Напоследък си признавам, че желанието ми за партита (а и концерти, в този ред на мисли) сравнително намаля. До последно седя и се чудя да отида ли, да не отида ли… Дори предварително начертаните планове могат да бъдат игнорирани, забравени и/или променини за секунди в последния момент. Все пак, нищо сигурно няма когато си сам и всичко си зависи от тебе. Ситуацията с последното парти на дарк френдс, което беше посветено на даркуейв музиката на четири велики групи, беше точно такава. Но предполагам, че отмененият концерт на Кататония няколко дена по-рано успяха да ме убедят, че е добре да изпълня поне една малка част от предварително изготвения план за петте дена от четвъртък до понеделник.
Както обикновено, съвсем сам и без никакви очаквания, се понесох към Софията в последния момент. По принцип по тези партита тендецията е хората да ходят сравнително късно (след 22 часа обикновено) и при моето появяване около осем и половина все още беше сравнително празно.
Дарк френдс обещаваха сблъсък на миналото, настоящето и бъдещето в лицето на четири групи, които са придобили малко или много култов статус сред средите из между, които тази музика се слуша. Нова Генерация от българска страна, The Cure, The Sisters of Mercy и Diary of Dreams се явяват главните действащи лица в този спекатакъл, представени подобаващо от DJ Gothprince, DJ FANatic и DJ Boris. Още с влизането си пред 21 часа, човек можеше да гледа и слуша на видео стената изпълненията на живо на Diary of Dreams от тяхното Nine in Numbers DVD. Партито беше открито със сет на DJ Boris и безсмъртните Нова Генерация, който беше силно подкрепен с кадри от техни сценични изяви. През това времето клубът смело се пълнеше и достигна до една прекрасна бройка от над 70 души, което за подобен род парти в България, няма какво да се лъжем, си е много добре (и то в Неделя вечер).
Втори зад пулта застана DJ Gothprince, който подкара със своите любимци от The Cure, a след него беше ред и на DJ FANatic, който беше избрал The Sisters of Mercy като свое поле на изява. Тук искам да вмъкна и един изключително забавен за мене поне момент. Мисля, че едва ли е имало човек от присъстващите, който да е очаквал това, а именно, че FANatic пусна кавър версия на изпълнението Because The Night Belongs to Lovers на Corona в оригинал (май то беше, не помня вече на 100%) посредата на сета на Sisters of Mercy. Смея да заявя, много добро и много смело хрумване.
Последни, но не и по значимост останаха Diary of Dreams, които бяха представено отнови от DJ Gothprince наред с друга толкова добра група, която е доста свързана с първата, а именно Diorama. От тук нататък партито беше разнообразено с още добри и сходни по звук и стил групи, които да карат хората да танцуват и да се забавляват. Разбира се, малко след полунощ, имаше и традиционната вече за партитата на дарк френдс в клуб Angel Heart награда – оригинален компакт диск, който да зарадва един от присъстващите.
Единственото нещо, което мога да посоча като минус този път е, че приключи прекалено рано. Вярно е, че е неделя и понеделник е работен ден, но все пак определено на нас ни се искаше още.
След първите две по-тежки (комерсиални) партита в тази локация, диджейте успяха много успешно да се представят и с едно по-тясно специализарано парти. Една прекрасна вечер с любимата музика, сред множество прекрасни хора (е, не всички, разбира се :Д) и прекрасни емоции.
Няма как да не отчетем обаче и няколкото изключително дразнещи индивида, които няма как да избегне човек и рано или късно му се налага да се сблъска с тях. Трикът е да внимаваш да не ти развалят вечерта. Не трябва да им позволяваш да ти развалят вечерта.
Мисълта обаче, че ще трябва да прекарам 3-4 часа пред/в “прекрасната” гара към края започна леко да ми действа и да ми скапва част от настроението. Именно затова съм много благодарен на Владо (DJ Gothprince), който отправи поканата за заведение. Нито имах идея с кой ще ходи, нито колко ще остане. Нямаше особено значение, защото всеки убит час си беше час по-малко с PSP-то си беше час по-малко с PSP-то. И сега смея да заявява, че съм особено доволен от това си свое решение, а самият факт, че си хванах автобуса за Пловдив в 11 часа преди обяд на следващия ден мисля, че е достатъчно показателен ;Д
Самото ми преживяване в периода от пет до около девет не искам да описвам, но аз лично се радвам. Много хора биха ми се изсмяли като чуят, но… предполагам, че на мене и толкова ми стига. Все пак е по-добре от нищо. От страни може да изглежда все едно съм бил използван или нещо подобно, но… Who cares 😀 Аз успях да извлека максималното от създалата се ситуация и да не се чувствам прекалено гадно след това. Предполагам, че съм свикнал вече, защото и без това все така ми върви на мене хаха :Д Пък и ми се иска да си мисля, че съм си спечелил още един приятел в нейно лице (дори и да се заблуждавам :ДД)

