Съществува ли такова нещо като перфектен албум? Три години след излизането на прекрасния “Cubed” Diorama се завръщат със своя седми (осми, ако броим Re-Pale) студиен албум и се опитват да отговорят точно на зададения въпрос.

Tracklist
1. Maison Du Tigre
2. Hope
3. The Scale
4. My Favourite Song
5. The Expatriate
6. Summit
7. Weiss Und Anthrazit
8. When We Meet Again In Hell
9. The Long Way Home From The Party
10. Hellogoodby
11. My Justice For All
12. Over

“Even The Devil Doesn’t Care” за мен е албумът на годината и всичко, което предстои да излезне, трябва много силно да се постарае, за да избута шедьовърът на Diorama от челното място. Още с откриващото парче Maison Du Tigre на слушателите трябва да им стане ясно какво ги очаква и в останалите единадесет. Признавам си, че ми е много трудно да предам целия спектър от емоции и сила, която се излъчват от всяка една композиция. Групата запазва своя все по-електронен и бърз ритъм, като в същото време чувството за меланхолия лъха от всяка нота. По различни ревюта четох как това бил най-силният албум на групата до този момент, как били израснали страшно много и прочие суперлативи. Като цяло съм склонен да се сългася с тях, но съм сигурен, че има и хора, които биха оспорили дадени твърдения заради промените спрямо първите им албуми. Все пак, като творци, те търсят начин да се развиват, да търсят нови източници на вдъхновение и с този албум, смея да твърдя, са успели да надскочат себе си. Искрено се надявам да не бъде и техният връх, а след три или четири години, когато са готови с новия си албум, да изненадат отново всички и да покажат, че могат да бъдат дори още по-добри.

Чудя се какво ли бих могъл да кажа още, с което да Ви докажа колко добър е този албум. Всяка една нота, всеки един тон в песните звучи на правилното място и се появява в най-точния възможен момент, а вокалите на Торбен само подсилват емоциите и красотата на композициите. Цялата сила и спектър от емоции могат да бъдат усетени още във второто парче Hope, осбено в припева. А намесата на женските вокали в края само подсилват силния емоционален заряд.

Казано по-накратко – просто го чуйте. Ако харесвате предните албуми на групата, в частност “A Different Life” и “Cubed”, със сигурност ще се влюбите в този. Ако сте повече фенове на първите, то и този е малко вероятно да Ви хареса, но… Вие губите 🙂

“Even The Devil Doesn’t Care” е истински шедьовър и заслужава всичкото внимание, което може да навлече след себе си. Казах 🙂 10/10

По-долу можете да се насладите и на официалния клип към третата песен от албума The Scale.