Снощи докато се опитвах да заспя (все пак предната вечер бях спал 13 часа и не ме учуди особено фактът, че към 12 не ми се спеше особено :Д), въртейки се изнервено в леглото (при което си изкривих неестествено рамото и сега ме боли нещо), преглъщайки тежко (ми то при такъв вятър, какъвто ни подмяташе във София около 4 и половина сутринта, всеки би се разболял :ДДД) заради болките в гърлото, се замислих за “преживяванията си последния един месец, че и малко по-назад.
Ако се опитам да направя една кратка равносметка спокойно мога да заявя, че 27 вечерта (неделята или с други думи вечерта на Industrial Fest-a) беше една от най-добрите, най-веселите и въобще най-добре изкараните вечери през последния един месец. Веднага след това можем да поставим и вечерта на 25ти – NoSense + Infinity. Имаше и още една добра вечер и това беше рождения ден на Васил на 12ти. И ето и най-важния извод, който моя милост си направи снощи – всички тези.. хм… да ги наречем прекрасни преживявания не включват хората, с които най-често излизам и с които едно време адски много се забавлявахме. Тук възниква въпросът “Защо така?”. Какво толкова се е променило? Всъщност донякъде мисля, че се досещам, но ако това е причината, то някои хора много двулично се преструват. Но все пак това са само догадки и имам само косвени и много нетрайни наблюдения, които никога не бих използвал, за да защитя тезата си – поне не още.
Но едно нещо е сигурно и за което бях прав – тази година е време да си намерим нови приятели. Не за да заменим старите, разбира се, но просто да имаме някаква алтернатива и един вид избор. Просто вече не мога да разчитам само на един източник. Просто ми се иска ако има нещо да се изясни.
Другото, което също явно ще осъществя, е тази година да посещавам повече партита и концерти в София. Май май тази година наистина ще се окаже година на доста промени. Надявам се повечето за добро. Вероятно ще има и лоши, но то без тях няма да е пълна картината. А също така се надявам да сложа край на едно нещо, което ме яде от толкова много години, но за него просто ме е страх да си мечтая :ДДД Времето ще покаже 🙂
И в заключение смело мога да заявя, че ще има повече такива изпълнения като тази неделя, след които на другия ден съм на работа и няма да спя цял ден :Д (няма начин да няма още такива вечери :д)
Засега на дневен ред са две неща през март – концертът на Kultur Shock на 6ти март и третата годишнина на Horror темата на фен.нет форума на 15ти. Това са разходки до София. Мда… март ще бъде интересен месец, макар да е най-омразният ми през годината :Д
Future From The Past
Dystopic Future Fest
Седим си в момента пред компютъра в офиса и се чудя как да се държа буден, че да не заспя и някак си да изкарам до 18 часа. Самата идея да посетя това събитие се роди буквално в най-последния момент след поредната пиянска вечер. И като се събудих късния следобед просто си казах, че ще се ходи… Какво ли толкова имам да губя освен малко сън? :Д Пък и то от сън ползва няма… Но както и да е…
Просто в момента адски много ми се спи и доста ме мързи, за да пиша прекалено много или прекалено дълго… затова по кратката процедура.
1. mytrip – очудващо музиката хич не беше лоша. Като стил може да се определи на dark ambient и в известна степен леко ми напомни на Elend, но без специфичния апокалиптичен привкус на техните парчета. Но това просто не е музика за концерти според мене или поне не за такъв тип концерти каквото беше това събитие – в смисъл на фона на останалите групи mytrip просто потъна в началото и предполагам затова беше и толкова кратка изявата му. Но все пак беше хубава музика 🙂
2. Proletarii – лично за мене най-отвратителното представяне от всички групи. Пълна трагедия от където и да го погледна. Нито песните ми направиха някакво впечатление, нито самото им изпълнение, а отделно на това вокалите едва се чуваха където бях аз (По думите на Дамян, там където те са били, доста добре се е чувало :Д). Просто не искам да говоря повече за този проект, защото няма да намеря нищо хубаво да кажа. Не знам как Савата го хвали толкова :Д Може би се познава с пича, знам ли… Все тая.
3. Voyvoda – мда… Това беше единствената група, която бях виждал вече на живо един път (на концерта на Assemblage 23) и тогава не останах особено впечатлен от тях. Сега изпълниха някои от тогавашните парчета и след изпълнението на Proletarii си звучаха доста добре :Д Имам предвид, че и сега не ме впечатлиха кой знае колко, но имат няколко интересни песни, а и като цяло мисля, че се представиха къде къде по-добре от Assemblage 23.
