие за Playstation 3 конзолата и… се възползва изцяло от нейните възможности. Просто, след като я изиграх, не мога да си я представя на PC, освен ако не ползвате контролер, но… Със сигурност би било по-различно усещането, и не говоря за по-добро 🙂

Както и името си подсказва, това е Trophy Guide и с него ще Ви кажа как да вземете всеки един от 57те трофея, които играта предлага. Опитал съм се максимално точно да обясня кой, къде и как се взима… и при какви условия аз съм го отключил. Разбира се, това не е задължително да се случи точно по този начин и при Вас. Има няколко такива трофея, но за тях ще стане дума малко по-надолу. Освен това, ако нещо не се случи както е описано, винаги можете да пишете коментар и ще видим защо така е станало 🙂

Както пише и по много други гайдове, препоръчително е първо да изиграете играта без да гоните трофеи (така или иначе ще отключите доста от тях). Така ще можете да и се насладите максимално без да разбирате какво и как точно ще стане заради даден трофей. По принцип всеки чаптър може да бъде преиграван по всяко време и да отключите трофей, който е свързан с него. Единствено златните са по-неприятни, особено скрития, и ще Ви накарат да по преигравате повечко, но… Все пак не препоръчвам да се насочвате първо към него. Голям част от удоволствието ще се изгуби от това.

Read More

Rubicon (2010) by Tristania

October 8, 2010
musicreleases
1 Comment

Ето още една изненада за тази година. Новият албум на норвежката готик метъл група Tristania вече е факт. Но нека се върнем малко по-назад във времето. 2007 година е една много тежка година за групата и нейните членове. Вокалистката Vibeke Stene напуска, за да се отдаде на личния си живот и кариерата си извън музиката. Следват множество промени в състава и мълчание. Много фенове отписаха групата, като твърдяха, че без женските си вокали, тя вече е история. Момчетата обаче бързо успяха да попълнят редиците си и намериха нова вокалистка в лицето на Mariangela Demurtas от Италия.
Но стига толкова история. Rubicon е първият албум с новия женски глас на Tristania и въпросът е: Дали групата все още го може? Първо, трябва да уточним, че Demurtas по никакъв начин не е Stene и сравнението е просто немислимо. Първата не притежава сопрано заложбите на втората, а и самата група си каза, че ще търсят женски глас, който да е различен от досегашния, с който са се прочули. Второ, една група не е само глас, макар той да изгражда нейното “лице”, а също така има и други музиканти, които допринасят за красотата и разнообразието на звученето. И за да се върнем на вече зададения въпрос, отговорът ми е ТВЪРДО ДА!
Rubicon е един от тези албуми, които трудно се харесват на първо слушане. Поне при мене първият път ме разочарова дори. Дали аз не слушах достатъчно внимателно, дали просто настроението ми е било такова, не знам, но няма и значение. Но на 6-7 някъде все повече и повече красиви неща се откриваха за слуха ми в песните. Tristania по никакъв начин не изневеряват стила си и ще Ви поднесат един прекрасен готик метъл албум, който няма да Ви изненада с каквото и да е, но е мелодичен и приятен достатъчно, че да се задържи в плейлистата Ви дълго време.
Разбира се, ако сте били фенове на “старата” Tristania и не желаете да се абстрахирате от факта, че Demurtas не е Stene, то този албум няма да Ви хареса каквото и да се опитвам да Ви говоря аз. Но ако не сте от тези хора и все още можете да оцените добрата музика, поне му дайте шанс.
Едни от най-добрите примери за това колко може да бъде силен и красив гласът на новата вокалистка, са песни като Protection, която тя почти изнася изцяло. Експерименти няма да чуете. Формулата е напълно ясна и позната. Както вече казах, групата не изневерява на стила си и повечето песни са на добре познатия принцип “Красавицата и звяра” като мъжки и женски вокали се редуват къде по отделно, къде заедно вплетени. Има и изключения, като Tristania демонстрират със страхотната Vultures, че добри песни могат да се правят и без помощта на женски вокали. Но и едва ли някой трябва да се изненадва. Още с “дебютната” песен Year of the Rat те показа какво ни очаква и това и получаваме – едно своеобразно продължение на Illumination от 2007ма, с което групата доказва, че не се е отказала и все още има какво да предложи на феновете си – било то стари или нови. А дали закриващата песен в Rubicon случайно носи същото име, това само Tristania могат да кажат.
Лична оценка: 7/10