Утре се надявам да успея да направя една съкратена и леко преработена версия, която да кача на сайта, в която да премахна всичките тези лични глупости, но засега толкова, че ме мързи да пиша повече 🙂

Кой не знай Менсън, кой не е слушал за него?
Ако можем да си позволим да перефразираме Ботев, как по-точно бихме могли да опишем Мерилин Менсън. Творчеството на певеца може да бъде определено по един от двата начина – страхотно или ужасно. Средно положение няма. Или сте фенове, или го мразите в дъното на душата си. И все пак американецът си остава едно емблематично име, което впечатлява не само със страхотна музика, но и фрапираща визия и сценично поведение. Феновете му също не са малко. Вероятно комбинацията от хубави песни и шокиращ външен вид му печелят все повече и повече последователи, най-вече сред младите хора.
Именно за тях на двадесет и осми февруари в столичния клуб “Angel Heart” Party Massacre организираха парти-трибют, с което да покажат своята любов към твореца и да зарадват всичките фенове с часове от любимата им музика. Зад пулта през вечерта се сменяха добре познатите диджей gothprince, FANatic и T.A.. Всеки беше приготвил щипка от своето виждане за музиката на Мерилин Менсън. Огромна рестроспекция от седемте студийни албума бяха подготовили домакините, която да радва слуха на посетителите от осем вечерта до близо четири часа сутринта на следващия ден. И докато T.A. разчиташе повече на оригиналните версии на парчетата, то gothprince и FANatic смело разнообразяваха с най-различни ремикси – кои наистина добри, кои меко казано ужасни спрямо оригинала. Някой може да си каже, че близо осем часа Менсън звучи малко… прекалено, но поне нашият екип не видя отегчени или недоволни физиономии (повтарям, че ние не видяхме, това не значи, че може и да е нямало). За пореден път публиката доказва, че цени това, което диджейте правят и им го показва с присъствието си, с усмивките на лицата си, с танците си.
В желанието си наистина да направят запомнящо се парти, организаторите бяха подготвили и няколко изненади за ненаситната публика. Всяко закупено билетче на входа участваше в томбола с награди, а освен това награда имаше и за най-добре “имитиращия” Менсън фен сред публиката.
Най-слабата част от вечерта, поне според екипа на готикБГ, беше караокето с награди. И тук никой не оспорва певчезките умения на участниците, а просто от десетте изпълнения, пет бяха на Sweet Dreams, четири поред. Мисля, че всеки може да се досети колко досадно е да слушаш една и съща песен отново и отново и отново. Тук държим да отбележим хитрото хрумване победителят да се определи посредством аплодисментите на публиката, които да се измерват с шумомер. И също така още по-хитрото изпълнение на дует дами, които по щастливо стечение на обстоятелствата бяха до шумомера при ръкоплясканията и успяха да се самокласират на първото място. 🙂
Алкохолът се лееше, хората се забавляваха, клубът успя да събере близо двестата души, а диджейте да ги забавляват около осем часа. Смело можем да заявим, че това беше едно от най-добрите партита, на които сме били през последните няколко месеца и можем да пожелаем на момчетата все така добре да се представям в организацията и подбора на музика. С нетърпение очакваме и следващото им парти.
В заключение мога само да кажа, че никой не отрича комерсиалността на Менсън. Вече Ви казах, че той може или да бъде обичан, или да бъде мразен. Винаги ще има хора, които да го плюят само и само защото не могат да го понасят, а и защото никой не прави парти, което да е посветено на тяхната любима група. Огромното количесто хора обаче в Angel Heart на 28ми февруари казва друго. А пък следващият път може да дойдат на партито на Вашата любима група.