4. shemale Zero – Изпълнението на Стефан беше малко странно като се има в предвид и инфото, което научих в последствие. Като знам какви добри неща има и брутални, това, което представи на публиката беше… малко еднотипно като звучене. Но явно липсата на барабани и китара си казва тежката дума и наистина хубавите неща е нямало как да бъдат изпълнени. Което е жалко разбира се, защото се надявах да чуя други песни :Д Но пък за сметка на това компенсираше със сценично поведение и визия. Явно едното за сметка на другото 🙂
5. Animassacre – Ами няма какво да си кривя душата. Просто най-доброто на този импровизиран фест. От първото до последното парче къртеха 🙂 И публиката си личеше на коя група най-много се изкефи. Смело мога да заявя, че пространството пред сцената беше най-пълно и най-раздвижено точно по време на Animassacre. Предполагам, че от подскачането на техните парчета ме боли дясната пета :Д Още едно доказателство бяха виковете на тълпата след последното изпълнение “Още!”
Въобще прекрасно изпъление на прекрасни песни 🙂 Евала! 🙂
6. fault – ам… кой? :Д Просто след изпълнението на Animassacre пространството пред сцената доста се опразни и горките пичове сякаш свиреха за някакъв фон там. Отделно, че те дрънчаха някакъв Industrial Metal с ужасен вокал, който не си пасваше много с музиката преди това :Д Но това са подробности. Както вече казах, бяха като фон и не им обърнах особено внимание.
Та с други думи, страхотна вечер отново. Въобще не съжалявам за взетото в последния момент решение :Д Аз си прекарах чудесно, за другите не знам :Д
PS: И все пак си мисля, че втората бутилка вино май не трябваше да я взимам :Д
PSS: Ех, как можах да забравя! Отново благодарности на Силвия, че ми прави компания преди и по време на концерта 🙂
BiteFight
Тъй като днес съм в прекалено пияно състояние да правя каквото и да е (освен, че качих сайта на Силентиум и сега той е онлайн), реших, че имам нужда от някакво занимание за убиване на времето… И реших да пробвам един линк от майспейс-а… А именно BiteFight. Текстова онлайн игра – битка между вампири и върколаци… Като цяло нищо особено, но поне става да убивам по половин час като седна на пцто 🙂 Който има желание може да се пробва тук:
http://s5.bg.bitefight.org/c.php?uid=40466
И все повече и повече се замислям утре да хвана автобуса и да се замъкна към София за Индъстриал Феста.. ех… ще видим какво ще ме прихване утре :Д
Production Line
Новата версия на фен сайта на Silentium днес най-после придоби по-добър вид от предишния опит (от тук само един човек знае как изглеждаше предната версия (която така или иначе вече не съществува, защото и презаписах файловете директно :Д) Днес изготвих и базата данни и вкарах по-голяма част от информацията. Тези дни може да напиша и самия код за визуализацията й… Иначе ето как ще изглежда сайтът след около месец като го пусна официално:
http://silentium-bg.com
Също така днес доста мислих по въпроса за новите версии на сайта с разказите и фен сайта на Lacuna Coil, който трябва да се появи онлайн отново точно на връх четвъртата си годишнина, след точно една година почивка (за тези, които помнят, затворих сайта точно на третия му рожден ден по ред лични причини :Д). В крайна сметка смятам отново да се доверя на добрата стара Джумла, но този път в лицето на новата й 1.5 версия 🙂 Така, че на 4ти март трябва да се появи версия 4 на Beyond The Coil, a версия 8 (леле, кога станаха толкова :д) на DarkStories сигурно малко след това 🙂
Отделно на това днес ми беше възложено да подготвя DokuWiki (от някакво псевдо разпределение на отделите и права за публикуване до цялостната визия на скрипта), което да се ползва от целия офис. И искат от мене да изнеса презентация пред всички на 6-7 февруари, което значи, че личните проекти ще бъдат леко забавени за сметка на това. А да не говорим, че трябва и да учим за Теория на вероятностите, който е на 2ри… Толкова много неща за правене, толкова малко време… Damn!