ПП: Ревюто можете да прочетете и на страниците на българския готик портал тук: Rubicon ревю

Chapter One: Legends and History – A Hosting of Historians – The Second Tale

October 5, 2010
clanbook: nosferatuvampire the masquerade
0 Comment

Втори разказ: Научна история

Независим циник обяснява надуто:
НЕ ВЯРВАМ В ЛЕГЕНДИ. Може да звучат привлекателно и да помагат за убиване на времето, но аз ги знам какво всъщност представляват: лъжи. Легендите се разказват, за да повтарят лъжите, върху които е базирано нашето общество, поддържайки силата на по-старите и държейки слабите в страх. Те подсилват статуквото. Ние, Носферату, не оцеляваме благодарение на способността ни да разказваме истории, а на цинизма и недоверието си. Мой дълг е, като Носферату, да поддържам искрата на това съмнение жива и, за щастие, историята, която току що чухте, е достатъчна, за да разпали тази искра в опустошителен огън. Ако има история за разказване, то тя трябва да започне така: В началото имаше една голяма лъжа и поради някаква причина всички ние повярвахме в нея.
Ще започна с първия факт: Няма доказателство, че Каин някога е съществувал. Нима това Ви шокира? Не вярвам Бог да е прокълнал Каин; но това не трябва да Ви изненадва, защото аз не вярвам в Бог. Не съм бил религиозен преди Превръщането, но моят господар настояваше, че грозотата ни се дължи на това, че сме били прокълнати от Бог и Каин заради някакво митично, мистериозно, библейско събитие. Може би Каин служи като метафора за първия вампир, но легендата за създаването на вампирите просто няма смисъл.
Защо Бог ще прокълне Каин с безсмъртие? Защо ще го превърне в най-могъщото създание на планетата? Това звучи ли Ви като наказание? Чувал съм от няколко побъркани глупаци да твърдят, че са Каин, но всички те бяха разкрити като измамници. Затова ето и следващата част от моята история: Носферату не трябва да се страхуват от Каин, защото Каин не съществува.
Аз съм Носферату и с това искам да кажа, че съм вид вампир, който е еволюирал да живее в подземни области – нито повече, нито по-малко. Може да съм грозен по човешките стандарти, но същото е и с много от останалите същества, които се крият от хората. Има и други видове вампири, но те са много по-склонни да приемат стандарите на човешкия род. Най-старите са сформирали общности, с което да насърчават оцеляването си: двете най-големи са Сабат и Камарила. И двете имат сходни истории за това как сме били прокълнати от Бог и Каин. И двете се обединяват зад идеята, че трябва да сме единни, ако искаме да оцелеем срещу децата на Каин. За това си има причина: И двете общества биха ни използвали за своето оцеляване, и колкото и да е странно, не мога да приема това, което и двете проповядват.
Все пак аз вярвам в еволюцията (като повечето хора през тази епоха), най-вече, защото е теория, която може да бъде подкрепена с научни факти. Ако наистина е имало създание като Каин, то той без съмнение е излезнал от някоя пещера, а не от някаква митична утопия наречена „Енох”. Оттам еволюцията ни специализира в тринадесет основни вида; историята за Каин, който създал тринадесетте Антиделувиани, е, отново, ясна метафора на този факт. Носферату просто са видът вампири, които най-добре виреят под земята.
В резултат на което ние знаем подземния свят по-добре от всеки клан. Дълго преди да се издигнат първите човешки градове, ние сме владеели пещерите. В огромни кухини под повърхността ние сме почивали, а нощно време сме се надигали, за да се храним със смъртните. Без съмнение това е и източникът на първичния човешки страх от тъмното, от мрака, от легендарните „чудовища, спящи в недрадата на Земята”. Въпреки това, Камарила са създали прекрасен мит, за успокоение на своите деца, треперещи в каналите. Чрез тези лъжи те се опитват да ни държат тук долу. Мислите ли, че нашият клан би бил доволен с такова малко царство?
Ако ме попитате от къде произхождаме, аз ще Ви кажа: Ние сме потомци на първия живот в океана. Всъщност много Носферату все още се крият под водата. Няма нужда да дишаме, след като сме мъртви; ако това не беше така, да сме се задушили под реки от канализационна вода преди много време. Отводни тунели, виадукти, напоителни канали – дали са пълни с морска вода, урина или химикали, ние можем да се потопим в почти всичко и да оцелеем. Ние не вървим по океанското дъно, разбира се, защото налягането е прекалено голямо на места – поне за по-скорошните поколения – но знам, че много от тук присъстващите ще се завлекат обратно под водата щом приключим.
И все пак, поради някаква причина, ние трябва да се събираме в градските канали, заради хората, които са наблизо. Ето затова Сабат и Камарила са добавили историята за Енох, Първият град, към легендите си. Няма доказателства за същестуването на Първия град също; ето затова нямам основания да смятам, че и той е бил някога истински. Киндред учени и археолози са го търсили, но дори Aristotle de Laurent никога не го е намерил. Предпочитам да го считам за още един мит, който обяснява начина, по който първите вампири са контролирали човешкото общество.
Освен това, както чухте преди малко, най-старите деца на Носферату, Niktuku , се предполага, че тихо ловуват нашите братя и сестри. Много пъти ни е било повтаряно, че те са толкова отвратителни, колкото са и древни. Не е ли просто прекрасно? Има някой, който е дори по-грозен от нас! Предполага се, че Niktuku са толкова свръхестествено потайни, че никога не са били виждани, дори от Носферату. Затова се очаква ние да повярваме, че те са истински, само защото никой не ги е виждал! Брилянтно, нали? Ако искате да знаете защо ние се спотайваме под градовете по света, то е, защото историята за Niktuku се е разказвала и променяла и преразказвала отново и отново. „Вярвайте ни”, казват старите, „или няма да можем да Ви защитим от въображаемите Niktuku!”
Има поука в моята история. Можете да изберете да се уповавате на Сабат и Камарила, но единствената истинска причина за това е ако имате нужда от една добра приказка. Няма причина, поради която да се ограничаваме да газим сред реки от лайна само. Всъщност много от нас не го правят и изглежда аз съм единственият, достатъчно смел да дойда на това Събиране и да го заявя. Решително вярвам, че сме готови за следващата стъпка в еволюцията ни, а тя започва с напускане на Камарилските градове.
Разказите за Големия Потоп, който почти унищожил Антиделувианите, е чиста фантазия, толкова нелепа, колкото и проклятието и Niktuku, но там някъде има цял един свят, свободен от предателството на други вампири. Някои от независимите вече са се осмелили да търсят по-навътре и по-навътре в морето, надигайки се само като трябва да се хранят. Приканвам Ви да се приседините. Камарила е създала фалшива история за Вас, фалшиво чувство за срам и удобно място под градовете, за да Ви скрие. Отричам тяхното общество напълно. Аз съм независим и ходя където си искам. Под водата, под земята, под краката на по-нисшите, аз съм Носферату; тези, които останат, са тези, които вярват в лъжи.