Всяко начало започва по един и същи начин – група приятели (или просто един ентрусиазиран индивид) решават да направят нещо различно, да раздвижат ръждясалото мислене на масите и да правят нещо, което харесват и обичат, но което до този момент не е кой знае колко популярно. Така се ражда идеята за dark friends – въпросната група приятели, които обичат мрачната музика и, които са готови да жертват собственото си време и пари, за да издухат прахта от нещо, което си седи там някъде, но никой до този момент не е имал смелостта да го покаже на хората и да ги накара да видят, че има и други като тях, много други.
На четвърти февруари 2010та година “приятелите” празнуваха своя трети рожден ден, който бе отпразнуван с това, което те най-добре умеят – парти с любимата музика. Мястото беше клуб The Point, а началото бе обявено за десет часа. Всеки един от четирите диджей притежаваше свое собствено разбиране за музиката и заедно направиха едно наистина хубаво и разнообразно парти, за което сега ще Ви разкажем.
Екипът на Готик.бг бе там в своя пълен състав и остана до самия край, за да отпразнува този прекрасен повод с рожденниците. На фона на малкото помещение, което мястото предлага, смятам, че се събраха наистина доволно хора. Всички седящи места бяха заети, а имаше дори и правостоящи, което поне за мене е достатъчно показателно, че едно заведение е събрало прилично количество народ. На всяка маса имаше чиния със сладки и заровени в “пръст” желирани червейчета, която няма как да не споменем просто заради идеята (в тъмното центъра наистина приличаше на шепа пръст с нещо мърдащо вътре).
Пръв, малко след десет, започна dj Boris, на който аз лично не бях посещавал парти до този момент, но… Признавам, че останах много доволен от селекцията му. Единствено мога да изтъкна очевидния му афинитет към индъстриъл трибюта на The Sisters of Mercy, от който чух три парчета в рамките на един час, но това е просто, защото съм го слушал и ми направи впечатление. В плейлистата му фигурираха предимно по-често срещани индъстриъл и готик изпълнители като Terminal Choice, Blutengel, ASP, Lacrimosa… Както вече казах, много ми хареса цялостния подбор на музиката, а и аз лично бях чувал над 90% от песните, а над 80% дори харесвах.
Някъде час след Boris зад пулта застана dj Gothprince, който очевидно беше заложил на по-synth ориентирана музика и изпълненията на Assemblage 23, Obsenity Trial, De/Vision, Minerve си бяха съвсем в реда на нещата. Лично моята изненада дойде с един стар, но много добър кавър по едно парче на Бичето в изпъление на Animassacre, което не съм и очаквал някога да чуя по партита. А след него, за да не се разваля атмосферата, музиката продължи в този стил и последваха още любими и все хубави изпъления.
Дойде време на третия диджей за вечерта, а именно FANatic – най-ясно електронно изразения диджей. Това, което искам да кажа е, че той пуска неща, които другите преди него сигурно дори не биха си помислили, като hard techno да речем, което много бързо зазвуча от тонколоните на заведението. Единствената грешка, която той направи поне за мене, беше една десет минутна песен, която може и да е била в изпълнение на New Order (Confussion от OST-a на първия Blade), а може и да е било някакъв микс на някой друг, но фактът, че парчето си беше близо десет минути и меко казано доскуча, си остава. Важното е обаче, че хората наоколо се забавляваха.
Последен бе оставен T.A., който смени ритъма на сто и осемдесет градуса и бързо върна хората по дансинга. Диджеят беше заложил на по-твърдата страна на иднъстриъла в лицето на групи като Marilyn Manson примерно. Отново последва близо час от любими и не до там парчета, които зарадваха вече започналата да оредява и да се изморява публика.
Всъщност по тези партита най-важната част е въпросната публика. Без нея, колкото и хубава и любима музика пускаш, си остава едно празно и скучно парти. Хубавата музика без хора, които да слушат, можеш да си слушаш и в къщи. Тук случаят не беше такъв. Хората се забавляваха и се събра доволно количество, поне по моите стандарти. Имаше танци, имаше хубава музика, нямаше проблеми (поне видими). Какво повече може да му трябва на едно парти?
Екипът на готик.бг пожелава на dark friends още дълги години, изпълнени с множество все така хубави и още по-успешни партита и концерти, с които да ни радват и да показват, че българската готик и индъстриъл сцена все още не е умряла и се опитва… И няма намерение да се откаже… скоро 🙂

Снимки от партито можете да видите тук

Последната година, година и половина, успях да се запозная със сравнително количество хора (основно от или пребиваващи в София) и смея да твърдя, че в столицата вече имам повече познати отколкото в Пловдив (факт!)… Но, ето, че след над половин година (кога точно беше предното парти? Мързи ме да ровя сега) Самакитките решиха да направят ново, съвсем в типичен за тях стил, парти, като този път с цели трима софийски диджей гости (FANatic, Magistus и Gothprince). За място беше избрано новото и напълно непознато за мене заведение Lebowski (вероятно кръстено от филма на братя Коен?). Никога не съм смятал мястото за особено важно, а самите хора, които присъстват и като се има в предвид, че познавах едно доволно количество от тях… ами очакваше да бъде страхотно парти. Но понякога нещата не са такива каквито човек му се иска да бъдат. Че партито беше страхотно, няма смисъл да споменавам. Поне на мене ми хареса. Вярно е, че бяхме малко хора. Вярно е, че самият Пловдив беше представен от още по-малко народ (като не броим самите девойки от Самакитка). Но също така е вярно, че около двайсете човечета се забавляваха за поне 50 :Д
Един странен фактор във вечерта се оказа един от колегите от съпорта, който слушал такава музика (в случая дарк електро най-вече)… Какви неща открива човек по партитата :Д
Но всяко хубаво нещо, когато стане прекалено хубаво, трябва да бъде прекратено от някой гламав собственик, който явно трябва да бъде уцелен в настроение иначе лошо за забавляващите се. В случая собственикът на Лебовски най-безцеремонно сложи край на партито малко след един и половина под претекст, че уговорката е била до един и половина. А и добави, че това е баси и тъпата музика :Д Не можеш да угодиш на всички. А и не е задължително. Жалко само, че и това заведение отпадна от и без това малкия списък със заведения в Пловдив, в които може да се направи подобно парти :Д
И все пак партито си беше супер яко, въпреки малкото количество хора.