13 Beloved (2006)
Първо искам да кажа, че този филм по никакъв начин не може да попадне в категорията “хорър”, но просто е много близко до това определение и не ми се прави нова категория, която няма да ползвам толкова често 🙂
Историята на този тайландски филм с оригинално заглавие “13 game sayawng” (13: Game of Death) разказва историята на един обикновен човек (Krissada Terrence), който е на ръба на нервна криза – няма пари, губи работата си, колегите му се подиграват и дори му отмъкват поръчките под носа, приятелката му го е зарязала, няма кой знае какъв личен живот – с други думи може да се каже, че е пълен неудачник. И когато си мисли, че всичко е загубено, му звъни телефона със странно предложение – да участва в online reality show, в което трябва да изпълни 13 задачи, като всяко едно ще му носи все по-голяма и по-голяма сума пари, като крайната цел е 100 милиона. Изпитанията започват просто… убий мухата, която лети около тебе преди да е избягала, разплачи поне 3 деца на детската площадка… Постепенно обаче стават все по-тежки и зловещи, което постепенно го превръща в търсен от полицията престъпник.
И това може би би било всичко, което можем да кажем за филма, ако зад този сюжет не се криеше нещо много по-дълбоко. На какво е способен един човек за голяма сума пари. До колко неговите морални ценности могат да окажат влияние на предстоящите изпитания. Отчаянието всъщност е най-голямата сила, която може да тласка един човек. И именно подтикван от това отчаяние героят трябва да се пребори с най-големите си страхове, за да достигне до крайната цел и да спечели парите.
Филмът няма кой знае какви сцени на жестоко насилие (с изключение на една доста брутална сцена с едни мотористи и едно въже опънато на пътя им :Д), както и стряскащи кадри. Това е просто един силен психологически трилър, перфектно изграден и заснет, както и изигран. Главния герой е повече от убедителен в ролята на изтормозена от живота жертва, която е готова на всичко, за да възвърне поне малко своето самочувствие и увереност.
Но дали цената си струва?
Лична оценка: 7/10
Quote (In Two Minds)
But if you lose your faith
Know that I am still your friend
And if the sky falls down
Know that I will still support you.
False Pretence by God Module
Sing along with the shadows
sing a song to bring about the end
of your resistance
to the simple fact that you’re dead
what did you have to belive in ?
what can you say that hasn’t already been said
what makes you any different that me
other that the bullet inside of your head?
All you life was hit or miss
I living under the false pretense
that you were so special
that you were someone
you are no one just like me
now you know what’s after this
beyond your grave another false pretense
that you go to hell, that you go to heaven
you’re going nowhere just like me
Sing alone with insanity
A rousing chorus of your defear
your actions unrealistic
transform into another statistic
did you think taht it would change anything
this piece of metal inside of your brain
to learn that things are the
same on the other side?
Around-Surround
В опитите си човек да обръща внимание на все повече и повече неща, да направи колкото се може повече и повече и с други думи да следи за цялостното развитие на нещата, той забравя за малките неща. Опитва се да прегърне цялата картина, но като пренебрегва детайлите й, в които именно художникът е вложил цялото си старание и любов. А именно тези най-малки неща са най-значителни и важни. Един намек не е достатъчен вече за да бъде проумяна реалността и да се обърне внимание на това, което наистина е от значение. В днешно време е необходимо много повече от един намек или едно действие, за да ни върне към това, което трябва да гледаме и на което да обръщаме внимание.
Вече никой не го е грижа за всичките тези дребни детайли, които ни заобикалят. Всеки гледа себе си в една глобална и напреднала перспектива :Д И всъщност остава сляп независимо колко силно го удря истината…
Нещо не мога да си формулирам мисълта като хората :Д
Но си признавам, че и аз напоследък не забелязвам малките неща и не виждам неща, които по принцип биха били много по-полезни 🙂 Но понякога ми се иска и други хора да видят също тези неща… объркана работа 🙂
Unknown Title (Cemetery)
Това е началото на един разказ, който писах в продължение на три или четири вечери докато прекарвах времето си при Мег в София, преди 3 години мисля, че беше… Това е само началото на един доста по-дълъг разказ за демони, но който така и не завърших, защото идеята умря в даден момент… Нямаше смисъл да си смуча някакъв финал от пръстите :Д Останалата част дори не е прехвърляна в дигитален вид, а си остана на хартия… и е загубена завинаги… И не се подлъгвайте по началото… нататък главният герой и още един тип се трепеха с доста могъщ демон, който си играеше със съзнанието им… и още нещо имаше замесено, но вече не помня…
New Silentium Fan Site
И без това нямам какво друго да правя тази вечер… мисля, че сега е подходящо време да се заемем с някои от личните проекти, за които искам да отделя време от доста… време :Д Като за начало започваме доста добре… Харесва ми глоу ефекта, който се получи на буквите… хм…