Романтична история

Клеопатра, от Камарила, разказва историята на Носферату и Арикел
Всеки Носферату си има любима история: Бих искала да Ви кажа моята. Тореадорите имат доста забележителна история за нашия вид, една, която се предполага, че обяснява защо двата клана се ненавиждат толкова. Твърди се, че преди Носферату да бъде прокълнат от Каин, той бил красив; изродите от клан Тореадор вярват, че той се влюбил в Антиделувиан с името Арикел. Когато се превърнал в грозно създание, той бил толкова засрамен, че нямал смелост да се покаже пред своята истинска любов никога повече.
Носферату, в своя гняв, преследвал своите деца и ги принуждавал да се крият, докато Арикел възхвалявала Превръщането на своите и ги учела да почитат красотата. Тя създала Тореадорите и, очевидно, те ни съжаляват оттогава. Не е ли красиво? Чух тази история от красив разказвач, който и до ден днешен ми я раказва дословно всяка вечер. Разбирате ли, аз съм го приковала към кръст с пирони в моето обежище и го поддържам жив чрез моята кръв. Той ще ме обича вечно, така както Арикел и Носферату не са могли.

Song of the Month – October

October 5, 2010
musicsong of the month
2 Comments

Този месец няма да се впускам в излишни обяснения и пояснения. Вече пуснах една песен в началото на годината от новия албум на Diorama – албум, който ме израдва доста, но закъснях със слушането и едва миналия месец успях да преслушам както трябва.
Затова сега песента е

Acid Trip

За съжаление не успях да намеря студийна версия, затова ето Ви лайв, за да придобиете представа за какво става дума
🙂

best ark server hosting